Решение № 1847 от 22.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1847 гр. Пловдив, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20205330111303 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с член 220, ал. 1 от Кодекса на труда.

Ищецът „ТЕТА" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул." Пещерско шосе" N o 200; ЕИК 115830832, представлявано от У. Г. И. К. е предявил срещу К. Д. Б. с ЕГН **********, гр.П. **** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че оветникът дължи на ищеца сумата от 1230 (хиляда двеста и тридесет) лева, представляващи дължимо на основание чл.220, ал.1 от КТ обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението 05.03.20г. до окончателното изплащане на вземането от длъжни к а . Претендира разноски по заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че между него и К. Д. Б. е сключен Трудов договор No *** на основание чл.67, ал.1, т.2, във вр. с чл.70, ал.2 от КТ, съгласно който Б. е бил назначен на длъжността „ш.л.а.". Съгласно от чл. 9, т.1, в.вр. с чл.7 от представения трудов договор № ***г., както и от депозираната на 14.10.2019г. от работника, изрична молба, последният „не желае да спази" договореното предизвестие. Издадена е Заповед № ***г., с която, на основание чл.326, ал.1 от КТ и чл.335, ал.2, т.З от КТ, трудовият договор е прекратен, считано от 14.10.19г., с оглед на което основание чл.220, ал.1 от 1

КТ, К. Д. Б. с ЕГН ********** дължи на работодателя си ТЕТА ЕООД, обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца за неспазения срок на предизвестието в размер на 1230 лева.

На основание чл.410 от ТПК, „ТЕТА"ЕООД подал а Заявление пред PCПловдив, който издал Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3749/20г. по описа на P C Пловдив, III гр.състав, а с разпореждане от 24.07.20г., получено на 05.08.20г., Съдът указал на заявителя, че издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ТПК, е връчена на длъжника Б., при условията на чл.47, ал.5 от ТПК и му указал, че може да установи вземането си по съдебен ред като заведе установителен иск.

В срока за отговор е подаден отговор от особения представител на ответника адв. Л. К., с който искът се оспорва като неоснователен. Без да оспорва наличието на трудово правоотношение, се твърди, че прекратяването на договора е незаконосъобразно, тъй като е извършено едновременно с предизвестието, което по същество съдържало условие за валидността на волеизявлението, а именно: същото да се счита за предизвестие само в случай, че не бъде изразено взаимно съгласие или при неявяване за срок от минимум от един работен ден, като в случая нямало сбъдване на нито едно от двете условия.

При условията на евентуалност се релевира възражение за прихващане с дължимите на работника трудови възнаграждения за периода 19.07.-14.10.2019 г. , както и с дължимото от работодателя обезщетение за неползван отпуск общо до размера на претендираното обезщетение от 1230 лв.

В първото по делото о.с.з. ответникът е оспорил истинността на ръкописно изиписания в заявлението текст „не желая да спазя предизвстието“ и порожения подпис, като положени от ответинка.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Между страните не се спори и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор и заповед за прекратяване на ТПО № 984 от 14.10.20219г., издадена на осн. член 326, ал. 1 от КТ се установява, че между страните е съществувало ТПО за периода 18.07.2019-14.10.2019г., като ищецът е работил в при ответника на длъжност „ш.” с уговорено работно време 8 часа и основно тр. възнаграждение – 615 лева. В трудовия договор е уговорен срок за предизвестие за двете страни от 60 дни. От ответника е подадена молба от 14.10.2019г., с която е поискано прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, като в случай че същата не бъде приета, същата да се счита за двумесечно писмено предизвестие, като в края на същата под положения подпис с ръкописен текст е изписано „Не желая да спазвам предизвестието“.

2

По делото е изслушано заключение на СГрЕ на в.л. М. С., от което се установява, че текстът и подписа са положени от ответника.

По делото е изслушана ССЕ с в.л. М., от което се установява, че дължимият размер на обезщетението за неспазено предизвестие е 1252,14 лева, както и че на ответника са били изплатени начислените ТВ и че същият е ползвал ПГО от 6 дни.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

От приложеното ч. гр. дело се установява издаването на заповед за изпълнение за процесната сума и даване на указания за предявяване на иск за установяване на това вземане.

За да бъде уважен искът по чл. 220, ал. 1 от КТ е необходимо ищецът да установи, че ТПО е прекратено на основание, на което се дължи предизвестие, ответникът е подал предизвестие за прекратяване, което не е отработил, срока на неспазеното предизвестие и размера му.

Обезщетението по член 220, ал. 1 от КТ се дължи при прекратяване на трудовия договор на основание, което изисква даване на предизвестие. Право на страната, която прекратява трудовия договор, е да избере между двете възможности – да даде предизвестие, което да се отработи реално или да заплати обезщетение за срока на предизвестието. Работникът или служителят, разполага със субективното преобразуващо право да предизвика прекратяване на трудовото правоотношение с отправянето на едностранно волеизявление, последиците от което настъпват след изтичането на определен период от време (срок), като предназначението на предизвестието е да се извести насрещната страна за взетото решение за прекратяване на трудовото правоотношение.

От представените доказателства безспорно се установява, че ответникът, който е упражнил правото си да прекрати трудовия договор е волеизявил, че не желае да спази предизвестието, с оглед на което в патрумониума на неговия работодател е възникнало правото при прекратяване на ТПО да получи обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1230 лева.

На ищеца следва да се присъди законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски за заповедното и исковото производство в размер на 1061 лева.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 220, ал. 1 КТ, че К. Д. Б. с ЕГН **********, гр.П. **** дължи на „ТЕТА" ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул." Пещерско шосе" No 200, ЕИК 115830832 сумата от 1230 (хиляда двеста и тридесет) лева, представляващи дължимо н а основание чл.220, ал.1 от КТ обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца, ведно със законна лихва върху сумата от 1230 лева, считано от датата на подаване на Заявлението - 05.03.20г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3749/2020г. на ПРС, ІІІ гр.с..

ОСЪЖДА К. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.П. **** да заплати на "ТЕТА" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул." Пещерско шосе" No 200; ЕИК 115830832 разноски в заповедното и исковото производство в размер на 1061 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.

Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________ 4