Решение № 1192 от 06.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1192 гр. Плевен, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430100505 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.439 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.

А. М., ЕГН**********, *** против ***, *******, със седалище и адрес на управление: ***, в която твърди, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 и 418 ГПК по ч.гр.д. № 6196 по описа на ПлРС за 2012 г. е издаден изпълнителен лист срещу С. А. М.

- горният ищец, в полза на „ОББ“ АД за дължима сума в размер на 25069,39 лева, представляващо главница, сумата 2444,33 лв., представляваща договорни лихви за периода 28.11.2011 г. до 28.10.2012 г., наказателни лихви 24,49 лв. за периода от 28.11.2011 г. до 28.10.2012 г., законна лихва, считано от 29.10.2012 г. до изплащане на вземането, считано от 29.10.2012 г., и направените разноски за д.т. в размер на 550,76 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 870,46 лв. Твърди, че в кантората на ЧСИ Ц. Н. е образувано въз основа на цитираната заповед за изпълнение и изпълнителен лист изпълнително дело № ***, което е видно от получената от ищеца покана за доброволно изпълнение с изходящ номер при ЧСИ № 37426 от 20.11.2024 г.

Твърди, че от ПДИ е видно, че взискател по изпълнителното дело е *** .

Следва да предположим, че е налице цесия на вземането, но досега ищецът няма никаква информация за такова правно действие. Ищецът твърди, че досега срещу него не са предприемани никакви действия по повод на такова задължение, нито е уведомяван от ОББ АД за цедиране на вземането на нов кредитор - ***. Твърди, че заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са от 2011-2012 година. Твърди, че изпълнителното дело е образувано през 2021 г., а самата покана за доброволно изпълнение е връчена на ищеца през 1 ноември 2024 г. Заедно с образуването на изпълнителното дело е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, което получава от *** Плевен. Твърди, че преди 2024 г. срещу него не са предприемани никакви изпълнителни действия, работил е в чужбина и е получавал възнаграждение по българска банкова сметка, на която запори не са налагани. Твърди, че досега на ищеца не е връчван никакъв документ- нито за самото частно гражданско дело, нито за друго образувано изпълнително дело, нито уведомление от ОББ АД като първоначален кредитор за цедиране на вземането по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД на взискателя по изпълнителното дело ***. Счита, че на основание чл. 99 ал.4 от ЗЗД цедентът не е в правоотношение с длъжника, преди същият да бъде уведомен за цесията от първоначалния кредитор. Позовава се на тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г.

ОСГК. Счита, че тази съдебна практика не може да бъде пренебрегната или отменена от последващи съдебни актове, които не са задължителна практика решения или определения. Сочи, че след цитираното тълкувателно решение по въпроса за уведомяването на длъжника по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД не е налице друго такова от същия ранг. Счита, че е изтекла предвидената по закон погасителна давност и претендираното задължение не подлежи на принудително изпълнение, както и че прехвърлянето на вземането няма действие спрямо ищеца и трети липа на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД.

Моли да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 25000 лв./частичен иск от сумата 25069,39 лева/ главница за която има влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист ч.гр.д. № 6196 по описа на ПлРС като погасена по давност и поради липса на правоотношение между ищеца и ответника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.

Претендира направените по делото разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че предявеният иск е допустим, но по същността си н***нователен поради следното: Счита, че твърденията на ищеца не кореспондират с фактическата обстановка, както и че са недоказани и н***нователни. Сочи, че в исковата молба са изложени твърдения единствено, че за събиране на вземанията по процесния лист е образувано изп.дело. № 814/2021 по описа на ЧСИ Н., но поради неизпълнение на поетите договорни задължения по Договор за кредит от 07.03.2007 г. сключен между ищеца и "***" АД, е инициирано заповедно производство и е издаден изпълнителен лист ЧГД № 6196/2012 на ПРС, въз основа на който първоначално е образувано изп.дело № 0124/2013 по описа на ЧСИ Ц. Н..

Твърди, че в случая, за установените вземания със заповед за изпълнение, се прилага 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила.

Твърди, че в процесния случай давността е прекъсвана многократно, като в хода на изпълнително дело № 124/2013 са предприемани редица изпълнителни действия първото, от които е на 28.02.2013г., когато е вписана възбарана върху недвижим имот, собственост на длъжника. Твърди, че за периода до 14.03.2014г. са насрочвани публични продани на възбранения имот, като на 2 посочената дата е изготвено постановление за възлагане. Твърди, че след това, на 09.02.2016г. е изготвена призовка за насрочен опис на движими вещи, а на 26.02.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца получавано в ***. Твърди, че на 23.06.2017г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху банкова сметка в *** и *** ЕАД. Излага правни съображения. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г, по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд. Сочи, че съобразявайки тази тълкуватена практика следва, че 5-годишната погасителна давност на вземанията, предмет на събиране по процесния изпълнителен лист е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. Твърди, че с оглед на гореиложеното, невярно се явява твърдението, че ищеца е уведомен за процесното задължение с връчване на ПДИ по новообразуваното изп.дело № 814/2021 г. Твърди, че Покана за доброволно изпълнение с изх. № 2005/20.02.2013 г. е връчена на 24.02.2013 г. на Н.Г., записана като "съжителстваща" от връчител на кантората на адрес: гр. Плевен, ***. Твърди, че алтернативно, с оглед на действащата нормативна уредба, книжа са връчени и по реда на чл. 47 ГПК. Твърди, че след прекратяване на изп.дело № 124/2013, въз основа на молба с Изх.№ МАЗ 00109466/23.11.2021 г. *** Матрикс е поискало образуване на ново производство и налагане на запор върху банкови сметки, като е заплатена съответната авансова такса по т.9 ТТР ЗЧСИ, с оглед на което това е следващото валидно изпълнително действие.

Твърди, че с молба с Изх.№ МАЗ 00170338/07.09.2023г. е поискано налагане на запор върху сметка в Общинска банка АД. След това на 20.11.2024г. са наложени запори на трудово възнаграждение в "*** - ПЛЕВЕН" АД и банкова сметка открита в "Инвестбанк" АД. Счита, че в процесния случай за прекъсване на давностния срок следва да бъде взето предвид обективираното становище на ВКС в т. 5 от ТР. 3/2015 г. съгласно което “Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор“. Излага съображения и се позовава на съдебна практика и на удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г„ в сила от 13.03.2020г.).

Твърди, че в процесния случай, за прекъсване на давността, следва да бъде взето предвид, че за установяване на недължимост чрез иск по чл. 439 ГПК на процесното вземане, са проведени 2 граждански производства, като по смисъла на практиката на ВСК, обективирана в решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г„ състав на IV г.о. на ВКС погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл, 115, ал. 1,6. „ж“ ЗЗД не изисква други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги н***нователен. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът 3 бъде отхвърлен“. Счита за н***нователно и в противоречие с константната съдебна практика твърдението, че липсата на уведомяване води до порочност на извършените изпълнителни действия, както и че дружеството не е конституирано като взискател. Видно от писмените доказателства и данните по изп.дело, съдебният изпълнител е уведомен за извършеното правоприемство. Освен че е депозирана молба за конституиране, във всяка молба от дружеството, е посочено, че вземането е предмет на цесия между „***“ АД и "***" ЕООД на дата 31.01.2018г. Освен това няма данни за последващи указния от съдебния изпълнител за отстраняване на нередовност по молба дори в представените писмени доказателства от ищците /така напр.

Съобщение за прекрояване на изп.дело от 09.05.2024г. /като взискател е посочен именно ответникът. Развива съображения, че цесионерът придобива качеството на кредитор от момента на сключването на договора за прехвърляне на вземанията и от този момент може да предприема действия по принудителното им събиране. Тези действия са валидни и обвързват длъжника по изпълнението, независимо дали той е уведомен или не за прехвърлянето.

Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не е условие за пораждане на действието на договора за прехвърляне на вземанията, а само уведомява длъжника за сключването на същия и за това кой е новия кредитор, като до този момент длъжникът може валидно да извърши плащания на стария кредитор по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Самото уведомяване обаче няма отношение към течението на погасителната давност и не се отразява на действията във връзка с нея. В този смисъл е и Решение № 209/28.11.2018г. по търг. дело № 2530/2017 по описа на ВКС , I ТО. Длъжникът може успешно да възразява за липсата на уведомление, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването /така Определение № 978/18.07.2011 г. на IV г.о. на ВКС/. В случая ищцовата страна не твърди, че е изпълнила на стария кредитор, като липсва и твърдение изобщо да е погасил дълга изцяло. Предвид процесуалното поведение на ищеца и приложените писмени доказателства счита, че лицето е уведомено за сключения между „***" АД и *** договор за цесия. В случай, че съдът счете, че длъжника не е уведомен, то с отговора на искова молба прилага уведомления за сключения договор за цесия. От всичко изложено по-горе, счита, че давността не е изтекла, като в хода на изпълнителните производства са предприемани множество изпълнителни действия, годни да я прекъснат.

Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Изпълнителен лист от 30.10.2012г., същия е издаден на основание чл.404 т.1 и 405 ал.1 ГПК по ч.гр.д.№ 6196/2012г. на РС-Плевен на основание Заповед № 4100/30.10.2012, на основание която С. А. М. е осъден да заплати на кредитора ОББ АД сумата от 25069,39 лв. главница, 2444,33 лв.

4 лихва за забава за периода 28.11.2011г. до 28.10.2012г.; 24,49 лв. наказателна лихва за периода 28.11.2011г. до 28.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2012г. до изплащане на вземането, както и 550,76 лв. държавна такса и 870,46 лв. адвокатско възнаграждение.

Установява се от изпълнително дело №20137560400124, че въз основа на изпълнителния лист е образувано посоченото изпълнително дело по описа на ЧСИ Ц. Н..

Покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и заповед да изпълнение са връчени на длъжника С. М. на 24.02.2013г. По изпълнителното делото са извършвани изпълнителни действия- наложена е възбрана и е извършена публична продан на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот.