Определение № 658 от 23.02.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 658 гр. София, 23.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

Стойчо Попов като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20231100601035 по описа за 2023 година В Софийски градски съд е депозирана въззивна частна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Т. А. П. срещу определение ,от 06.02.2023г., по НОХД 16492/2022г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 108 състав, с което е оставено без уважение искане на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата на упълномощения защитник се излагат доводите, наведени и пред първоинстанционния съд, съдържащи твърдения за това , че в обвинителния акт, а и в постановлението на прокурор от ДП, с което П. е бил привлечен, като обвиняем, липсва посочване на конкретните часове на осъществяване на инкриминираните деяния, като времето на тяхното извършване било индивидуализирано само като конкретна дата, а за едно от тях като неустановена такава в период от време, която липса създавала неяснота в обвинението и пречела за организиране на адекватна защита срещу него. Претендира се от упълномощения защитник и допуснато от органите на ДП нарушение на процесуалните правила, закрепени в чл.227 НПК, довело да ограничаване на неговите/ на защитника/ самостоятелни права и изразяващо се в неосъществено спрямо него предявяване на материалите по делото, за което действие е бил редовно призован,но не се явил по уважителни причини.

1

Защитникът моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на сочените нарушения.

Жалбата на упълномощения защитник е подадена от легитимирана страна в процеса и в законоустановения срок, поради което е допустима, но разгледана по същество, въззивния съд намира, че същата е неоснователна.

Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу Т. А. П. за престъпления по чл.152,ал.2,т.1;вр.ал.1,т.2;вр.чл.26,ал.1 НК,като се твърди двете отделни деяния да са били осъществени на 27.02.2020г. и на неустановена дата през лятото на 2021г., и по чл.150,ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК, като се поддържа трите отделни деяния да са били осъществени на 04.04.2022г., на 15.04.2022г. и на 05.05.2022г. По начин, идентичен с горепосочения са били формулирани от прокурора горните обвинения срещу П., в частта относно времето на извършване на претендираните продължавани престъпления по чл.150 и по чл.152 НК, и в постановление на СРП, от 09.12.2022г., с което Т. П. е бил привлечен в качеството на обвиняем.

Настоящият въззивен съдебен състав приема, че в обвинителния акт – в неговата обстоятелствена и диспозитивна част,както и в постановлението на СРП, от 09.12.2022г., конкретно, подробно и изчерпателно са посочени всички фактически обстоятелства, които прокурора твърди да са съставомерни по конкретно посочените от него правни норми от Особената част на НК. В посочените процесуални документи, издадени от прокурора са налице конкретни твърдения за времето /датите и периода/, за мястото , за начина на извършване на инкриминираните деяния, за участието на П. в тяхното осъществяване и за извършените спрямо В.К. конкретни действия, а така също и за приложимите, според прокурора конкретни законови разпоредби. Така изразената от прокурора позиция, относно всички съставомерни признаци на деянията, е ясна и непротиворечива и позволява на подсъдимия П. и на неговия упълномощен защитник да разберат всички необходими фактически и правни характеристики на обвинението и да изградят адекватна защита срещу него.

Отправената от защитата критика срещу качеството на внесения обвинителен акт, както и срещу постановлението на привличане на 2 обвиняемия е сведена до твърдение за липса на достатъчна конкретизация в словесната квалификация на деянията,направена от прокурора относно времето на извършване на всяко от тях, тъй като не е посочен „часови диапазан“ за тяхното извършване. Това, според защитата е довело до неяснота на обвинението, която ги изправя пред необходимостта да предполагат действителната воля на прокурора относно това съставомерно обстоятелство.

Така изразените от страна на защитата очаквания относно съдържанието на оспорените процесуални документи, издадени от прокурора,макар и разбираеми, са прекомерни и лишени от правно основание. Такова конкретно задължение за прокурора не произтича от никоя приложима процесуална или материалноправна разпоредба. Съобразно изискванията на чл.246,ал.2 НПК в обвинителния акт прокурорът следва да изнесе информация за времето на осъществяване на претендирано от него за извършено престъпление, но не му е вменено задължението да конкретизира същата,чрез използване на „мерна“ единица за време- астрономически час/часове/, като начина и използваните средства за нейното индивидуализиране е оставена на неговата преценка. За да бъдат изпълнени тези законови изисквания е достатъчно прокурора да е посочил ясно, конкретно и чрез общоприети понятия за измерване на време, своето твърдение за наличието на това несъмнено съставомерно обстоятелство, характеризиращо от обективна страна всяко деяние, като го определи и ограничи по начин, разбираем за всяко наказателно отговорно лице. В конкретния случай , прокурорът коректно е изпълнил това свое задължение, тъй като е индивидуализирал времево всяко от деянията, чрез посочване на конкретни дати и една неустановена такава,но в конкретен период от време. Изискване за прокурора, за „часово“ отмерване на времето, не произтича и от приетите от него за приложими разпоредби от Особената част на НК, тъй като с нормите на чл.150 и чл.152 НК, на такова /часово/ отмерване не е придадено отделно съставомерно значение, както това е било направено от законодателя с други разпоредби /напр.142а,ал.5,пр.2 НК или чл.170, ал.2,пр.1 НК/.

Поради това в конкретния случай липсата на твърдения в ОА за конкретни часови диапазони на осъществяване на инкриминираните деяния не води до неяснота в позиция на прокурора относно това съставомерно обстоятелство и 3 не поражда прекомерни пречки за организиране защитата на подсъдимия, тъй като в постановлението за привличане на обвиняемия и в обвинителния акт, достатъчно конкретно са посочени физическите параметри на времето на осъществяване на тези деяния, според виждането на прокурора.

Обстоятелствата дали тези твърдени от прокурора действия са били осъществени, дали те са били осъществени от подсъдимия и дали са били осъществени по времето и по начина, описан в обвинителния акт, представляват въпроси по съществото на делото , по които въпроси първоинстанционния съд дължи отговор в своя заключителен съдебен акт.

Неоснователни са претенциите на защитата и по отношение на последиците на сочено процесуално нарушение, допуснато от органите на ДП и довело до ограничаване на процесуалните права на защитника, а и на обвиняемото лице и изразяващо се в непредявяване на материалите по делото на упълномощения защитник на подсъдимия П., въпреки изричното му искане в тази връзка.

Най-напред следва да бъде посочено,че това твърдение на упълномощения защитник на подсъдимия, се обосновава еднопосочно от приложените по ДП /т.2/ писмени доказателства и доказателствени средства, от които се установява,че материалите по делото не са били предявени на упълномощения защитник, който е бил призоваван на два пъти и за две различни дати за участието му в такова действие, но не се е явил пред разследващия орган и пред прокурора, поради уважителни причини /заболяване/. Установява се и обстоятелството,че органите на ДП са били своевременно уведомени за наличието на тези причини, но в разрез с разпоредбата на чл.227,ал.4 НПК не са отложили това действие за друга дата, а вместо това са осъществили предявяване на разследването на обвиняемия П. в присъствието и с участието на назначения му по делото резервен защитник, след което материалите по делото са били внесени с обвинителен акт в съда.

Тези действия на органите на ДП действително са довели до недопустимо ограничаване процесуалните права на защитника и в този смисъл представляват съществено процесуално нарушение. Въпреки това, както правилно е заключил и районния съд, така констатираното процесуално нарушение не поражда необходимост от прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за неговото /на 4 нарушението/ отстраняване, тъй като то може да бъде отстранено и в съдебната фаза на наказателното производство, чрез предоставяне на възможност на защитника и на подсъдимия/заедно и/или поотделно/ да се запознаят/запознават/ с материалите по делото и да правят и получават копия от тях, при това във всеки от стадиите на това съдебно производство.

Правилно първоинстанционния съд е намерил,че това нарушение е било отстранено, като е оценил обстоятелството,че по нарочна негова молба до съда, своевременно ,на 23.01.2023г.- две седмици преди провеждане на разпоредително заседание, на защитника са били предоставени поисканите копия от материали от ДП.

Съобразявайки горните обстоятелства и доколкото самостоятелно не съзира допуснати други процесуални нарушения в досъдебната фаза на наказателния процес, които да са ограничили правата на подсъдимия или на неговия защитник, настоящият въззивен съдебен състав намира,че атакуваното определение на СРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради горните съображения и на основание чл.341,ал.2;вр.чл.249,ал.3 НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение ,от 06.02.2023г., по НОХД 16492/2022г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 108 състав, с което е било оставено без уважение искане на упълномощения защитник на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6