Решение № 42 от 20.01.2023, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. П. Г.

Членове:

Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от И. П. Г. Въззивно гражданско дело № 20221800500202 по описа за 2022 година

С Решение № 253/26.11.2021г., постановено по гр.д. № 574/2019г. на С.ския районен съд, са отхвърлени предявените от „К.” ЕООД срещу „П.И.Б.“ АД и срещу търговското дружество „А.Л.К.“ ООД искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 440, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 150 ал. 1 от ЗЗД, за установяване по отношение на тези ответници, че в полза на ответника „ПИБ“ АД не съществува ипотечно право по учредената договорна ипотека с Нотариален акт № 197, том ІІІА, рег. № 3957, дело № 573/2007г. на нотариус Борислав Механджийски върху следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно схема № 15-403526/09.05.2019 год. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД № 18-3/27.01.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., к.к. „Б.“ апартаментен хотел „К.“, ет. 3 ап. С45, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4 с идентификатор ***, разположен в ПИ с идентификатор ***, с описание по документ за собственост:

СТУДИО № 44 с идентификатор ***, със застроена площ от 32,75 кв.м., при съседи: вътрешен коридор, студио № 43, двор от към северната страна на имота, студио № 45, отдолу - студио № 23, отгоре студио № 65, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно схема № 15-403534/09.05.2019г. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД № 18-3/27.01.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., к.к. „Б.“ 1 апартаментен хотел „К.“, ет. 3 ап. С45, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4 с идентификатор ***, разположен в ПИ с идентификатор ***, с описание по документ за собственост:

СТУДИО № 46 с идентификатор ***, със застроена площ от 32,78 кв.м., при съседи: вътрешен коридор, студио № 44, двор от към северната страна на имота, студио № 45, отдолу - студио № 25, отгоре студио № 67, както и претенцията, че никой от описаните недвижими имоти не подлежи на принудително изпълнение по образуваното и.д. № 20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков, а също и претенцията да бъде постановено частично заличаване на ипотеката за обектите Студио № 44 - С44 и Студио № 46 - С46, съгласно н.а. № 197, том ІІІА, рег. № 3957, дело № 573/2007 год. на нотариус Борислав Механджийски, в частта относно апартаментите Студио № 44 - С44 и Студио № 46 - С46. Присъдени са и разноски.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „К.” ЕООД срещу горното решение. Жалбоподателят счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Оспорва извода на районния съд за недопустимост на свидетелските показания на И. Ц. Й.. Изтъква продължителността и сложността на правоотношенията между „Т.К. Й.” ЕООД, „А.Л.К.” ООД, „П.И.Б.” АД и други правни субекти, отразени в договора за встъпване в дълг от 28.11.2012г. Твърди, че съдът не му е съдействал за изясняване на делото от фактическа и правна страна съгласно изискването на чл. 7, предложение второ от ГПК, и е нарушил разпоредбите на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, което го е препятствало да упражни правата си по чл. 147 от ГПК. Поддържа, че е собственик на процесните имоти, които са обременени с ипотека във връзка с банков кредит от 30.05.2007 г., ползван от „Т.К. Й.” ЕООД, като погасяването на кредита не е зависело от волята на жалбоподателя, а от чужда такава, въпреки че самото дружество не е имало задължения към банката.

Открива противоречие в мотивите на обжалваното решение. Оспорва решаващия извод на първоинстанционния съд, че не било доказано, първият ответник (продавач на имотите) да е предприемал действия за заличаване на ипотеката върху тях. По този въпрос се позовава на представените по делото искания с вх. № 51-4198 от 24.07.2017 г., вх.№ 51-4199 от 24.07.2017 г., вх. № 02-552 от 22.01.2018 г. и вх. № 02-3109 от 14.05.2019 г., както и електронно писмо от 28.11.2016 г. Анализира съдържанието на правоотношенията между страните по делото, въз основа на което оспорва изводите на районния съд за неизпълнение на задължения от негова страна. Подчертава, че той не е поемал задължения, а че такива са възникнали за „Т.К. Й.” ЕООД и за правоприемниците на това дружество. Оспорва заключенията на съдебносчетоводната експертиза. Анализира предпоставките за настъпване на изискуемост на вземане, произтичащо от договор за банков кредит, като счита, че в случая такива не са доказани. Сочи, че, съгласно т. 5 от н.а. за учредяване на договорна ипотека № 197, том III A, per. № 3957, дело № 573/2007г., „ПИБ” АД се е задължила да даде съгласие за заличаване на ипотеките и при частични плащания на дълга, само за продадени от „ТК Й.” ЕООД недвижими имоти, при погасяване на части, равни на стойността на прехвърлените обекти, изчислена на база 600 евро на квадратен метър. Това задължение на банката било регламентирано и в т. 1 от анекс № 4 от 2

12.02.2010 г. и в т. 12 от договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 г. Този въпрос, обаче, не бил изяснен в хода на първоинстанционното производство.

В резултат били опорочени изводите на районния съд относно фактическата обстановка по спора, както и относно наличието на материалните предпоставки за съществуване на ипотечно право върху процесните имоти.

Моли съда да отмени обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „П.И.Б.“ АД, с който жалбата се оспорва. Въззиваемият счита за неоснователни съображенията, изложени от жалбоподателя във връзка с разпита на лицето И. Й., и възразява срещу съдържащите се в жалбата доказателствени искания.

Оспорва твърдението на жалбоподателя (възприето и в мотивите на обжалваното решение), че банката била придобила собствеността върху целия хотел „К.“. Поддържа, че е собственик само на част от обектите в него.

Намира за неприложима разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, като изтъква, че остатъкът от задължението по договора за кредит е следвало да се погасява съгласно нов погасителен план с последна погасителна вноска на 01.04.2017г.

Счита за опровергани фактическите твърдения на ищеца, изложени в исковата му молба като основание на предявения иск. Споделя мотивите на районния съд във връзка с т. 5 от н.а. за учредяване на договорна ипотека № 197, том III A, per. № 3957, дело № 573/20007г., като сочи, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си, произтичащо от тази клауза, да извърши плащане във връзка с процесните студиа № С44 и С46. Анализира уговорките между страните и предпоставките за заличаване на процесната ипотека. Сочи, че не е доказано плащане, поради което не е възникнало и задължение за предприемане на действия по заличаване на учредената в полза на банката ипотека. Оспорва доказателствената стойност на представените от жалбоподателя документи. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да остави жалбата без уважение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от втория ответник - „А.Л.К.” ООД (в несъстоятелност).

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се представлява. От процесуалния му представител – адв.

М. – е постъпила молба, с която представя писмени доказателства и моли за приемането им. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на „ПИБ“ АД. Представя писмена защита, с която възпроизвежда част от изложените в жалбата доводи. Поддържа, че районният съд бил нарушил разпоредбата на чл. 7 от ГПК и не бил събрал служебно доказателства, необходими за изясняване на спора от фактическа страна. Излага съображения, че съдът не бил изследвал клаузите на процесните договори, които поставяли жалбоподателя в неравноправно положение. Счита, че има качеството потребител. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Поддържа молбата си от 14.10.2022г.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият „ПИБ“ АД се представлява от адв. Н., който оспорва жалбата, поддържа отговора, и моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Депозира писмена защита, в която възпроизвежда части от отговора на въззивната жалба, касаещи заключението по ССЕ и т. 5 от н.а. за учредяване на договорна ипотека № 197, том III A, per. № 3957, дело № 573/20007г. Прави извод, че не са 3 погасени задълженията по договора за банков кредит, поради което за банката не е възникнало задължение да даде съгласие за заличаване на ипотеката. Споделя изводите на районния съд в този смисъл. Подчертава, че с молбата, докладвана в открито съдебно заседание на 19.10.2022г., жалбоподателят несвоевременно въвежда нови твърдения в подкрепа на жалбата си, поради което същите са недопустими. По същество ги счита и за неоснователни. Изрично подчертава, че нито кредитополучателят, нито жалбоподателят са потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като са търговски дружества. Освен това навежда довод, че, по аргумент от чл. 151 от ЗЗД, наличието или липсата на качеството потребител следва да се преценява само по отношение на кредитополучателя. Прави извод за неоснователност на довода на жалбоподателя за нищожност на споразумението от 05.02.2016г. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият „А.Л.К.“ ЕООД (в несъстоятелност) не се представлява и не изразява становище по спора.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка са описани в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По валидност

В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите на своята правораздавателна власт.

1.

По допустимост

Същото е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за упражняване на правото на иск, липсвали са отрицателни такива, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените искове.

Съгласно правната теория (Калайджиев А. „Облигационно право. Обща част“, изд. Сиби, шесто издание, 2013г., стр. 762) „всяко лице, което има интерес, може да предяви отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена.“

В друг теоретичен източник (Марков М. „Облигационно право.

Помагало“, изд. Сиби, десето преработено и допълнено издание, 2018г., стр.

255) като едно от основанията за заличаване на ипотека е посочено: „Въз основа на съдебно решение, с което е постановено заличаването. По установителен иск, че ипотечното право е погасено“.

2.

4

Съдебната практика също счита иска по чл. 179, ал. 1 от ЗЗД за установителен, като не отрича наличието на конститутивен елемент в него, или – най- малкото – на конститутивни правни последици от съдебното решение, постановено по такъв иск, приемайки, че то следва да съдържа разпореждане за заличаване на ипотеката (напр. Определение № 481 от 5.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 431 от 8.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1759/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 816 от 20.04.2018 г. на СГС по т. д. № 2084/2017г.).