Решение № 6330 от 21.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6330 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100509101 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 68553/22.06.2026 г., по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, подадена от длъжника „Бетон Контракт“ ЕООД, срещу отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнително дело № 20158440401051, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на всички солидарни длъжници, който отказ е обективиран в разпореждане от 10.06.2026 г. и съобщение с изх.№ 34173/11.06.2026 г.

Жалбоподателят твърди, че между взискателя „Банка ДСК“ АД и един от солидарните длъжници е постигната договорка за прекратяване на изпълнителното дело след заплащането на сума в размер на 200 000 лева, равняваща се на 102 258.40 евро, както и на дължимите такси за прекратяване, възлизащи общо на 5 066,65 евро, от които 636,82 евро обикновени държавни такси и 4429,83 евро пропорционална такса. Твърди още, че в началото на месец март солидарният длъжник подписва споразумение и превежда посочените суми по сметка на взискателя, който уведомява съдебния изпълнител за получените суми. Сочи, че с разпореждане от 26.03.2026 г. ЧСИ С.Я. е приключил изпълнителното производство по отношение на солидарния длъжник, платил дълга, като останалите солидарни длъжници не са били уведомени за постановеното разпореждане и по този начин са били лишени от възможността своевременно да се запознаят с депозираната от взискателя молба за прекратяване с оглед надлежно упражняване на процесуалните им права. Излага доводи, че в конкретния случай изпълнителният процес следва да бъде прекратен и спрямо останалите солидарни длъжници, като се позовава на мотивите в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г., по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Счита отказа на ЧСИ за неправилен и необоснован предвид заявената от взискателя 1 воля за прекратяване на изпълнителното производство и получаването на договорените суми. Твърди още, че актът, с който е отказано прекратяване на изпълнителното производство, е постановен във форма и със съдържание, които обективно ограничават правото му на защита, като навежда и оплакване, че в постановения отказ не е посочено, че същият подлежи на обжалване, в т.ч. редът и срокът за упражняване на това право. Моли обжалвания акт да бъде отменен.

Взискателят „Банка ДСК“ АД поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното дело поради плащане на дълга. Оспорва да е налице договорка изпълнението по делото да бъде прекратено изцяло. Посочва, че е поискал прекратяване на изпълнителното дело единствено по отношение само на един от солидарните длъжници – К.М. Г., като твърди, че в нито един момент от страна на банката не е имало изявление за прекратяване на изпълнителното дело изцяло, нито пък изявление за пълно погасяване на вземането по изпълнителния лист. Сочи, че и към момента на депозиране на писмените възражения, задълженията по изпълнителното дело не са погасени изцяло.

ЧСИ С.Я. е депозирал подробни мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че взискателят го е уведомил за извършено доброволно плащане на сумата в размер на 102 258,38 евро за частично погасяване на задълженията от страна на длъжника К.М. Г.. Видно било от материалите по делото, интересът на кредитора не е изцяло удовлетворен, поради което банката е депозирала искане за прекратяване на делото единствено по отношение на длъжника, с когото е сключила споразумение и от когото е получила извънсъдебно доброволно плащане. Твърди, че след получаване на част от вземането, дългът е намален от счетоводството на ЧСИ с платената от солидарния длъжник сума и изпълнителното производство е останало висящо за остатъка от неудовлетворената част от вземането. Сочи, че видно от разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК, актът, който съдебният изпълнител следва да постанови приключване на изпълнението в конкретната хипотеза, е разпореждане, а не постановление. Намира оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на разпореждането предвид липсата на указания за начина и срока за обжалването му, за неоснователни, като сочи, че правото на обжалване на актовете на ЧСИ е регламентирано изрично и изчерпателно в ГПК.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното от страните и данните по делото, приема жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съображенията за това са следните:

По молба на взискателя „Банка ДСК“ АД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.08.2012 г., по гр. дело № 34072/2012 г., по описа на СРС, 70 състав, е образувано и.д. № 20128380408086 г. по описа на ЧСИ М.Б., срещу длъжниците „Бетон Контракт“ ЕООД, „Три Звезди 99“ ЕООД, „БК Строй“ ЕООД, „Благоустройствени строежи“ ООД, Д.В.К., С.М. Г.а и К.М. Г., за следните суми: 660 000 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 2

16.07.2012 г. до изплащане на вземането; 58 993,64 лв. договорна лихва; 41 854,45 наказателна лихва и 15 216,96 лв. разноски по делото.

В хода на изпълнителното производство делото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ С.Я., където е преобразувано под нов № 20158440401051.

Видно от материалите по делото, с молба с вх. № 18691/13.02.2026 г. взискателят по изпълнителното дело „Банка ДСК“ АД е уведомила ЧСИ С.Я., че в нейна полза е извършено доброволно плащане на сума в размер на 102 258,38 евро за частично погасяване на задълженията по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. С оглед посоченото банката е поискала от ЧСИ да бъдат вдигнати всички обезпечителни мерки само по отношение на длъжника К.М. Г., наложени по делото върху имуществото на длъжника. След заплащане на дължимите от длъжника такси, с разпореждане от 18.02.2026 г. ЧСИ Я. е вдигнал наложените обезпечителни мерки.

С молба от 16.03.2026 г. взискателят е поискал на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК изпълнителното дело да бъде прекратено само по отношение на длъжника К.М. Г..

Вследствие на подадената от банката молба, с разпореждане от 26.03.2026 г. ЧСИ С.Я. е приключил изпълнителното производство по отношение на длъжника К.М. Г., на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.

С молба до ЧСИ Я. от жалбоподателя с вх. № 62648/04.06.2026 г. е поискано прекратяване на изпълнителното дело и заличаването на всички вписани възбрани и вдигането на всички наложени запори, като в молбата на жалбоподателя се твърди, че вземането, предмет на принудителното изпълнение, е изцяло погасено, предвид представено от банката-взискател споразумение, сключено със солидарния длъжник К.М. Г..

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

Според т. 2 на същата алинея изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят е поискал това писмено.

При съобразяване съдържанието на приложените по изпълнителното дело документи, настоящият съдебен състав намира, че към момента на постановяване на обжалвания отказ не са били налице основанията за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на всички солидарни длъжници, в т.ч. по отношение на жалбоподателя.

Видно от последното находящо се в кориците по делото удостоверение с изх. № 44119/01.08.2025 г., размерът на дълга към взискателя, към 01.08.2025 г., е както следва:

241 119,96 лв. - главница; 10 712,83 лв. - законна лихва; 224 227,47 лв. - мораторна лихва;

15 354,82 лв. - такси по ТТРЗЧСИ, дължими в изпълнителното производство, или в общ размер на 491 415,08 лв.

Съгласно удостоверение с изх. № 19015/25.03.2026 г., издадено във връзка с 3 образувано пред Софийски градски съд т.д. № 1168/2025 г., VI-14 с-в, относно разпределените по изпълнителното дело суми, към 25.03.2026 г., по делото в полза на взискателя са разпределени общо 371 653.83 лв. Следва да се отбележи, че видно от удостоверението в тази сума е включена и последно към онзи момент погасената от солидарния длъжник К. Г. част от вземането в размер на 200 000 лв.

По аргумент от разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗЗД частичното погасяване, извършено от един солидарен длъжник, ползва и останалите солидарни длъжници, като в този случай размерът на общия дълг следва да бъде намален пропорционално с погасената част. Плащането на част от дълга, обаче, не е основание за прекратяване, респ. приключване на изпълнителното дело по отношение на всички задължени лица, които остават да отговарят за непогасения размер на задължението към взискателя.

Следва да се отбележи, че в конкретния случай позоваването от жалбоподателя на ТР № 2 от 04.07.2024 г., постановено по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо.

Съдът изцяло споделя възприетото в мотивите на т. 1 от тълкувателното решение, че при пасивната солидарност точното изпълнение на един съдлъжник освобождава не само него, а и останалите. В правната доктрина безпротиворечиво се приема, че точно изпълнение на едно задължение е налице, когато същото е пълно, навременно и качествено. В конкретния случай няма доказателства по делото, а и такива не са ангажирани от жалбоподателя, които да установяват пълно погасяване на дълга към взискателя от страна на съдлъжника, спрямо когото изпълнителното производство е приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, поради което не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на всички солидарни длъжници. Следва да се отбележи, че представената към жалбата кореспонденция между взискателя и съдебния изпълнител по никакъв начин не доказва твърдяната от жалбоподателя договорка или погасяване на целия размер от дълга от страна на солидарния длъжник. Напротив, от съдържанието й е видно, че банката-взискател е поискала прекратяване на изпълнителното производство само по отношение на длъжника К. Г., поради което е поискала информация от съдебния изпълнител за дължимите такси по прекратяването спрямо този конкретен длъжник. В този смисъл е и подадената от „Банка ДСК“ АД молба, както и депозираният по настоящото дело отговор срещу жалбата. При липса на писмено волеизявление от страна на взискателя за прекратяване на изпълнителното дело чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК е неприложима. Отсъствието на доказателства за цялостно погасяване дълга по изпълнителното дело, не обосновава наличието и на хипотезата на чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя във връзка с твърдяната опорочена форма на издадения от ЧСИ акт, в който е обективиран отказът да се прекрати изпълнителното производство. В чл. 434, ал. 1 от ГПК изрично е регламентирано, че по образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление. От съдържанието на цитираната разпоредба може да се направи обоснован извод, че съдебният изпълнител се произнася с постановление по изключение и то само в изрично предвидените в закона случаи (напр. при прекратяване принудителното 4 изпълнение в случаите по чл. 433, ал. 1 от ГПК; при възлагане на недвижим имот; при определяне на разноски). Отказът да се прекрати изпълнителното производство представлява действие по неговото движение, поради което съдът намира произнасянето с разпореждане в конкретния случай за правилно и законосъобразно. От друга страна, заглавието на самия акт по никакъв начин не опорочава изричното волеизявление, инкорпорирано в него. Пропускът от страна на ЧСИ да посочи срок и ред за обжалване на постановения акт също не влече след себе си недействителност на същия. Непосочването на срок за обжалване като последица се изразява в отсъствието на начален момент, от който този срок да започне да тече, респ. подадената в такава хипотеза жалба ще бъде в срок, какъвто е и настоящият случай.