Решение № 3344 от 26.06.2014, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 3344 гр. В., 26.06.2014г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №18748 по описа за 2013 година на Варненския районен съд, ХХ състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Н.П.Д., ЕГН **********

***, чрез процесуални представители адв. М. В. и В.В., срещу С.Д.Г., ЕГН ********** *** и Г.Ж.Г., ЕГН ********** ***, кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: сумата от 7300лв, представляваща главница по договор за заем от 25.11.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.10.2013г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 673.96лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 25.11.2012г. до 21.10.2013г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №*г. по ч.гр.д. №* по описа за *г. на Варненски районен съд, ХХХV състав.

Твърди се в исковата и уточняващите молби, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава били подадени възражения, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Сочи се, че на 25.11.2011г. бил сключен договор за заем между Н.Д. като заемодател и С.Г. като заемател, като ответниците се намират в граждански брак и заели парите за нуждите на семейството си. Договорът бил сключен за сумата от 2000лв, която следвало да бъде върната в 12-месечен срок, считано от датата на сключване на договора. На 02.02.2012г., въз основа на постигнато допълнително споразумение между страните, била предадена в заем на ответницата и сумата от 5000лв, което било записано в договора от 25.11.2011г., като допълнителното споразумение касаело само заемната сума, но не и която и да е друга клауза от договора. След това, на основание същия договор, била предадена на ответника Г.Г. и сумата от 300лв срещу разписка. На 18.07.2013г. ищцата отправила до ответниците нотариална покана, с която ги поканила в срок до 1 месец да издължат сумите. Поканата била връчена на 25.07.2013г., но ответниците не се издължили. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и се претендират сторените в производството разноски. В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалните си представители, поддържа предявените искове. Уточнява по реда на чл.143, ал.2 ГПК, че ответниците са живели в имот на ищцата като семейство и са посрещали заедно разходите за семейството.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответниците С.Г. и Г.Г., в който се изразява становище за допустимост и частична основателност на предявените искове. Сочи се, че действително на 25.11.2011г. С.Г. е сключила с ищцата договор за заем за сумата от 2000лв, която сума била предадена на ответницата още същия ден. Падежът на това задължение бил уговорен в 12-месечен срок от подписване на договора, а именно – 25.11.2012г. На 02.02.2012г. С.Г. взела и втори заем в размер на 5000лв, като вместо разписка, се разписал сключеният в предходната година договор. За това задължение не бил уговарян падеж според ответниците. В този смисъл се оспорват твърденията на ищцата, че за сумата от 5000лв е уговорен падеж, съвпадащ с този на заема от 2000лв. Ответниците считат, че падежът на задължението за заплащане на сумата от 5000лв е настъпил едва на 25.08.2013г., т.е. в едномесечен срок от получаване на нотариалната покана от 25.07.2013г. и лихви за забава се дължат от тази дата. Изцяло се оспорва претенцията за сумата от 300лв, като се поддържа, че такава сума никога не е получавана от Г.Г.. Оспорват се твърденията за наличие на солидарна отговорност, като се твърди, че заемите са използвани за лични нужди на ответницата С.Г., а не за семейни нужди. В открито съдебно заседание ответниците не се явяват и не изразяват становище.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. №*г. по описа на ВРС, XXХV състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответниците за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 9422/04.11.2013г., като в срока по чл.414, ал.2 ГПК от посочените длъжници са постъпили възражения срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземанията си.

Приет по делото на л.2 е писмен договор за паричен заем от 25.11.2011г., сключен между Н.П.Д. като заемодател и С.Д.Г., като заемател. Съгласно чл.1 от същия, заемодателят се задължава да предаде на заемателя сумата от 2000лв, а заемателят да я върне.

Предвидено е в чл.2 от договора предаване на заемната сума при подписване на договора в брой /чл.3/. По силата на чл.4 от договора, заемателят се задължава да върне на заемодателя заемната сума в дванадесет месечен срок, считано от датата на сключване на договора. След чл.6 от договора, е извършено изписване на ръка на текста „Получих 5000лв на 02.02.2012г.” и собственоръчно изписване на имената и подпис на С.Д.Г..

Приобщено е писмено доказателство на л.3, в което е вписано изявление за получаване на „300 лева от Н.” от Г.Ж.Г..

С нотариална покана рег. №*г. на нотариус П. Д. *** НК /л.4/ Н.П.Д. е поканила С. и Г. . в срок от един месец, считано от получаване на поканата, да й заплатят сумата от 2000лв, дадена на 25.11.2011г. на С.Г. на осн. договор за заем от 25.11.2011г., сума в размер от 5000лв, дадена на 02.02.2012г. на осн. договор за паричен заем от 25.11.2011г. и сумата от 300лв, дадени на Г.Ж.Г.. Поканата е връчена срещу разписка лично на С.Г. и чрез нея на Г.Г. на 25.07.2013г.

Съобразно прието по делото удостоверение изх. №*г., издадено от Община В. /л.37/, лицата С.Д.Г. и Г.Ж.Г. имат сключен граждански брак №63/18.05.1996г. в гр. К., обл. Пл.

Разпитан в съдебно заседание, свидетелят А. П. Г. излага, че познава ищцата Н. и съпругът й от 10 години. Г. и С. живеели като двойка в имот на ищцата от около поне 3 години, допреди година. Знае от Н., че тя е давала пари на заем на Г. и С., през 2011г. 2000лв, през 2012г. 5000лв и след това 300лв. Искали парите, за да купуват имот, имали финансови затруднения и парите им трябвали, за да си купят имот. Впоследствие Н. му се оплаквала, че не й връщат парите.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която от длъжниците в срок са подадени възражения, както и че искът по чл.415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.

За успешното провеждане на предявените искове, ищцата следва в условията на пълно и главно доказване да установи възникването в нейна полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между ищцата и ответницата С.Г. е възникнало валидно договорно правоотношение по договор за заем от 25.11.2011г., по силата на което сумата от 7300лв е предадена от ищцата на ответниците, които са поели задължението да върнат процесната сума в претендирания размер, като задължението е поето за задоволяване нуждите на семейството на ответниците, както и настъпването на изискуемост на цялото задължение на 25.11.2012г.

Следва да бъде доказана и претенцията за обезщетение за забава по основание и размер.

Ответниците следва да докажат изпълнение на задълженията за заплащане на процесните суми или направените правоизключващи възражения, включително твърдението си, че сумата от 7000лв е заета за лични нужди на С.Г..

С договора за заем за потребление заемателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи.

Договорът е реален и неформален. Т.е., за да се установи възникване на такава облигационна връзка, е необходимо да се установят всички съществени елементи от фактическия състав на това правоотношение – постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщане, и предаване на сумата от заемодателя на заемателя, т.е. че сумата е предадена именно с твърдяното предназначение – заем, за който е била налице воля от страните /в този смисъл решение №837/13.12.2010г. по гр.д. №1727/2009г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК/.

Твърденията на ищцата при направеното уточнение на исковата молба е, че и трите суми са предадени въз основа на договор за заем от 25.11.2011г., сключен със С.Г., като впоследствие е постигнато допълнително споразумение единствено досежно размера на заемната сума при запазване на останалите клаузи от договора.

Не е оспорено от ответниците и се установява от представения писмен договор за паричен заем, че същият е сключен на 25.11.2011г. между Н.Д. като заемодател и С.Г. като заемател, като в отговора на исковата молба е признато получаването от ответницата на посочената дата на сумата от 2000лв. Видно от договора, падежът на задължението за връщане на заетите парични средства е след изтичането на дванадесетмесечен срок, считано от датата на сключване на договора, т.е.

25.11.2012г.

Не се оспорва в отговора на исковата молба и получаването на сумата от 5000лв на 02.02.2012г. Оспорва се единствено за тази сума да е уговарян падеж, идентичен с този за сумата от 2000лв. При формиране на изводите си при така очертания предмет на спора, настоящият състав съобрази следното: договорът за заем, както беше посочено, е неформален и реален, като фактическият му състав се счита завършен и договорът за сключен в момента на получаване на сумата от заемателя. В случая на 25.11.2011г. безспорно страните са постигнали съгласие и е предадена в заем сумата от 2000лв. Няма пречка обаче, правоотношението между страните да бъде изменено чрез допълнително споразумение, което да касае размера на заетата сума, както се твърди от ищцата, като с оглед реалния характер на договора, допълнителното споразумение ще произведе действие с предаване на допълнително заетата сума. Тълкувайки волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД, съобразявайки обективирането на разписката за сумата от 5000лв именно преди полагането на подписи от страните в писмения договор от 25.11.2011г., съдът намира, че при предаване на сумата от 5000лв страните са предвидили това да стане част и да допълни сключения между тях договор от 25.11.2011г. Така, се установява наличието на валидно правоотношение по договор за заем от посочената дата с предмет сумата от 7000лв. При този извод, следва да се възприеме и доколкото друго не е посочено, че волята на страните е била да се запази първоначално уговореният падеж на задължението за връщане на заема.

Чл.32, ал.2 СК въвежда солидарност по закон по отношение на задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството, независимо че сделката е сключена само от единия съпруг, т.е. предвидено е един вид законово представителство по отношение на неучаствалия в сделката съпруг досежно възникване единствено на задълженията по тази сделка. Не е спорно и се установява от представеното удостоверение от Община В., че ответниците са в граждански брак, считано от 1996г., съответно и към момента на сключването на договора. Установи се от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А. Г., че същите са живели заедно в дома на ищцата, като сумите са били необходими на семейството за погасяване на задължение във връзка със закупуване на имот. Същевременно, ответниците не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърдението си, че сумата е заета и изразходена изцяло за лични нужди на ответницата С.Г., не са наведени и твърдения какви са били тези лични нужди. Поради това, настоящият състав намира, че е налице законовата предпоставка, визирана в хипотезата на чл.32, ал.2 СК, да бъде ангажирана солидарната отговорност на ответниците за дължимата сума от 7000лв.

Разпечатката съдържа 32 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93058de1-4ced-49a9-8459-d83ef9649068