Определение № 463 от 15.11.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. ХАСКОВО, 15.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20245600600760 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. 22 от НПК – чл. 345 вр. чл. 249, ал. 2 НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при РП-Хасково, ТО Ивайловград, против определение от проведено на 26.09.2024 г. разпоредително заседание на РС Харманли, постановено по НОХД № 225 по описа за 2024 г. на същия съд, с което на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е било прието, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, в частност правото му на защита.

В протеста са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Не се споделя напълно приетото от съда, че не са изложени фактически твърдения относно начина на извършване на деянието, тъй като било посочено, че е „чрез навлизане от страна на подсъдимия в лентата на движение на пострадалия“. Твърди се, че в диспозитива на обвинителния акт са посочени конкретните разпоредби, които са били нарушени от обвиняемия, както и тези, нарушени от пострадалия, доколкото е прието, че е налице независимо съизвършителство. Прокурорът намира преценката на съда относно конструкцията на диспозитива на обвинителния акт за субективна, тъй като всички обективни признаци на деянието, извършено от подсъдимия били посочени, както и конкретните нарушени разпоредби от същия от ЗДвП и ППЗДвП. Посочването на факти, касаещи нарушените разпоредби от пострадалия във връзка със независимото съпричиняване в заключителната част на обвинителния акт, не водело до неяснота на обвинението и нямало пречка подсъдимият да бъде оправдан в тази част. Счита, че обвинителният акт отговаря на изисквания, посочени в чл. 246 НПК и предлага въззивният съд да отмени протестираното определение на РС-Харманли, постановено в разпоредително 1 заседание по НОХД № 225 по описа за 2024 г. на същия съд и да върне делото за разглеждане на РС - Харманли.

Не са депозирани писмени възражения по постъпилия протест от страна на подсъдимия И. С. и неговият защитник - адв. Д. Н.

Въззивната инстанция, след като съобрази изложените доводи и извърши проверка на постановеното определение, намира частния протест за неоснователен по следните съображения:

Съдебното производство по НОХД № 20245630200225 по описа за 2024 г. на РС – Харманли е образувано на 02.05.2024 г. по обвинителен акт, внесен от РП Хасково – ТО Ивайловград, с който на И. А. С. от гр. П. е било предявено обвинение в извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „а“, предл. 2, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Съгласно чл. 246, ал. 1 от НПК, прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда. Обвинителния акт представлява средството, с което прокурорът изпълнява правомощието си, предвидено в чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България, да привлича към наказателна отговорност лицата, извършили престъпление. Същевременно с него се определят рамките на доказване, тъй като в наказателното производство на доказване подлежат фактическите положения, приети за установени в обвинителния акт и само по отношение на лицата, срещу които е повдигнато обвинение. Съдът не може с присъдата си да се отклони съществено от фактическите и юридическите предели, очертани с обвинителния акт.

С оглед значимостта на обвинителния акт законодателят е предвидил изрично реквизитите му /чл. 246 от НПК/. Съдържанието му се състои от три части – обстоятелствена част, заключителна част и приложение, като всяка една има самостоятелно и конкретно предназначение. В обстоятелствената част, съгласно чл. 246, ал. 2 НПК, следва да се посочат престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите, пълни данни за самоличността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от НК, обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия, както и доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Правното значение на тази част от обвинителния акт е да се изложи позицията на представителя на прокуратурата относно елементите от състава на твърдяното престъпление и авторството му, тоест да се посочат фактическите твърдения, които осъществяват конкретното инкриминирано деяние.

С протестираното определение първоинстанционният съд, в съответствие с правомощията си по чл. 249 ал. 1 вр. ал. 2 НПК, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП Хасково, ТО Ивайловград. Приел е, че са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които водят до ограничаване правото на защита на обвиняемия по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Формирал е извод, че са 2 допуснати три самостоятелни нарушения, като всяко едно от тях представлява самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП-Хасково за отстраняването им. На първо място, съдът е приел, че макар да са изложени датата и мястото на извършване на деянието, не са изложени фактически твърдения относно начина на извършване на същото, а именно конкретни факти по какъв начин е извършено конкретното нарушение на правилата за движение по пътищата.

Първоинстанционният съд е изложил и мотиви, касаещи самото изпълнително деяние по чл.

342, ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия, като е посочил, че не става ясно от обвинителния акт дали същото е извършено чрез действие или бездействие от страна на С. и връзката с нарушените конкретни правила за безопасност по пътищата. Този извод се споделя от настоящата инстанция. В обстоятелствената част на обвинителния акт изключително пестеливо е очертан самия механизъм на настъпилото ПТП между управляваните от подсъдимия С. и пострадалия В. леки автомобили. Във т.нар. фактическо обвинение е необходимо да се изложат всички факти и обстоятелства свързани не само с време и място на извършване на престъплението, в което е обвинен подсъдимия, но и начинът и конкретният механизъм на извършване на деянието, респ. дали същото е извършено под формата на действие или бездействие, както и конкретните нарушени правила за движение по пътищата и причинно-следствената връзка с настъпилия съставомерен резултат. В изложението на фактите в обвинителния акт, за които е ангажирана отговорността на подсъдимия, липсва посочване на това по какъв начин и чрез какви конкретни действия от страна на последния се е стигнало до процесното ПТП, т.е. механизма на извършване на деянието. Следва да се отбележи, че при описването на констатациите на съдебно-автотехническите експертизите на вещото лице биха могли да се извлекат конкретните факти и начина на извършване на деянието, но първоначална липса в приетата и възпроизведена от прокурора фактическа обстановка не може да бъде пренебрегната. В тази връзка, правилно районният съд е приел, че констатираното нарушение при съставянето на обвинителния акт е от категорията на съществените по смисъла на ТР № 2/2002 г. на ОСНК, ВКС. Така описаното нарушение е съществено, тъй като при засегнато право на защита на подсъдимия той е поставен в положение да не може да разбере в какво точно е обвинен, а това напълно отговаря на стандарта по чл. 249, ал. 4, т.

1 НПК за съществен характер на процесуалното нарушение.

На следващо място, в заключителната част на обвинителния акт по повдигнатото на подс. С. обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.1, б. „а“, предл. 2, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК изрично е посочено, че деянието е извършено по непредпазливост, като на пострадалия В. В. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия крак, като деянието е извършено в пияно състояние и при условията на независимо съизвършителство от страна пострадалия, като са посочени и разпоредбите от ЗДвП и ППЗДвП, които последният е нарушил. Изводът на съда, че така изградената конструкция на обвинението по отношение на подсъдимия С. е объркваща и излишна също се споделя от въззивната инстанция. Това е така, защото, в наказателното производство на доказване подлежат фактическите 3 положения, приети за установени в обвинителния акт и само по отношение на лицата, срещу които е повдигнато обвинението. Конкретното поведение и нарушените разпоредби за безопасност на движението от страна на пострадалия В. не представляват съставомерни признаци на деянието, в което е обвинен подсъдимият С. и тяхното място не е в заключителната част на обвинителния акт, а в обстоятелствената такава, поради което се споделя извода, че това е не само излишно и объркващо, но и неправилно. Този порок на обвинителния акт не би могъл да се отстръни с частично оправдаване на подсъдимия.

Настоящата инстанция споделя и констатацията на първоинстанционния съд, че по повдигнатото на подс. С. обвинение за извършено престъпление против транспорта, с изброяването на конкретните норми от законовите и подзаконовите нормативни актове, пресъздаване на свидетелски показания и части от съдържанието на експертните заключения, не би могло да се компенсира дефицита на конкретни факти за деянието, касаещи съставомерните признаци от състава на престъплението. Този порок в обвинителния акт също ще следва да бъде отстранен от държавното обвинение.

С оглед на тези съображения подаденият частен протест се явява неоснователен, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 345 вр. чл. 249, ал. 3 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.09.2024 г. на РС - Харманли, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 225 по описа за 2024 г. на същия съд, с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на РП – Хасково, ТО Ивайловград, за отстраняване на съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4