Определение № 1435 от 11.04.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1435 гр. Варна, 11.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20223100100038 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад :

Предявени са от В. Д. ИВ., ЕГН**********, срещу Д. Ж. Д., ЕГН**********, начално обективно евентуално съединени искове, както с л е д в а , подредени служебно от настоящия съдебен състав според тежестта на порока, съобразно практиката на ВКС:

1/ установителен иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ***, том 3, *******, дело № *** от 30.11.2018 г. по описа на нотариус П.М, вписана в НК под рег. № 478, с район на действие РС[1]Варна, с който наследодателят на ищеца И.Д.И е продал в полза на ответника 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор **********, с площ от 1057 кв. м., както и построена в този поземлен имот жилищна сграда с идентификатор **********.3, със застроена площ от 68 кв. метра, находящи се в гр. Варна, поради липса на съгласие; евентуално 2/ установителен иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ***, том 3, *******, дело № *** от 30.11.2018 г. по описа на нотариус П.М, вписана в НК под рег. № 478, с район на действие РС[1]Варна, с който наследодателят на ищеца И.Д.И е продал в полза на ответника 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор **********, с площ от 1057 кв. м., както и построена в този поземлен имот жилищна сграда с идентификатор **********.3, със застроена площ от 68 кв. м., находящи се в гр. Варна, поради накърняване на добрите нрави; евентуално 3/ конститутивен иск за разваляне на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ***, том 3, *******, дело № *** от 30.11.2018 г. по описа на нотариус П.М, вписана в НК под рег. № 478, с район на действие РС-Варна, с който наследодателят на ищеца И.Д.И е продал в полза на ответника 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор **********, с площ от 1057 кв. м., както и построена в този поземлен имот жилищна сграда с идентификатор **********.3, със застроена площ от 68 1 кв. м., находящи се 1 в гр. Варна, поради неизпълнение на насрещното задължение от страна на купувача за заплащане на остатъка от уговорената продажна цена; евентуално

4/ осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 20 000.00 лева, представляваща остатъка от продажната цена по договора за покупко[1]продажба на недвижим имот от 30.11.2018 г., ведно с мораторната лихва върху главницата за периода от 30.11.2019г. до 04.10.2021г. в размер от 3 750.00 лева и законната лихва, от завеждане на исковата молба в съда – 08.10.2021г. до изплащанеto на задължението.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищцата твърди, че сестра и така единствен наследник по закон на И.Д.И, ЕГН**********, починал на 06.01.2021г. Твърди и че през време на брака на И.И със С.Д (сега Райнхард) двамата съпрузи придобили в СИО ПИ с идентификатор **********, с площ от 1057 кв. м. в с.о. „Ален мак“ (чрез сделка), както и жилищна сграда с идентификатор **********.3, със застроена площ от 68 кв. метра (чрез строителство, без разрешение за строеж, при търпимост на сградата). Бракът между съпрузите е бил прекратен с развод през 2003г., като имотите останали в обиковена дялова съсобственост при равни квоти.

Твърди още, че с договор за покупко-продажба, обективиран в НА №37, том 3, *******, дело № *** от 30.11.2018г. по описа на нотариус П.М, наследодателят на ицата И.И, лично и като пълномощник на бившата си съпруга, продал в полза на ответника Д.Д. исковите ПИ с идентификатор ********** и построената в него жилищна сграда с идентификатор **********.3, срещу цена от общо 30 000лв., като И. си запазил правото на ползване върху неговата ½ ид. ч. от имотите. Сделката ищцата счита за нищожна, евентуално подлежаща на разваляне, евентуално с подлежаща на доплащане продажна цена, при следните твърдения:

В последните над 30 години от живота си, включително в месеците преди сделката и към самата нея, И.Д.И не разбирал свойството и значението на постъпките си и не можел да ръководи делата си. На практика това му състояние се проявявало в тежка алкохолна зависимост, вероятно и с наркотична такава; системен тормоз на ищцата и майка им; вредна употреба на лекарства, включително няколко опита за самоубийства; замъглено съзнание; заплахи над съседи и случайни минувачи, включително с убийство; нощуване на гробищата с твърдения, че там е леглото му; лягане на пътното платно пред минаващи автомобили с цел да са самоубие; твърдения, че той е вид животно; видения и халюцинации; търсене на инжекции с „инсулин“, с които да умъртви други хора и себе си; постоянно забравяне на лица и събития, включително от описаните категории; неориентираност; и други; включително сключването на напълно неизгодни сделки с негово имущество.

През есента на 2018г. общото състояние на И.И се влошило още, той имал нездрав вид, с жълто-сив оттенък на кожата, неестествено подут корем, постоянен тремор и повръщане, неестествено говорене, пълна дезориентация 2 за време и място, видения и др. По тези причини ищцата претендира, че като трайно лишен от възможността да разбира и да се грижи за интересите си, И.И е сключил и процесната сделка от 30.11.2018г., без реално да е можел да формира воля и съгласие за договорения правен резултат.

Евентуално се твърди, че договорът противоречи на добрите нрави, тъй като продажната цена от 30 000лв. била многократно по-ниска от пазарната.

Евентуално се твърди, че ако договорът се приеме за валиден, по него от общата цена от 30 000лв. са били платени само 10 000лв. при сключване, като разликата от 20 000лв. останала неплатена както до падежа на 30.11.2019г., така и до исковата молба. Поради това моли за разваляне на договора на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД, поради съществено неизпълнение на ответника.

Евентуално се претендира, че ако договорът се приеме за действителен и неподлежащ на разваляне, да бъде осъден ответникът да плати на ищцата неплатената част от цената от общо 20 000лв., както и лихва за забава върху нея от падежа до исковата молба, в горепосочения размер. Вземането относно цялата сума ищцата мотивира с това, че при сключване на договора И. е действал като пълномощник на бившата си съпруга, която го оправомощила и да получи цялата продажна цена за него си, без последващи претенции за нея, с което го надарила с нейната част от цената.

По изложените причини ищцата моли за прогласяване на нищожността на сделката, евентуало за разваляне на последната – в двата случая до 1/2 ид. част от правата по нея, евентуално за осъждане на ответника за подлежащата на доплащане продажна цена, в качеството си на наследник. Претендира още и присъждане на съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 ГПК отв. Д.Д. депозира отговор, в който не оспорва качеството на ищцата на единствен наследник на И.И; не оспорва правото на собственост на И.И и бившата му съпруга върху процесните терен и жилищна сграда; не оспорва придобиването на имотите в режим на СИО от бившите съпрузи; не оспорва развода на съпрузите в 2003г.; не оспорва и факта на сключване на процесната сделка от 30.11.2018г. относно земята и сградата, срещу продажна цена от 30 000лв., с купувач – ответника.

Исковете обаче оспорва изцяло по основателност. Оспорва приживе или към сключване на сделката продавачът И.И да е страдал от душевна или психиатрична болест; оспорва да е бил алкохолно или наркотично зависим и да е тормозил близките си; оспорва в месеците преди сделката да изглеждал или да е бил болен, напротив – твърди че И. бил напълно наясно с всички свои действия, включително относно процесната сделка. Сочи, че продажната цена била договорена на 30 000лв. с оглед запазеното право на ползване на И. за неговата ½ ид. част. Твърди и че след като при сключването платил 10 000лв., след това на 21.05.2019г. и на 18.09.2019г. направил две по два броя плащания с пощенски записи на суми по 5000лв. всеки, с което преди падежа за доплащане на 30.11.2019г. изплатил изцяло дължимите 30 000лв. Освен 3 това оспорва И.И да е бил „надарен“ от бившата си съпруга да получи дела й от продажната цена, каквото „дарение“ не можело да възникне по твърдяния от ищеца начин, напротив – И. бил пълномощник на бившата си съпруга и тя била легитимирана да получи в крайна сметка цената за нейната ½ част.

По същество оспорва предпоставките на всички искове и моли същите да бъдат отхвърлени, с присъждане на съдебни разноски.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:Всички заявени положителни факти, на които основава твърденията си за пороци на атакуваните сделки, които водят до тяхната нищожност (поради липса на съгласие, с оглед трайната липса на възможност наследодателят и страна по сделката, да разбира и да се грижи за интересите си, поради трайно заболяване на психиката; евентуално поради противоречие с добрите нрави); в това число твърденията за състоянието на наследодателя, трайния характер на същото във времето и към момента на сделката; респективно неоправданата и значителна разлика в престациите по сделката, водеща до недопустим правен резултат; респективно всички положителни твърдения, на които основава да е налице правото да развали сделката (в това число получаването само на част от продажната цена от наследодателя и настъпилия падеж за пълната цена); респективно положителните твърдения, на които основава вземанията си от ответника за исковите главница и лихва за забава (в това число получаването само на част от продажната цена от наследодателя и настъпилия падеж за пълната цена, но заедно с това и уговореното „надаряване“ от бившата съпруга на И.И той да получи за себе си цялата продажна цена, включително за личния дял на бившата съпруга, чрез соченото пълномощно, и още размера на вземанията си); както и всички останали положителни твърдения, на които основава предявените искове.

Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: Всички положителни факти, на които основава възраженията си, сред които: соченото състояние на наследодателя на ищеца и продавач по сделката към момента на сключването й; адекватността на продажната цена с оглед на запазеното право на ползване, характеристиките на имотите и възможността за свободно договаряне; пълно и главно следва да докаже още, че след като при сключването е платил 10 000лв., след това на 21.05.2019г. и на 18.09.2019г. е направил две по два броя плащания с пощенски записи на суми от по 5 000лв. всеки, с което преди падежа за доплащане на 30.11.2019г. е изплатил изцяло дължимите 30 000лв.; както и всички останали положителни твърдения, на които основава възраженията си срещу исковете.

Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото : че ищцата е сестра и единствен наследник по закон на И.Д.И, ЕГН**********, починал на 06.01.2021г.; че през брака на И.И със С.Д (сега Райнхард) двамата съпрузи придобили в СИО ПИ с идентификатор **********, с площ от 1057 кв. м. в с.о. „Ален мак“ (чрез сделка), както и 4 жилищна сграда с идентификатор **********.3, със застроена площ от 68 кв. метра (чрез строителство, без разрешение за строеж, при търпимост на сградата); че бракът между съпрузите е бил прекратен с развод през 2003г., като имотите останали в обиковена дялова съсобственост при равни квоти; че с договор за покупко-продажба, обективиран в НА №37, том 3, *******, дело № *** от 30.11.2018г. по описа на нотариус П.М, наследодателят на ищеца И.И, лично и като пълномощник на бившата си съпруга, продал в полза на ответника Д.Д. исковите ПИ с идентификатор ********** и построената в него жилищна сграда с идентификатор **********.3, срещу цена от общо 30 000лв., като И. си запазил правото на ползване върху неговата ½ ид. част от имотите; че само 10 000лв. от продажната цена са били платени по банков път към сключването.