Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1090 от 07.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3225/2022
Вид
Решение № 1090
Подписан
07.08.2023
В сила
07.08.2023
Състав
Светлана Изева, Радостина Стефанова, Светлана Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.214,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3,б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.55,ал.1,предл.първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11,ал.1,т.9,10 и 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11,ал.1,т.9,10 и 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11,ал.1,т.9,10 и 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1090 гр. Пловдив, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300503225 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба,подадена от Т. Н. А.,ЕГН-********** от гр.Пловдив,чрез пълномощника й адв.К.К. против решение № 3581/02.11.22г.,постановено по гр.д.№ 3730/22г.по описа на ПдРС,24-ти гр.с.,с което е отхвърлен предявеният от нея против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.–Клон България“КЧТ,ЕИК-204915054 иск за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 1435лв.,платена поради липса на основание по договор за потребителски кредит и кредитна карта PLUS10847155/28.07.14г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 16.03.22г.до окончателното й изплащане и е осъдена същата да заплати на ответника разноски за юрск.възнаграждение в размер на 100лв.Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго,с което да се уважи предявения иск.Ангажират се доказателства. Претендират се разноски на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.

Въззиваемата по въззивната жалба страна- „БНП Париба Пърсънъл ФайненсС.А.– Клон България“,ЕИК-204915054,гр.София изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмен отговор и иска потвърждаване на постановеното решение.Претендира разноски,вкл.юрск.възнаграждение в размер на 100лв.Възразява да се присъждат разноски на жалбоподателката в случай на уважаване на жалбата на осн.чл.38 от ЗА,тъй като не са представени доказателства същата да е в материално затруднено положение.

След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,съдът приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице,което има интерес от обжалването,поради което се 1 явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Като съобрази доводите на страните,съгласно правилата на чл.235,ал.2 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК,и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД от Т. Н. А. против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.–Клон България“КЧТ.

В исковата молба се твърди,че на 28.07.14г.е сключен договор за потребителски кредит и кредитна карта № PLUS-10847155 между С.Т.Т. като кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД като кредитодател,по силата на който Т. получила в заем сумата от 4000лв.Общият размер на плащанията бил 7479,60лв.,дължала се и застрахователна премия в размер на 806,40лв.,разпределена с всяко плащане на месечните погасителни вноски,36 на брой,за периода от 19.09.14г.до 18.08.17г.Посочва се,че договорът за потребителски кредит (ДПК) бил недействителен на осн.чл.22 във вр.с чл.11,ал.1,т.9,10 и 11 от ЗПК.

На 06.12.21г.бил подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),сключен между С.Т.Т. и ищцата Т. Н. А.,по силата на който вземането по ДПК № PLUS-10847155/28.07.14г.било прехвърлено на цесионера,ведно с всички привилегии,обезпечения и принадлежности.По силата на този договор цесионера се задължил със сумата от 2533,20лв.,представляваща размера на възнаградителната лихва по договора за кредит,както и сумата от 806,40лв.за връщане на недължимо платени парични средства по нищожна клауза за заплащане на застрахователна премия по процесния договор за кредит.С исковата молба и на осн.чл.99,ал.3 от ЗЗД ищцата,упълномощена с договора за цесия да уведоми „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.–Клон България“КЧТ за извършената цесия,моли уведомлението да се връчи на ответника заедно с исковата молба и приложенията.Иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 1435лв.за периода от 28.03.17г.до 31.10.17г.,платена над главницата по договора за кредит,в какъвто смисъл е направеното изменение на исковата претенция на осн.чл.214,ал.1 от ГПК.

Ответникът е оспорил иска.Посочил е,че на 13.12.17г.вземането по договора в размер на сумата от 204,18лв.е продадено на нов кредитор-„Агенция за събиране на вземания“ЕАД.

По делото е безспорно,че между С.Т. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е сключен ДПК и кредитна карта № PLUS-10847155/28.07.14г.,по силата на който на кредитополучателя Т. е отпусната сумата от 4000лв.,като дължи връщане на кредита на 36 месечни вноски от по 207,77лв.,такса ангажимент 140лв.,застрахователна премия в размер на 806,40лв.,при ГПР-45,24% и фиксиран лихвен процент от 36,94% или сума на обща стойност от всички плащания-7479,60лв.

По делото са представени писмени доказателства,вкл.договорът за цесия от 06.12.21г.,процесният договор за потребителски кредит,рамков договор за прехвърляне на вземания между„БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и „АСВ“ЕАД от 27.07.17г.,извадка от погасителен план по договора за кредит.Пред въззивната инстанция са изготвени две съдебни експертизи-СТЕ,която е определила,че размерът на шрифта в процесния ДПК е 12 pt,и ССЕ,според която при изчисляването на ГПР са включени само разходите за лихва,но не и уговорената застрахователна премия в размер на 806,40лв.Вещото лице е посочило,че ако при изчисляването на ГПР към разходите за лихва се включи и застрахователната премия,то размерът на годишния процент на разходите ще бъде 57,49%.

Основният въпрос,на който следва да се отговори в случая е дали ДПК е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.9,10 и 11 от ЗПК и конкретно следва ли да се включва застрахователната премия в размер на 806,40лв.в ГПР на осн.чл.19,ал.1 от ЗПК или не,предвид възраженията на ответника в тази насока.

С оглед на събраните доказателства,вкл.пред въззивната инстанция,съдът счита,че 2 следва да се отговори положително на този въпрос поради следното:

Според въззиваемото дружество застрахователната премия не следва да бъде включена в ГПР.За разрешението на този въпрос следва да се приложи определението,съдържащо се в чл.3,б.“ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи,включително лихва,комисиони,такси и всякакви други видове разходи,които потребителят следва да заплати във вр.с договора за кредит и които са известни на кредитора,с изключение на нотариалните разходи;разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,по-специално застрахователни премии също се включват,ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.В случая получаването на кредита при предлаганите условия (т.2 и т.3 от условията) включва застрахователна премия,която се дължи във връзка със сключен между ответника и „Кардиф Животозастраховане,клон България“КЧТ,“Кардиф общо застраховане клон България“КЧТ договор за застраховка „защита на плащанията“,(което се установява от ССЕ).Следователно застрахователната премия представлява разход,който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на ч.11,ал.1,т.10 от ЗПК,водещо до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.Следователно претенцията на ищцата е основателна.

Като е стигнал до обратния извод,районният съд е постановил неправилно решение,което следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго,с което да се уважи предявения иск.

При недействителност на договора се дължи връщане само на чистата стойност на кредита.В случая се претендира заплащане на платената без основание сума от 1435лв.над главницата,за възнаградителна лихва и застрахователна премия за периода 28.03.17г.31.10.17г.

Видно от справката на ответника на л.49 от първоинстанционното дело,за този период са платени от страна на кредитополучателя общо 1435лв,но те включват както възнаградителна лихва и застрахователна премия,така и главница.Недължими се явяват 180,10лв.платени за възнаградителна лихва и 156,80лв.платени за застрахователна премия,или общо сумата от 336,90лв.,която ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата на осн.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.

По отношение на разноските:

Претендирани са такива и от двете страни,като жалбоподателката претендира адв.възнаграждение за двете инстанции на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.във вр.с чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.

Направено е възражение от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.–Клон България“КЧТ да не се заплаща адв.възнаграждение за жалбоподателката на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв,тъй като същата не била доказала да е в затруднено материално положение,след като е заплатила 900лв.,за да закупи вземането на С.Т. срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.–Клон България“КЧТ.

Съгласно преобладаващата практика на ВКС,преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото,като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38,ал.1 от ЗАдв представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ.Противната страна в производството,която по правилата на чл.78 от ГПК 3 следва да заплати направените по делото разноски,разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ,(което в случая е сторено от въззиваемата страна),като именно тя носи и тежестта да установи,че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.(В този смисъл опр.№ 163/13.06.16г.по ч.гр.д.№ 2266/16г.,ГК на ВКС).

В случая„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.–Клон България“КЧТ не е доказало,че жалбоподателката не е материално затруднено лице.Фактът,че е заплатила 900лв.,за да закупи вземането на С.Т. против въззиваемото дружество не е относимо към момента на оказване на безплатната помощ,тъй като това е станало през 2021г.,когато е сключен договора за цесия между Т. и А..

Предвид горното,при този изход на спора,на Т. Н. А. се дължат разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част от иска,а на ответника-разноски съразмерно отхвърлената част от иска.Тъй като се претендира адв.възнаграждение за оказана на жалбоподателката адвокатска помощ на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,то за него следва да се осъди въззиваемата страна да го заплати на адв.дружество,осъществило безплатно представителство на Т. А..

Жалбоподателката е направила разноски пред първата инстанция в размер на 566лв,от които за ДТ-50лв.и 516лв.за адв.възнаграждение,а за втората инстанция-325лв.за ДТ и съдебни експертизи(25лв.+300лв.) и за адв.възнаграждение-643лв.(общо 968,50лв.).Общо за двете инстанции разноските на Т. Н. А. възлизат на 1534,50лв.От тях съразмерно на уважената част от исковете ответното дружество следва да заплати на Т. А. сумата от 88лв.разноски за двете инстанции за ДТ и съдебни експертизи,а на адв.дружество“Г.“,Булстат-115895125,гр.Пловдив,ул.***,представлявано от управителя адв.Ст.Г. -272,20лв.на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Разноски се дължат от ищцата на отв.дружество съобразно отхвърлената част от исковете.Ответникът е направил разноски за двете инстанции-по 100лв.за юрск.възнаграждение за инстанция,и 100лв.за ССЕ,или общо 300лв,от които следва да му се заплатят съобразно отхвърлената част от исковете 229,57лв.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3581/02.11.22г.,постановено по гр.д.№ 3730/22г.по описа на ПдРС,24-ти гр.с.,с което е отхвърлен предявеният от Т. Н. А.,ЕГН-********** против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.–Клон България“КЧТ,ЕИК-204915054 иск за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 1435лв.,платена поради липса на основание по договор за потребителски кредит и кредитна карта PLUS-10847155/28.07.14г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 16.03.22г.до окончателното й изплащане и е осъдена Т. Н. А. да заплати на ответника разноски за юрск.възнаграждение в размер на 100лв.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА: