Решение № 269 от 28.11.2023, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Исперих, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20223310100627 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.422 от ГПК.

Постъпила е искова молба вх.№ 3351/25.10.2022г. от „Омега Агро Инвест“ ЕООД, ЕИК 201304848, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Дунав“ №5, представлявано от Управителя Й.К.Г., чрез проц.представител юрисконсулт З. А. М., моб.телефон: ***, email: [email protected], с адрес за призоваване: гр.Пловдив бул.“Дунав“ № 5, ет.3 срещу „Уником“ ЕООД с ЕИК 116037040, адрес: село Владимировци, община Самуил, област Разград, ул.*** № 17, представлявано от управителя Ш. С. Ч., с която молят съда да приеме за установено на осн. чл.422 от ГПК, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 7279.36 лева, която представлява дължимата наемна цена по Договор за наем на земеделска земя за стопанската 2020/2021 г. в размер на 6365.60 лв., ведно със законната лихва за забава върху паричното задължение за плащане на дължимата наемна цена от 6365.60 лв. по договора за период от падежа на задължението 01.10.2021г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и образуването на ЧГД № 425/2022г., която лихва за забава представлява сума в размер на 913.76 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Молят да им бъдат присъдени и направените в настоящото производство и в заповедното разноски.

В исковата молба ищецът разказва, че на 26.03.2018г. между З.А.И. и Р.Р.А. като наемодатели и „Уником“ ЕООД като наемател бил сключен договор за наем на земеделска земя. Съгласно раздел 1, т.1 от Договора, 1 наемодателите се задължавали да предоставят на наемателя за временно и възмездно ползване земеделска земя с обща площ от 127.312 дка в землището на село Богомилци, общ. Самуил, обл.Разград. Съгласно т. II ОТ Договора за наем срокът за ползването на земята бил уговорен за три стопански години – от 01.10.2018г. до 30.09.2021г.

Ищцовото дружество в резултат на няколко правни сделки – Нотариален акт за дарение на недвижими имоти от 18.12.2020г., акт № 54, том 5, рег.№ 7288, дело № 774 от 2020г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 18.12.2020г., акт № 55, том 5, рег.№7289, дело № 775 от 2020г., Нотариален акт за дарение на недвижими имоти от 21.12.2020г., акт № 59, том 5, рег.№ 7326, дело № 776 от 2020г., Нотариален акт за покупкопродажба на недвижими имоти от 21.12.2020г., акт № 60, том 5, рег.№ 7328, дело № 777 от 2020г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.01.2021г., акт № 44, том 1, рег.№ 355, дело № 31/2021г., всички актове по описа на нотариус Пламен Ангелов, било придобило от наемодателите по договора за наем правото на собственост върху земеделските имоти, находящи се в с. Богомилци, общ.Самуил, обл.Разград и са встъпили изцяло в договора за наем по отношение на всички цитирани имоти. Съгласно договора за наем, ответното дружество се било задължило да заплати на наемодателите наемно плащане за стопанската 2020/2021г. за 127,312 дка по 50 лв/дка наета площ, вследствие на което дължимата от наемателя наемна сума за стопанската 2020/2021г. била в размер общо на 6365.60 лв. Съгласно чл.3 от Договора за наем уговореният начин на плащане бил за стопанската 2020/2021г. на падеж първият работен ден след изтичане на стопанската година, т.е. на дата 01.10.2021г., като по този начин към датата на подаване на заявлението в съда, същото е станало изискуемо. Наемателят дължал на наемодателя и обезщетение в размер на законната лихва за забава от падежа на задължението 01.10.2021г. до подаване на заявлението в съда, сума в размер на 913.76 лева. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми по Договора за наем на земеделска земя, ищцовото дружество било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответното дружество, вследствие на което било образувано ЧГД № 425/2022г. по описа на РС-Исперих.

Ищецът твърди, че до настоящия момент в дружеството не са постъпвали каквито и да е плащания от страна на ответника във връзка със задълженията му по договора за наем на земеделска земя.

По доказателствата представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети. Моли да бъде изискано и приложено служебно ЧГД № 425/2022г. по описа на РС-Исперих.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „Уником“ ЕООД с.Владимировци, представлявано от Ш. С. Ч., с което заявяват че иска е неоснователен и недоказан, а исковата претенция за обезщетение за забавено плащане е неоснователна.

Разказват, че действително с Договора за наем са наели процесните имоти, находящи се в с.Богомилци, обл.Разград с площ от 127.312 дка, като договорът бил сключен с двама от съсобствениците за срок от три стопански години – 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г. За първите две стопански години ответното дружество било изплатило на пълномощника на наемодателите дължимия наем в сроковете по договора. През периода 18.12.2020г.2 25.01.2021г. ищцовото дружество било придобило с нотариални актове от няколко съсобственици общо 27/36 идеални части от тези имоти, като във всеки от нотариалните актове било записано, че рентата за 2020/2021г. ще бъде изплатена на ищцовото дружество. Твърдят, че те не били уведомени за това придобиване, както и не са знаели, че страните са се разбрали, че наемът за стопанската 2020/2021г. следвало да се изплати на ищеца. За това те са научили едва в хода на заповедното производство, където във възражение по ЧГД № 425/2022 г. по описа на РС-Исперих били заявили, че признават претенцията до размера на придобитите 27/36 ид.части от имота, а именно за 95.310 дка по 50 лв/дка, или за 4765.50 лева. Заявяват, че обстоятелството, че ищецът не ги е уведомил за придобиването, прави претенцията им неоснователна. Считат, че би следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.17, ал.3 от Закона за арендата в земеделието, съгласно която приобритателят е длъжен да уведоми арендатора незабавно за настъпилото заместване. Заявяват, че ищецът е търговско дружество и по отношение на него важели всички задължения в тази връзка – да издаде фактура на наемателя за дължимото плащане. Съгласно разпоредбата на чл.303а от ТЗ, ако не бил уговорен срок на плащане, паричното задължение трябвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана за плащане. Твърдят, че при липса на фактура или друг вид покана за плащане вземането все още не е станало изискуемо, тъй като тази изискуемост зависела от действие на ищеца – изпращане по достоверен начин на фактура или покана за плащане, което той не бил изпълнил и което представлявало недаване на необходимо съдействие по смисъла на чл.95 от ЗЗД, без което длъжникът не можел да изпълни задължението си. Така кредиторът ищец се явявал в положение на забава, а съгласно чл.96 от ЗЗД в такава ситуация дори и длъжникът да е бил в забава, той се освобождавал от нейните последици. Заявява, че едва след като такава фактура постъпи при ответника, за него започва да тече 14-дневен срок за плащане, след изтичането на който вземането може да се счете за изискуемо. Молят да им бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител и не заявява становище.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника от името на доверителят си заявява, че счита искът за неоснователен. Алтернативно счита, че ако съдът прецени вземането за основателно и изискуемо, то следва да не присъжда лихви за забава, тъй като у ответника липсвало знание, че следва да изпълни такова задължение или алтернативно да се приеме, че е узнал за него в един по-късен етап – едва с получаване на заповедта за изпълнение.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства намира за установена следната фактическа обстановка : Ищцовото дружество в резултат на няколко правни сделки – Нотариален акт за дарение на недвижими имоти от 18.12.2020г., акт № 54, том 5, рег.№ 7288, дело № 774 от 2020г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 18.12.2020г., акт № 55, том 5, рег.№7289, дело № 775 от 2020г., Нотариален акт за дарение на недвижими имоти от 21.12.2020г., акт № 59, том 5, рег.№ 7326, дело № 776 от 2020г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 21.12.2020г., акт № 60, том 5, рег.№ 7328, дело № 777 от 3

2020г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.01.2021г., акт № 44, том 1, рег.№ 355, дело № 31/2021г., всички актове по описа на нотариус Пламен Ангелов, било придобило 270/ 360 ид.части или 27/ 36 ид.части възлизащи на 127.353 дка ниви в землището на село Богомилци както следва : имот № 001005 в местност „Текне Тарла” с площ 7,899дка, имот № 004006 в местност „Балък Аркасъ” с площ 16,300дка, имот № 034003 в местност „Юг Тарлъ” с площ 20,502дка, имот № 063005 в местност „Аландърлък” с площ от 21,603дка, имот № 021004 в местност „Мандра” с площ 33,606, имот № 053006 с площ 27,402дка.

За описаните земеделски имоти имало сключен Договор за наем на земеделски земи от 26.03.2018г. с ответното дружество ЕООД „Уником” село Владимировци с управител Ш. С. Ч. от предходните собственици на имотите Н.С.И., ЕГН – ********** и Р.Р.А., ЕГН - **********, като съгласно същият срока на договорните отношения били 3 стопански години, считано от 01.10.2018г., дължимият наем бил по 50.00лв./ дка за Една стопанска година, което се дължало в първият работен ден след изтичане на стопанската година.

Приобретателят на арендуваният обект на договора за наем замествал наемодателя като страна по договора и бил длъжен да уведоми незабавно наемателя за настъпилото заместване. Такова не било направено.

На 22.07.2022г. ищеца завел заповедно производство пред РС – Исперих за дължимата сума за наем и мораторна лихва за стопанската 2020-2021г., като било образувано чгрдело № 425/ 2022г. по описа на съда, в което била издадена Заповед за изпълнение № 204/ 25.07.2022г. срещу„Уником“ ЕООД с ЕИК 116037040, адрес: село Владимировци, община Самуил, област Разград, ул.*** № 17, представлявано от управителя Ш. С. Ч., съответно за сумата 6365.60лв. – главница, 913.76лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2021г. до 22.07.2022г., ведно със законната лихва от 22.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането. При връчване на заповедта длъжника депозирал възражение, поради което съдът указал на кредитора предявавне на иск за установяване на вземането, което той сторил в настоящото съдебно производство.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че дължимият наем за стопанската 2020 – 2021г. на ищцовото дружество за притежаваните идеални части в имота възлиза на сумата 4775.74лв., а мораторната лихва за периода от 01.10.2021г. до 22.07.2022г. възлизала на 391.35лв.

С оглед изложеното от фактическа, съдът направи следните правни изводи : Предяваният иск се явява частично основателен и в в съответната оснавателна част следва да бъде уважен. Безспорно е в производството, че страните се намират в договорни наемни правоотношения по силата на сключения от праводателите на ищеца „Омега Агро Инвест“ ЕООД Договор за наем на земеделски земи от 26.03.2018г. Съгласно чл.232 от ЗЗД „Наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта”. В случая по делото се установява, че ищеца не е изпълнил задължението си по договор да уведоми наемателя за настъпилото правоприемство в страна по наемния договор, а в него има изрична такава клауза. Директно е пристъпено към заповедна процедура и съдебна претенция за вземането. Дотолкова доколкото самия кредитор не е изпълнил договорното задължение за уведомяване, то не следва този пропуск да се 4 вменява в отговорност на длъжника по договора и той да бъде задължаван да заплаща мораторна лихва за забава, тъй като правило в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение. По изложените съображения за настоящият състав на съда се налага извод, че претенцията за заплащане на мораторна лихва за периода от 01.10.2021г. до 22.07.2022г. възлизаща на сумата 391.35лв. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Следва да бъде признато за установено, че за стопанската 2020 – 2021г. ответникът дължи на ищцовото дружество наем за идеалните си части в земеделските земи наети в село Богомилци, община Самуил, област Разград сумата 4775.74лв., ведно със законната лихва от датата 28.07.2022г. – датата на завеждане на заповедното производство, тъй като едва тогава е отправена поканата за плащане на дължимата сума и задължението реално е станало известно на ответника. Искът следва да бъде отхвърлен за горницата до първоначално заявеният за доказване размер от 6365.60 лв.