Решение № 1067 от 28.01.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1067

Варна, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЯНКА ГАНЧЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20257050700244 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Й. К. Р., от гр. ******, подадена чрез адв. А. Д. от ВАК, против Заповед № 25-0819-000101/24.01.2025 г., издадена от Началник група към ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“ за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

Жалбоподателят изтъква, че така наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 146, т.4 от АПК. Целта на прилагането на ПАМ е с превантивен характер за да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. В случая заповедта е издадена въз основа на АУАН, в който е прието, че Р. е осъществил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В деня на проверката на Р. е правена операция на зъби, като му е сложена упойка „Септанес“ и е приел „Рудожил“. Счита, че лекарствените препарати са реагирали на полевия тест, Р. не е употребявал наркотици и упойващи вещества. След даване на кръвна проба на 23.01.2025 г. жалбоподателя е бил задържан. На следващия ден по собствено желание е направил изследване в СМДЛ „Синево България“ ЕООД, който резултат е отрицателен. В оспорената заповед липсват реквизитите посочени в чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК, издадена е в нарушение на изискването за форма. По изложените доводи моли да се отмени оспорената ЗППАМ.

Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез юрисконсулт Г. оспорва жалбата. Моли да се потвърди оспорения акт като правилен и законосъобразен. Счита, че са били налице метериалноправните предпоставки за издаване на ПАМ, при наличие на отчетена положителна проба за наркотични вещества, административния орган има задължение да издаде акт от вида на процесния. От приложения отговор от МБАЛ – Варна се установява, че има данни за положителен резултат. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт от лице с правен интерес от оспорването, тъй като е адресат на акта, който го засяга неблагоприятно.

Производството по издаване на заповедта е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GA № 3350710 от 23.01.2025 г. С акта контролните органи констатирали, че на 23.01.2025 г. около 10.15 часа, в гр. Варна, по [улица]срещу сервиз „*******“, посока [улица]Р. управлявал товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с ре. № [рег. номер], собственост на „Транстрой – Варна“ АД, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, което се установило с техническо средство дрегер Дръг тест 5000 с фабричен №ARSD-0025, който отчел положителeн резултат за амфетамин и метамфетамин и канабис – 25. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП–управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като му било иззето свидетелството за управление на МПС. Р. подписал съставения му АУАН без възражения.

В хода на проверката на Р. бил издаден талон за медицинско изследване №276724 от 23.01.2025 г., в който е отразен получения положителен резултат за наличие на амфетамини, метамфетамини и канабис на извършената му проверка с техническо средство, с отразяването, че е отведен във ВМА-Варна, тъй като е избрал да му бъде извършено медицинско и химическо изследване.

По делото е приложен протокол № *********-1110000 за сервизна проверка на техническо средство - дрегер Дръг тест 5000, съгласно който същото е годно.

Въз основа на така съставения АУАН на основание чл. 22 от ЗАНН е издадена обжалваната Заповед № 25-0819-000101/24.01.2025 г., № 02.02.2025 г., с която на Р. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. " б " ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В обстоятелствената част на заповедта е описано изложеното в обстоятелствената част на АУАН, че на 23.01.2025 г., в гр. Варна, Р. управлявал товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с ре. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози, което се установило с техническо средство дрегер Дръг тест 5000 с фабричен №ARSD-0025, който отчел положителeн резултат за амфетамин и метамфетамин и канабис – 25.

В заповедта е направен извода, че Й. Р. виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП като е извършил управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Заповедта с указания за реда и сроковете за обжалването й е връчена на 24.01.2025 г. на жалбоподателя срещу подпис.

От приетите в съдебната фаза писмени доказателства се установява, че с издадения му Талон за медицинско изследване на 23.01.2025 г. в МБАЛ-Варна при ВМА Р. е дал проби от кръв и урина, които са постъпили в лабораторията по химико-токсикологични изследвания. По делото е приложен амбулаторен лист, в който е посочено, че жалбоподателя е отрекъл приема на ПАВ.

От приложено писмо от МБАЛ – Варна към ВМА се установява, че по постъпилите биологични проби на Р. е наличен първоначален резултат от проведените скринингови тестове. Резултатът е положител за наркотични вещества /амфетамин, метамфетамин/марихуана/.

При проверката за наличие на основания за отмяна по чл. 146 от АПК бе взета предвид приложимата в случая правна уредба в ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, б. " б " от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от Началник група към ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“ въз основа на правомощията по Заповед № 365з- 8226/30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР - Варна, издадена във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа конкретните факти и обстоятелства и приложените правни разпоредби, въз основа на които е постановена със съответната разпоредителна част, поради което е с необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Поради това не е налице основание по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за обявяването й за нищожна, респ. за нейната отмяна.

Правилно ответникът се позовал на чл. 22 от ЗАНН в заповедта като основание за налагане на принудителната мярка. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат. В специалния ЗДвП принудителните административни мерки са разписани в глава VІ. В посочения в заповедта чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения прилагането на принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач при наличие на някоя от алтернативно изброени конкретни хипотези.

Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени констатациите изложени в съставеният АУАН Серия GA № 3350710 от 23.01.2025 г. - фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение и разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в която това деяние е възведено като административно нарушение. Словесното описание на нарушението в Заповедта е ясно и в достатъчна степен индивидуализирано. В чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е разписана забраната на водачите на ППС да управляват такова след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 165, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 9 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби не допускат управлението на МПС от водач, който управлява МПС след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, като в случай, че при осъществяването на контрол с техническо средство или тест се установи употреба на наркотични вещества или техни аналози, длъжностното лице от службата за контрол съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване. Както бе изложено в случая при извършваната на място проверка на водача Р. с дрегер Дръгтест, той отчел положителна проба за амфетамини, метамфетамини и канабис, употреба на каквито наркотични вещества и установена и с извършените скринингови тестове в МБАЛ – Варна. Изложеното налага извода за правилно прието в заповедта, че дадения положителен резултат за наличие на наркотични вещества от техническото средство при тестването на Р. обосновава извода за осъществено от него управление на МПС след употреба на такива, с което е извършил нарушение на забраната в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, във връзка с което в ЗДвП е предвидено прилагане на ПАМ - временно отнемане на СУМПС.

В случая от фактическите установявания изложени в заповедта се налага извода, че преди издаването й административния орган е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както изисква чл. 35 от АПК и не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да е съществено и да обоснове отмяната й на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

При проверката за правилното приложение на закона съдът взе предвид, че жалбоподателят не оспорва изложеното в оспорената заповед, че е тестван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, което е дало положителен резултат за наличие на амфетамини, метамфетамини и канабис. В чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП са изброени изчерпателни хипотезите, при наличие на която и да е от които се прилага този вид ПАМ: "който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване... ". Установяването на този факти е достатъчно, за да са налице материалните предпоставки за издаване на заповедта. При съществуващата правна уредба е достатъчен факта на получен положителен резултат за употреба на наркотични вещества при тестването на водача на МПС с техническо средство. Поради това не е налице неправилно приложение на чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП.

След като не е спорно между страните, че Р. е водач, който при извършената му проверка от контролните органи по ЗДвП е съдействал на проверката и извършената такава с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози е установила употреба на амфетамин, метамфетамин и канабис, правилно и законосъобразно е направен извода за наличие на основание чл. 171, т. 1, б. "б. " да му бъде наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС за срок до 18 месеца. С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. " б " ЗДвП, а именно – даден положителен резултат за употреба на наркотични вещества при проверка с техническо средство. При установеното с АУАН нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност и не е имал възможност да преценява и да решава дали да наложи или не конкретната ПАМ. С оглед изложеното оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон и не е налице основание за отмяната и по чл. 146, т. 4 от АПК.

Разпечатката съдържа 27 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92fec700-1665-478d-9116-509e457cbbac