Решение № 260005 от 01.04.2022, Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е

№260005 гр. Първомай, 01.04.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година с Председател: София Монева при участието на секретаря Петя Монева, след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 613 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „Б. ***” АД, ЕИК: *** (правоприемник на „Е.” АД, ЕИК: ***), със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от В. М. С.и Д. Н. Н.в качеството съответно на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П. П. Ф. - С., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците Г.П.К., ЕГН:

**********, и Р.А.К., ЕГН: ********** – и двамата с постоянен адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължат солидарно по Договор за кредит „***“ № ***г., както следва:

Ø сумата от 8 474, 31 лева (осем хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и тридесет и една стотинки) – главница;

Ø сумата от 975, 50 лева

(деветстотин седемдесет и пет лева и петдесет стотинки) – възнаградителна договорна лихва за периода от 01.05.2016 г. до 01.08.2017 г.;

Ø сумата от 23, 93 лева (двадесет и три лева и деветдесет и три стотинки) – застрахователни премии по застраховка „Живот“за периода от 01.05.2016 г. до 01.08.2017 г.;

Ø сумата от 778, 21 лева

(седемстотин седемдесет и осем лева и двадесет и една стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.05.2016 г. до 30.01.2018 г.;

Ø законната лихва върху главницата, считано от

02.02.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда, до окончателното погасяване на задължението, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 51/12.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 80/15.02.2018 г. по ч. гр. дело № 79/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за кредит „***” № ***г. ищецът се задължил да отпусне на ответницата Г.П.К. паричен заем в размер на 9 000, 00 лева, които наредил на същата дата по разплащателната й сметка с IBAN: ***, а последната, за чието договорно изпълнение ответникът Р.А.К. се ангажирал да отговаря като съдлъжник, следвало да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва при лихвен процент от 9, 3% и застрахователна премия за застраховка „Живот“ в размер съответно на 3 316, 12 лева и на 406, 52 лева чрез 84 равни месечни вноски от по 151, 46 лева, платими на 1-о число на месеца, считано от 01.10.2015 г., съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към кредитното съглашение.

Релевира се, че заемателката престирала първите осем от тях, след което преустановила платежите. Доколкото допуснатото от нея просрочие продължило повече от 90 дни, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ кредиторът обявил предсрочната изискуемост на задълженията й, която й съобщил с нарочна писмена покана, връчена й на 06.07.2017 г., и която осчетоводил на 01.08.2017 г.

Според ищеца кредитополучателят му дължи главница в размер на 8 474, 31 лева, възнаградителна лихва за периода от 01.05.2016 г. до 01.08.2017 г. в размер на 975, 50 лева, застрахователни премии по застраховка „Живот“ в размер на 23, 93 лева, както и наказателна лихва за забава от 6 % върху главницата за периода 01.05.2016 г. до 30.01.2018 г. в размер на 778, 21 лева.

Кредитодателят пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 417 от ГПК, постановено с издадена в негова полза Заповед № 51/12.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу която ответниците депозирали възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил

Отговор вх. № 2596/19.04.2019 г., с който ответниците чрез процесуалния си пълномощник застъпват становище за неоснователност на исковите претенции и пледират за отхвърлянето им.

Навеждат, че не са подписвали и не са се съгласявали с погасителен план, регламентиращ условията за разсрочено издължаване, поради което следва да се приеме, че падежът на задълженията им за връщане на главницата и заплащане на възнаградителна лихва все още не е настъпил. Следователно не са допуснали виновното им неизпълнение и липсва обективна предпоставка за обявяването им за предсрочно изискуеми.

Отделно от горното, ищецът не е упражнил надлежно правото си да лиши длъжника от преимуществата на срока, тъй като в поканата си за доброволно изпълнение, адресирана до него, не се е позовал на конкретно договорно основание и не е посочил размера на предсрочно изискуемото вземане.

Противопоставя се и възражение за нищожност на договорните клаузи за дължимост на наказателна лихва с характер на неустойка за забава поради противоречието им с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява, като със Становища вх. № № ****г. и ****г. и Молби вх. № № ****г., ****г. и ****г., депозирани от процесуалните му пълномощници, поддържа претенциите, а ответниците чрез довереника си оспорват същите.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

По силата на Договор за кредит „*** – смарт/карта“ № *******г. (л. 6 – л. 18) „****” АД – В., ЕИК: ***, чийто универсален правоприемник е „Б. ***“ АД, се ангажирало да предостави на ответника Г.П.К. по разплащателната й сметка с IBAN: ***отребителски кредит от 9 000, 00 лева за задоволяване на лични и на семейството й нужди, а последната, за чиито задължения ответникът Р.А.К. се съгласил да отговаря солидарно с нея в качеството на съдлъжник, следвало да ползва заетите средства по уговорения начин и до 01.09.2022 г. да ги върне на кредитодателя и да му заплати, както следва: 1) лихва от 3 374, 25 лева при номинален фиксиран годишен лихвен процент от 9, 3%, който се начислява ежемесечно върху главницата при времеви параметри от 30-дневен месец и 360-дневна година и е с дневен размер от 0, 0258%, и 2) застрахователна премия от 413, 65 лева по сключена в полза на кредитора и с неговото посредничество групова застраховка „Живот” със застраховател „Сожелайф България Животозастрахователно дружество” АД, разсрочено съгласно Погасителен план (л. 97 – л. 98) – неразделно Приложение № 1 към контракта, чрез 85 месечни анюитетни вноски с падеж първо число на месеца в периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2022 г., първата от които от 65, 26 лева, а останалите от по 151, 46 лева, удържани служебно от авоара по цитираната банкова сметка. ***, фигуриращи от името на ответниците в дясното странично поле на въпросния погасителен план, е своевременно оспорена от тях, но макар да носят тежестта да докажат неистинността им, в хода на откритото по реда на чл. 193, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК производство не са ангажирали доказателства. Казаното мотивира настоящия състав да зачете формалната доказаелствена сила на документа и респективно на основание чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 2, изр. 1 от ГПК с решението си да обяви оспорването за неуспешно (в този смисъл Решение № 66/25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 807/2012 г., I г. о.).

Съгласно чл. 5, ал. 1, във вр. с т. 14 от Част І на съглашението кредитополучателят приел да престира и еднократна такса за одобрение на заема от 227, 05 лева.

Договорните параметри включват и обща дължима се сума от 12 950, 19 лева, формирана от сбора на главницата и общите разходи – лихва, такси и застраховки от задължителен характер, и годишен процент на разходите от 11, 86%, изчислен при допусканията: валидност на кредитната сделка за целия срок на действието й, неизменност на разходите, изправност на страните и зачитане като дата на първоначално усвояване тази, от която остава най-кратък период от време до тази на първото дължимо плащане.

В чл. 9, ал. 2, б. „а” – „г” от договора са регламентирани правата на потребителя да се откаже от него, да погаси предсрочно част или целия дълг и да получи безвъзмездно при поискване извлечение за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.

Клаузата на чл. 10.1. във вр. с т. 9 от Част І предвижда, че при забава изцяло или частично на месечен анюитет заемателят дължи наказателна надбавка от шест пункта върху просрочената главница, а ако допуснатото закъснение продължи над 90 дни, чл.

10.2. признава правото на кредитора да обяви вземането за възстановяването й за предсрочно изискуемо. Изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на посочения от него адрес – ***, от когато подлежат на погасяване неплатените застраховки, такси, комисиони, разноски, договорената и наказателната лихва, начислявани до окончателното издължаване, и невърнатият остатък от заемната сума в указаната поредност.

Заемодателят може да изисква незабавно пълно изпълнение и в случаите, изброени в чл. 11 от договорния текст: а) при неспазване на договорно задължение на кредитополучателя; б) при констатирана недостоверност на предоставените от него или работодателя му или съдлъжника или поръчителя му сведения, въз основа на които е сключен договорът; в) при започване на действия по принудително удовлетворяване от банката или трети лица срещу кредитополучателя; г) при неиздължаване в срок, настъпване на предсрочна изискуемост или поискано от банката предсрочно погасяване на други задължения, произтичащи от договори за кредит между нея и кредитополучателя или от други правоотношения между тях, и д) при неподновяване на застраховката „Живот” в полза на банката.

Според данните, отразени в Извлечения от сметки № № *** (л. 103 – л. 108) и *** (л. 109 – л. 110) за периода от 05.08.2015 г. до 14.11.2018 г., заетият паричен ресурс от 9 000, 00 лева е усвоен изцяло от ответника Г.К. на 06.08.2015 г. по разплащателната й сметка с ΙΒΑΝ ***. От 06.08.2015 г. до 12.04.2016 г. от наличността й са били удържани суми за таксата за кредитно одобрение от 227, 05 лева и за първите осем вноски с падеж от 01.09.2015 г. до 01.04.2016 г., след което плащания са преустановени.

С Покана изх. № SV-4079-07/29.06.2017 г. (л. 32), получена от ответниците на 06.07.2017 г., в уверение на което са приложени Известия за доставяне ИД PSSGEB005YMQT и PSSGEB005YMPS (л. 33) на „Български пощи”, банката ги приканила до 27.07.2017 г. да заплатят доброволно просрочените си с 423 дни задължения, възлизащи към 28.06.2017 г. на 1 152, 02 лева – главница, 862, 68 лева – договорна лихва, 105, 74 лева – застраховка, и 104, 87 лева – наказателна лихва, и ги уведомила, че в противен случай, считано от 28.07.2017 г. цялата оставаща главница от 7 322, 29 лева ще се счита за предсрочно изискуема.

На 02.02.2018 г. с твърдения за неизправността им предприела срещу тях принудително удовлетворяване на процесните притезания по порядъка на чл. 417 от ГПК въз основа на Извлечение от счетоводните си книги от 31.01.2018 г. (л. 6 от ч. гр. дело № 341/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково). За целта депозирала в Районен съд – Хасково Заявление вх. № 2420/02.02.2018 г. (л. 2 – л. 9 от ч. гр. дело № 341/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково), което било уважено от Районен съд – Първомай с издаване на Заповед № 51/12.02.2018 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК (л. 3 от ч. гр. дело № 79/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) и Изпълнителен лист № 80/15.02.2018 г., връчени на длъжниците Г.К. и Р.К. на 05.10.2018 г. като приложения към изпратените им Покани за доброволно изпълнение съответно изх. № № 7853 (л. 5 от ч. гр. дело № 79/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) и 7856/27.09.2018 г. (л. 6 от ч. гр. дело № 79/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) от Частен съдебен изпълнител Б. А.с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – Пловдив по изпълнително дело № 2018***0400691, съгласно Известия за доставяне с ИД съответно PS 4000 020KEF 0 (л. 7 от ч. гр. дело № 79/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) и PS 4000 020KED Y (л. 8 от ч. гр. дело № 79/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) на „Български пощи”.