Акт № 2481 от 10.06.2014, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 177

Номер

177

Година

30.4.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.02

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Анна Димова дело номер

20124100500422 по описа за

2012 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по чл. 196 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /отменен/.

С решение № ...от 26.11.2007 година по гр. д. № .../2005 година Районен съд – град В. Т. е постановил на основание чл. 33, ал. 2 ЗС настъпване на ефекта на упражнено право на изкупуване по предявения от Ю. И. Г. срещу „С. Х.” - град С., Мариана Н. Д., Т. Н. П. и Ф. Р. Х. иск чрез заместване и встъпване в правата на „С. Х.” - град С., в качеството му на купувач по извършената с нотариален акт № 635, т. 4, рег. № 4524, нот. дело № 284 от 29.12.2001 година на нотариус № 405, с район на действие ВТРС, покупко-продажба, имаща за предмет притежаваните от продавачите М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф. Р. Х.. общо 864/1800 идеални части /240/1800 ид.ч. – за първата; 324/1800 ид.ч. – за втората и 300/1800 ид.ч. – за третата/ от обема на правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в землището на село Балван, община В. Т., а именно: ЧАСТ от ПРОИЗВОДСТВЕНА МЕЛНИЧНА СГРАДА, която част се състои от три етажа и сутерен с кубатура 4237 куб.м., със застроена площ от 315 кв. м., ведно с принадлежащите на тази част от производствената сграда идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземлен имот № 380 по плана за земеразделяне, в който е построена сграõата /целият с площ 20.569 дка, а по скица – 18.991 дка/, като бъдат изкупени тези идеални части за уговорената продажна цена от 12 500.00 лева, която ищцата-изкупвач дължи да заплати на третото лице – купувач „С. Х.” - град С., заедно с разноските по нотариалното производство, в двумесечен срок от влизане в сила на решението. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Д. Л. К. и М. Л. К. – Василева, заместили в процеса по реда на чл. 120 ГПК починалата първоначална ищца Д. Д. Б., в качеството си на универсални нейни правоприемници, срещу „С. Х.” - град С., М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф.Р. Х. иск, имащ за предмет претендирано право на изкупуване на продадените общо 864/1800 идеални части от последните трима ответници на акционерното дружество от гореописания реституиран имот – предмет на продажба, оформена с нотариален акт № 635, т. 4, рег. № 4524, нот. дело № 284 от 29.12.2001 година на нотариус № 405, с район на действие ВТРС, като неоснователен. На основание чл. 64, ал. 1 ГПК „С. Х.” - град С., Мариана Н. Д., Т. Н. П. и Фанка Русчева Хаджидимитрова са осъдени да заплатят на Ю. И. Г., всеки от тях по равно общо сумата от 551.00 лева, представляваща направените по делото разноски.

С решение № ..от 10.04.2009 година на Окръжен съд – град В. Т. по В.гр.д. № ..от 2008 година е оставено в сила решение № ..от 26.11.2007 година на Районен съд – град В. Т. по гр.д. № .../2005 година.

Върховен касационен съд на Република България с решение № 433 от 14.11.2011 година по гр.д. № 709/2011 година е отменил решение № 109 от 10.04.2009 година на Окръжен съд – град В. Т. по В.гр.д. № 596 от 2008 година и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Недоволни от постановеното първоинстанционно решение в частта му, с която е уважен предявеният иск, са ответниците по делото „С. Х.” – град С., М. Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф., последните двама в качеството им на правоприемници на Ф. Р. Х., които го обжалват в тази му част в предвидения с чл. 197 ГПК /отм./ срок за това. В жалбата си развиват подробни съображения в подкрепа на твърденията си неправилност на решението в обжалваната от тях част. Посочват, че по силата на ЗВОСОНИ е била възстановена собствеността на мелнична сграда на три етажа и сутерен, съществуваща реално до размерите, в които е била отчуждена. Твърдят, че както към момента на реституцията, така и към настоящият момент мелничната сграда е на три етажа, но върху частта, надстроена от държавата, не е настъпило възстановяване на собствеността, а четвъртият етаж от сградата е останал на държавата, респективно – е бил част от имуществото на образуваното с държавен капитал търговско дружество по силата на приращение, в случая „З. к.” ЕООД – В. Т.. Впоследствие този четвърти етаж е преминал в собственост на „С. Х.” . Посочват, че безспорно установено по делото е и обстоятелството, че мелничната сграда е цялостен и практически неделим обект. По този начин, на основание настъпилата по силата на ЗВСОНИ и чл. 92 ЗС е възникнала съсобственост за целия мелничен обект. На следващо място развиват съображения, че изводът на Районния съд за спазване на преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, също е неправилен. В настоящото въззивно производство „С. Х.” – град С., М. Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. развиват съображения, че искът по чл. 33, ал. 1 ЗС е неоснователен и на друго основание, а именно поради факта, че сключеният договор за покупко-продажба е приведен, респективно – същият е нищожен и не е породил правно действие. Молят решението на Районен съд – град В. Т. в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират да им бъдат присъдени разноски в производството пред двете инстанции.

Въззивна жалба против първоинстанционно решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск, е ищецът по делото Д. Л. К., който го обжалва в тази му част в предвидения с чл. 197 ГПК /отм./ срок за това. В жалбата си К. развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната от него част. Посочва, че в хода на първоинстанционното производство е починала ищцата Д. Д. Б., поради което съдът правилно го е конституирал като страна в процеса. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на представеното по делото завещание в полза на Ю. И. Г. и е приел, че правата на наследниците по закон са изключени. Моли решението на първоинстанционния съд, в обжалваната от него част, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен и в тази част. Претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото за двете инстанции.

Въззиваемата Ю. И. Г. заема становище, че въззивните жалби на „С. Х.” – град С., М. Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. и на Д. Л. К. са неоснователни и недоказани, респективно – решението на Районен съд – град В. Т. в обжалваните му части е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде оставено в сила. Излага подробни съображения относно неоснователността на възраженията, изложени както във въззивните жалби, така и възраженията, въведени в съдебно заседание. Претендира да й бъдат присъдени направените от нея разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби на „С. Х.” – град С., М. Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. и на Д. Л. К. са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледана по същество, жалбата на „С. Х.” – град С., М. Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Филипови е основателна. Жалбата на Д. Л. К. се явява неоснователна.

Ю. И. Г., Д. Л. К. и М. Л. К. основават исковата си претенция по делото на чл. 33, ал. 1 ЗС. Претендират да изкупят продадените от М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф.Р. Х. на „С. Х.” – град С. с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 635, т. ІV, рег. № 4525, дело № 284 от 29.12.2001г. на нотариус Р. М., рег. № 405 при НК на РБ 864/1800 идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на село Балван, община В. Т., а именно: ЧАСТ ОТ ПРОИЗВОДСТВЕНА МЕЛНИЧНА СГРАДА, която част се състои от три етажа и сутерен с кубатура 4 237 куб.м., със застроена площ 315 кв. м., ведно с принадлежащите на тази част от производствената сграда идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземлен имот № 380 по плана за земеразделяне на землище село Балван, в който имот е построена сградата, целият с площ по нотариален акт 20 569 дка, а по скица – 18.991 дка за сумата 12 500.00 лева.

От Заповед № 1957 от 14.02.1992 година /л. 9 от първоинстанционното дело/ се установява, че кметът на Община В. Т. е наредил да се отпише от актовите книги за държавните имоти и предаде на правоимащите недвижимия имот, одържавен с акт № 605 от 20.05.1951 година на Община В. Т. /л. 10 от първоинстанционното дело/, представляващ ДИ предприятие „Е.” В. – служещ за фабрика за брашно, като част от сградите са съборени, а построеното от Държавата, остава държавна собственост.

Въз основа на цитираната заповед с Протокол за предаване на собствеността и въвод във владение от 04.08.1997 година /л. 10 от първоинстанционното дело/ е предадено, респективно прието владението на имота – мелнична сграда, административна сграда и дворно място.

От нотариален акт № 67, т. 5, дело № 1251 от 13.05.1998г. на нотариус при ВТРС Й. М. /л. 8 от първоинстанционното дело/ се установява, че по чл. 9 ЗВСОНИ и съгласно чл. 483 ГПК са признати за собственици по ЗВСОНИ, давност и наследство: М. Н. Д. – на 240/1800 идеални части, Т. Н. П. – на 324/1800 идеални чати, Ф. Р.Х. – на 300/1800 идеални части, Д. Л. К. – на 75/1800 идеални части и М. Л. К. – на 75/1800 идеални части на недвижим имот, находящ се в село Балван, община В. Т., а именно: АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, със застроена площ 127.00 кв.м., разгъната площ 381.00 кв.м., кубатура 1212.00 куб.м. и част от производствена мелнична сграда, която част се състои от три етажа и сутерен, с кубатура 4237.00 куб.м., със застроена площ 315.00 кв. м., ведно с 5000/20569 идеални части от имот № 380 в землището на село Б., община В. Т., целият с площ 20 569 квадратни метра.

С договор за продажба на База „М. Б." от клон В. Т., обособена част от „З. х.” ЕАД – град С. от 22.10.1998 година /л. 36-38 от първоинстанционното дело/ „С. Х.” – град С. е закупил База „М.Б.” от клон В. Т., обособена част от „З. х.” ЕАД – град С., представляваща: терен от 18 975.10 кв. м. по заснемане от Великотърновски териториален кадастър ЕООД, а по плана за земеразделяне на село Б., Община В. Т. 20 569.00 кв. м., представляващ кадастрален № 380, ведно с последен етаж от мелнична сграда, ведно с правото на строеж върху мястото за този етаж, както и други сгради и дълготрайни материални активи, описани в договора.

По делото е представен и нотариален акт № .., том ІV, рег. № .., дело № ..от 18.12.2001 година на нотариус Д. Д., рег. № 145 при НК на РБ /л. 142 от първоинстанционното дело/, от който се установява, че са признати за собственици Д. Д. Б. на 110/1500 идеални части и Ю. И. Г. на 110/1500 идеални части от недвижим имот, находящ се в село Б., община В. Т., имот № 380, а именно: административна сграда със застроена площ 127.00 кв.м., част от производствена мелнична сграда, изградена на три етажа и сутерен, със застроена площ 315 кв.м., както и по 370/20569 идеални части за всяка от тях от имот № 380 в землището на село Б., община В. Т..

Видно от нотариален акт № .., т. ІV, рег. № .., дело № ..от 29.12.2001г. на нотариус Р. М., рег. № 405 при НК на РБ /л. 6-7 от първоинстанционното дело/ М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф. Р. Х., от една страна като продавачи и „С. Х.” – град С., като купувач, са сключили договор за покупко-продажба на 864/1800 идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на село Б., община В. Т., а именно: ЧАСТ ОТ ПРОИЗВОДСТВЕНА МЕЛНИЧНА СГРАДА, която част се състои от три етажа и сутерен с кубатура 4 237 куб.м., със застроена площ 315 кв. м., ведно с принадлежащите на тази част от производствената сграда идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземлен имот № 380 по плана за земеразделяне на землище село Б., в който имот е построена сградата, целият с площ по нотариален акт 20 569 дка, а по скица – 18.991 дка за сумата 12 500.00 лева.