Решение № 1925 от 15.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1925 гр. Варна, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20213110106415 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по предявени от „***срещу СТ. С. ЕФТ. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2788,20 лева /с ДДС/, представляващи наемна цена по сключен между страните договор за наем от 01.01.2020 г. за ползването на 240 кв.м. от поземлен имот идентификатор № *** по КК на гр. ***** за периода от м.06.2020 г. до м.11.2020 г., сумата от 196,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за наемна цена, считано от падежа на всеки месечен наем, за периода от 03.05.2020 г. до 28.04.2021 г., сумата от 86,55 лева /с ДДС/, представляваща разходи за ползвана ел.енергия и поддръжка на съоръжения за периода от м.05.2020 г. до м.11.2020 г. за описания по-горе поземлен имот и сумата от 6,38 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за разходи, считано от падежа на всяко задължение за периода от 09.05.2020 г. до 28.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главниците от депозиране на исковата молба в съда – 29.04.2021г. до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба се твърди, че на 01.01.2020 г. между страните е сключен договор за наем на описаната по-горе част от поземлен имот с краен срок 31.04.2020 г., по силата на който ответникът се е задължил да заплаща месечен наем в размер от 198 евро, с падеж всяко трето число на месеца – за следващия месец. Сочи се, че страните са уговорили наемателят да заплаща и разноските свързани с ползването на имота, вкл. ел.енергия и такси за поддръжка на ел. съоръжения. Твърди се, че ползването на имота е продължило и след уговорената крайна дата, до края на м.11.2020 г., съобразно уговореното в чл.26, ал.2 от договора за наем. С покана от 02.11.2020 г. ищецът искал заплащане на всички суми доброволно и поканил ответника в едномесечен срок да напусне имота. В исковата молба се твърди, че ответникът не е заплатил дължимите наеми за месеците от май до ноември на 2020 г. и съответните задължения за ползвана ел. енергия и такси за поддръжка на ел. съоръжения в посочените по-горе размери и периоди. Излага се, че за процесните задължения са издадени следните фактури: Фактура № 4855/08.05.2020 г., Фактура № 4927/09.06.2020 г., Фактура № 5010/08.07.2020 г., Фактура № 5075/17.08.2020 г., Фактура № 5152/17.09.2020 г., Фактура № 5228/15.10.2020 г., Фактура № 5320/18.11.2020 г. и Фактура № 5401/16.12.2020 г. С уточнителна молба от 12.05.2021 г. е заявено, че главниците за наем 1 и разходи по Фактура № 4855/08.05.2020 г. са изцяло заплатени, като дължими остават единствено задълженията за мораторна лихва по тази фактура, както и задълженията за главници и лихви по останалите фактури. Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея. В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва сключването на твърдения в исковата молба договор за наем с краен срок до 31.04.2020 г., но се твърди, че ползваният от ответника имот не е с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, а с идентификатор № ***. Оспорва се, че след изтичане срока на договора, ответникът е продължил да ползва имота, като се поддържа, че претенцията за периода след м.06.2020 г. е неоснователна. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154 ал.

1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В тежест на ищеца е да установи – 1.) наличието на облигационно правоотношение по сключен с ответника договор за наем от 01.01.2020 г. за процесния имот с твърдяното в исковата молба съдържание, 2.) изпълнение на собствените си задължения по договора, а именно, че е предал имота в надлежно състояние, в т.ч., че е осигурил необезпокояваното му ползване за периода на договора, 3.) че ползването е продължило и след изтичане на уговорения в договора за наем срок, до края на м.11.2020 г., 4.) заплащане от ищеца на задълженията за ел.енергия и поддръжка на ел. съоръжения за процесния имот в заявените в исковата молба размери и периоди, 5.) размера на претенцията си за главници, 6.) че е начислен ДДС, както върху вземанията за наем, така и върху вземанията за разходи за заплащане на ел. енергия и поддръжка на ел. съоръжения, 7.) изпадането в забава на ответника и 8.) размера на обезщетенията за забава. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

С определението от 12.08.2021 г. по чл.140 ГПК като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че между тях е сключен договор за наем от 01.01.2020 г., с уговорен краен срок на действие – 31.04.2020 г.

От представения по делото договор за наем от 01.01.2020 г., сключен между *** /наемодател/ и СТ. С. ЕФТ. / наемател/ се установява, че предмет на договора са 240 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КК на Варна, с административен адрес:***, като наетата площ е индивидуализирана в Приложение 1 към договора. В чл.1, ал.2 е посочено, че наетото помещение се ползва за склад. Съгласно чл.2 от договора наемодателят предава имуществото с протокол-опис, съдържащ данните за вида, размер, състоянието и др. данни за имуществото. Уговорена е месечна наемна вноска от 198 евро без ДДС, като наемът се фактурира в лева, според фиксинга на БНБ в деня на фактуриране и се заплаща в срок до трето число на всеки месец за месеца следващ, този в който се извършва плащането.

Уговорено наемната цена да се плащана по банков път и да се начислява ДДС. Съгласно чл.5 от договора наемателят заплаща ежемесечно всички разходи, свързани с полазване на наетия имот – ел. енергия, вода, телефон и др. Съобразно чл.5, ал.2 от договора наемателят се е задължил да заплаща ежемесечно на наемодателя и такса за поддръжка на съоръженията както следва: такса за поддръжка на ел. съоръжения – 0,05 лв./кв.ч., такса за поддръжка на ВиК инсталация – 1,20 лв./куб.м. Предвидено е таксите и консумативите да се заплащат от наемателя до трето число на следващия месец, по банков път, срещу издадена фактура.

От ищеца е представено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем, получено от ответника на 02.11.2020 г. Ищецът е поискал в този срок ответника да освободи имота, както и е посочил, че към същата дата С.Е. има неплатени задължения в общ размер на 2871,10 лв. по фактури 4855/08.05.2020 г.; 4927/09.06.2020 г., 5010/08.07.2020 г., 5075/17.08.2020 г., 5152/17.09.2020 г. и 5228/15.10.2020 г.

От счетоводни справки на л.9 и л.26 от делото се установява размера и вида на начислените от ищеца задължения към него на ответника- за наемна цена и ел. енергия, 2 преди и след плащането в хода на процеса.

Към исковата молба са приложени 8 бр. фактури, както следва 4855/08.05.2020 г. за наем за м.05.2020 г. на стойност 387,25 лв. и ел. енергия за м.04.2020 г. в размер на 10,72 лв.

/ за която ищецът в хода на производството е посочил, че е изцяло заплатена от ответника/; фактура 4927/09.06.2020 г. / с падеж 09.06.2020 г./ на стойност от 387,25 лв.- наем за м.06.2020 г., ел. енергия за м.05.2020 г. на стойност от 6,47 и такса от 3,56 лв.- общо 476,74 лв. с ДДС; фактура 5010/08.07.2020 г. на стойност – 387,25 лв. наем за м.07.2020 г., 5,42 лв.ел нергия за 06.2020 г. и 2,54 лв.- такса- общо 474,25 лв. с ДДС; фактура 5075/17.08.2020 г.на стойност 387,25 лв.- наем за м.08.2020 г., 5,34 лв.- ел. енергия за м.07.2020 г., 2,29 лв.такса- общо 473,86 лв. с ДДС; фактура 5152/17.09.2020 г.- 387,25 лв. – наем за м.09.2020 г., 9,39 лв.- ел. енергия за м.08.2020 г. и 3,91 лв.- такса – общо 480,66 лв. с ДДС;

5228/15.10.2020 г.- 387,25 лв. – наем за м.10.2020 г., 10,29 лв.- ел. енергия за м.09.2020 г. и 3,56 лв.- такса- общо 481,32 лв. с ДДС; фактура 5320/18.11.2020 г.- 387,25 лв.- наем за м.11.2020 г., 6,22 лв.- ел.енергия, 2,29 лв.- такса – общо 474,91 лв. с ДДС и фактура 5401/16.12.2020 г. за ел. енергия от 8,04 лв. и такса от 2,80 лв. – общо 13,01 лв. с ДДС Към отговора на исковата молба е представен скица 2842/04.02.2021 г. на ПИ ***, на която със знак „х“ от ответника е отбелязано помещението, което твърди, че е ползвал по силата на договора за наем. На същата скица, съдът служебно в хода на съдебното заседание от 20.05.2022 г. по повод предявяването на скицата на свид. ***и посочването от него на терен, който счита, че ответникът е ползвал, с букви А-Б-В-Г със син химикал е отбелязал територията, посочена от свидетеля.

Към отговора на исковата молба е приложен нотариален акт от 31.07.1992 г., видно от който ***е признато за собственик на дворно място от 7011 кв.м., находящи се гр. Варна, кв.27 в района на **„***“ при граници“: запад- бивша фабрика „****, изток и юг-път, северполяна, последните три граници оградени с тополи, заедно с построените върху квадратура от 2100 кв.м., а именно фабрика, двуетажна постройка, котелно помещение и комин.

Ищецът е представил договор за наем между страните от 28.12.2015 г., предмет на който са 1. 240 кв.м. от ПИ с идентификатор **** по КК на Варна, с административен адрес: гр. В***, като наетата площ е индивидуализирана в Приложение 1 към договора и 2. място за поставяне на кафе-автомат в непосредствена близост до сграда с идент.****.

Представено е удостоверение за експлоатационна годност 51006/11.08.2014 г., валидно до 11.08.2049 г. на Пристанище със специално предназначение „***“, в което е посочено, че то е собственост на „***

На л.63 от делото е представена скица 15-918476/06.10.2020 г. за ПИ с идент ***, на която със знак „х“ ищецът е отбелязал площта, която поддържа, че се ползва от ответника.

Представена е хронологична справка за потребителя СТ. С. ЕФТ., с магнитна карта 1226, от която се установява от кой вход и изход и кога, същият влизал/излизал от територията на ищцовото дружество, като видно от справката са регистрирани влизания и излизания от ответника за периода от 06.06.2020 г. до 30.11.2020 г. От приемнопредавателен протокол от 03.06.2020 г. се установява, че именно на ответника е предадена магнитна карта ВР 1226.

По искане на страните са били разпитани по един свидетеля на всяка от тях.

От показанията на свид. ***, разпитан по искане на ищеца се установява, че той работи като охранител в ***, като част от работата му е да охранява територията на ищцовото дружество. Сочи, че е получил уведомление на 02.12.2020 г., че следва да преустанови пропускането на ***до обекта. Сочи, че мястото което ***е ползвал е в северната част, с площ межди 300-500 кв.м. и се състои от открита площ и бараки, които условно го ограждат. Излага, че мястото е ползвано за извършване на ремонти на стари автомобили и лодки и разполагане на кафе машини. На свидетеля са предявени скиците от л.43 и л.63 от делото, като той е посочил, че ответникът ползва територията отбелязана с „х“ на л.63 от делото.

От показанията на свид. ***– приятел на ответника, се установява, че последния е имал работилница, като в последните 8-10 години същата е на територията на бившата корабостроителница и е около декар. Излага, че в ползвания от ***имот има празно пространство и постройки вкл. двуетажна масивна сграда, хале, навес. Предявени са му скиците от. л.43 и л.63 от делото, като свидетелят сочи, че ответникът е ползвал територия, заключена между буквите А-Б-В-Г на скицата от л.43