Решение № 3835 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3835 гр. С., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110143941 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от ЕТ „К= – И.

Д.“ срещу „= АД за осъждане на ответното дружество на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр с чл.

367 ТЗ, вр. с чл. 372 ТЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сума в размер на 9406.40 лева, представляваща възнаграждение по договор за транспортна услуга от 14.06.2024г. за извършени превози на товари в периода от 12.02.2024г до 21.05.2025г. с направление от гр.= за гр.=, във връзка с които са издадени следните фактури: фактура № ./13.02.2025г на стойност 953.81 лева, фактура № .г. на стойност 922.56 лева, фактура № .г на стойност 1905.39 лева, фактура № .5г на стойност 1880.08 лева, фактура № .г. на стойност 1876.37 лева, фактура № .г на стойност 929.26 лева и фактура № .г на стойност 938.93 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2025г до окончателното плащане, и сумата от 368.30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 24.02.2025г до 28.07.2025г.

В исковата молба и в уточнителни молби се твърди, че между страните е сключен договор за транспортна услуга от 14.06.2024г, по силата на който ищецът се е задължил да превози ечемик и малц до фабриката на ответника в гр.=. Посочва се, че съгласно сключения договор ищецът ще осъществява превоза със собствени превозни средства по заявка на ответника, като в замяна ответника е следвало да заплаща възнаграждение в предвидения в чл.7.3 от контракта срок - 10–от получаване на товара. Във връзка с така възникналите правоотношения ищецът поддържа, че е изпълнил седем превоза от гр.= – „.“ ЕООД до базата на ответника в гр.=, ул. „., за което били съставени кантарни бележки с посочено количество на превозвания товар при всеки един от превозите, като такива кантарни бележки били издавани както от изпращача, така и от получателя.Подчертава се, че именно 1 въз основа на така издадените кантарни бележки били съставени и процесните седем фактури, а именно фактура № ./13.02.2025г на стойност 953.81 лева, фактура № .г. на стойност 922.56 лева, фактура № .г на стойност 1905.39 лева, фактура № .5г на стойност 1880.08 лева, фактура № .г. на стойност 1876.37 лева, фактура № .г на стойност 929.26 лева и фактура № .г на стойност 938.93 лева. Така изброените фактури били приети от ответника без оспорване, но останали незаплатени в уговорения срок. Ето защо се претендира и присъждането на мораторна лихва от датата на падежа на задължението по всяка една фактура. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца се присъдят и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника не е депозиран отговор на исковата молба. Ответникът е бил редовно уведомен за датата и часа на откритото съдебно заседание, но не е изпратил процесуален представител.

Същевременно в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния представител на Е Т „К= – И. Д.“ е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.

239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има право на разноски, в каквато насока има направено искане, като е представен списък по чл.

80 ГПК, съгласно който се претендира държавна такса в размер на 432 лева /220.88 евро/, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева /255.65 евро/ и хонорар за вещо лице – 70 лева /35.79 евро/. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да бъде доказано, че такива са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за заплатена държавна такса в размер на 431.81 лева, а не за сумата от 432 лева. Ето защо в полза на страната може да се присъди единствено сумата от 431.81 лева. Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева съдът констатира, че от ищеца е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащането именно на възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500 лева, като е направено изрично отбелязване, че сумата е заплатена в брой.

Предвид това настоящият състав счита, че по делото е безспорно установено, че ищцовото 2 дружество е заплатило претендирания адвокатски хонорар. Не са ангажирани обаче доказателства за плащане на хонорар за вещо лице, като по делото дори не е допускано изготвянето на експертиза. Предвид това сумата от 70 лева не подлежи на присъждане. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 931.81 лева/476.43 евро – разноски по делото.

С оглед приемането на Закон за въвеждане на еврото в Република България съдът следва да изчисли дължимите суми и в евро, въпреки че исковете са предявени в лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 о т ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „= АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „..“ № . 3, да заплати на ЕТ „К= – И. Д.“, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., обл.=, ул. „.“ ., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр с чл. 367 ТЗ, вр. с чл. 372 ТЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 4809.42 евро /с равностойност на 9406.40 лева/, представляваща възнаграждение по договор за транспортна услуга от 14.06.2024г. за извършени превози на товари в периода от 12.02.2024г до 21.05.2025г. с направление от гр.= за гр.=, във връзка с които са издадени следните фактури: фактура № ./13.02.2025г на стойност 953.81 лева, фактура № .г. на стойност 922.56 лева, фактура № .г на стойност 1905.39 лева, фактура № .5г на стойност 1880.08 лева, фактура № .г. на стойност 1876.37 лева, фактура № .г на стойност 929.26 лева и фактура № .г на стойност 938.93 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2025г до окончателното плащане, и сумата от 188.31 евро /с равностойност на 368.30 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 24.02.2025г до 28.07.2025г.

ОСЪЖДА „= АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „..“ № . 3, да заплати на ЕТ „К= – И. Д.“, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., обл.=, ул. „.“ ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 476.43 евро – разноски сторени в производството пред Софийски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3