Решение № 262405 от 12.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 5105 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 57439, постановено в проведеното на 04.03.2020 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 14035/2019 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.Х.Н. - П. искове за приемане за установено, че последната дължи на ищеца, сумата от 2 728, 50 лв. - главница, представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода м.04.2015 г. – м.04.2017 г., сумата от 524, 92 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.06.2015 г. – 28.05.2018 г., сумата от 62, 58 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение, както и сумата от 14, 28 лв. – мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение 01.06.2015 г. – 28.05.2018 г. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че ответницата не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди в качеството й на собственик на топлоснабден имот, а именно: магазин, с абонатен номер 341854, находящ се в гр. София, общ. Средец, ул. „********партер. Позовава се на §1, т.43 от ДР на ЗЕ, според който потребител на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед на това и по силата на нормативните актове, ответницата е потребител на топлинна енергия и за нея важи действащото за този период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че между него и ответницата не е подписван договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправена покана от негова страна, поради което същата се е обогатила неоснователно за негова сметка и му дължи връщане на онова, с което се е обогатила до размера на обедняването. Съгласно Тълкувателно решение 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, именно собственикът на процесния имот е задължен да заплати сумите за доставена топлинна енергия, освен ако трето лице има сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди сключен с дружеството. Ако е имало наемател на процесния имот през исковия период, както твърди ответницата, то същият не е сключвал договор за продажба на топлинна енергия с него. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Р.Х.Н., с който оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че между него и ответницата не е подписван договор за продажба на топлинна енергия, поради което последната се е обогатила неоснователно за негова сметка и му дължи връщане на онова, с което се е обогатила до размера на обедняването. Позовава се на разпоредбата на § 1, т.43 от ЗЕ, според която потребител на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. На основание чл.149, ал.1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, одобрени с решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. Въз основа на чл.139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия за топлоснабдявания имот са начислявани от топлопреносното дружество по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база на реалния отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 3 330, 28 лв., от която: 2 728, 50 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.04.2015 г. – м.04.2017 г., сумата 524, 92 лв. - мораторна лихва върху нея за периода 01.06.2015 г. – 28.05.2018 г., сумата 43, 86 лв. - цената на услугата дялово разпределение и сумата 5, 39 лв. - мораторна лихва върху нея, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Във връзка с посочените вземания е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по заявление от 05.06.2018 г. по ч. гр. д. 36686/2018 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Претендира установяване на съществуването на вземанията му, както и сторените по делото разноски вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

При наличие на предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК моли съда да постанови неприсъствено решение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове. Счита, че страните по делото не са процесуално легитимирани по предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че е клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. Посоченият в исковата молба абонатен № 341854 за заплащане на топлинна енергия се отнася за магазин, който за процесния период е отдаден под наем и ползвател на топлинна енергия е наемателя. Твърди, че последният държи процесния имот неправомерно и това се установява от приложените в тази връзка решение по гр.д. № 82225/017 г. по описа на СРС, 40 състав и нотариална покана. За дължимите суми е узнала, в момента, в който й е връчено съобщение от частен съдебен изпълнител за образувано срещу нея изпълнително производство. Позовава се на изтекла погасителна давност за претендираните вземания. Оспорва количеството на потребената топлинна енергия и правилното измерване на същата от измервателните уреди. Ищецът не е представил доказателства какво е реално консумираното потребление на топлинната енергия и кога и при какви условия е извършено замерване на уредите. Сключеният с фирмата за дялово разпределение договор не доказва потреблението на топлинна енергия, тъй като същата не е доставчик на такава. Липсва покана от ищеца за заплащане на претендираните суми. Моли съда да прекрати производството по делото респ. да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

На 05.06.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред

СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.Х.Н. - П. за сумата от 2 791, 08 лв. – главница, както и 539, 20 лв. – лихва за забава за периода 01.06.2015 г. – 28.05.2018 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че дължимите суми са за доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода м.04.2015 г. – м.04.2017 г. за топлоснабден имот: магазин, с адрес: гр.

София, ул. „****************, партер, абонатен № *****Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена и незаплатена топлинна енергия – 2 728, 50 лв. и 524, 92 лв. лихва, а за дялово разпределение – 62, 58 лв. и 14, 28 лв. лихва. Твърди, че соченият длъжник се е обогатил без основание за сметка на заявителя, поради което е длъжен да върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

С разпореждане от 13.06.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 36686/2018 г. по описа на СРС, 62 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 66,61 лв. държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения по делото нотариален акт за собственост на жилище построено от ЖСК № 188а, том ХХІІ, дело № 3486/1972 г. се установява, че на 17.07.1972 г. Х.Д.Н.е придобил от ЖСК „Миротворец“ правото на собственост върху следните недвижими имоти: един двустаен апартамент на първия етаж, с площ 73, 63 кв. м., заедно с мазета № 4 и № 5, с обща площ от 11, 82 кв.м. и тавански помещения № 4 и № 5 с обща площ от 11, 82 кв.м., както и три магазина с обща площ от 55, 34 кв.м., находящи се в жилищна сграда построена върху дворното място образуващо парцел VІІ за имот планоснимачен номер осми в кв. 9 по плана на гр. София, местност „ІІІ –та Извънградска част“, при съседи: д-р Славчев и Сие и П. Пеев и Сие, ул. „Иван Асен ІІ“ и ул. „Георгица Карастоянова“, ведно със 12, 109 % ид.ч. припадащи се на апартамента, 7, 98 % ид. ч. припадащи се на магазините, от общите части на сградата и 62 % ид. ч. от дворното място и от отстъпеното от държавата право на строеж върху 38 % ид. ч. от дворното място.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том LLХVIII, дело № 23190/97 г. от 27.08.1997 г., Х.Д.Н.е дарил на дъщеря си Р.Х.Н. горепосочените недвижими имоти. Със същия нотариален акт дарителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху апартамента, както и правото на ползване и управление върху трите магазина.

От представено по делото удостоверение за наследници, издадено от район „Средец”, гр. София, се установява, че Х.Д.Н.е починал на 20.01.2002 г., като негов наследник по закон е ответницата Р.Х.Н.

– П., негова дъщеря.

С молба-декларация, без посочената дата, последната е поискала откриване на партида за имота на нейно име.

С молба от 12.09.2002 г. ЕТ „А.“ – В.Б.е поискал от „Т.С.“ ЕАД откриване на партида за заплащане на ползвана топлинна енергия за помещение, находящо се на ул. „****************, с отопляема кубатура 141 куб. м. Посочено е, че заплащането ще се осъществява по касов път като е поискано фактурите да се изпращат на посочения адрес. Абонат до момента на подаване на молбата е бил Х.Д.Н., с абонатен № *****Съгласно протокол от 17.09.2002 г. в ТР „София Изток“ са приети 13 броя споразумителни протоколи, сключени между „Т.С.“ ЕАД *** за дялово разпределение на топлинна енергия извършвано от „Т.С.“ ЕООД.

Видно от представения протокол от проведеното на 16.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр.София, ул. „*************, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.