Решение № 260124 от 18.10.2021, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 260124

ГР.ВРАЦА,18.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание проведено на 05.10.2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНА АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА при участието на секретаря Галина Емилова и като разгледа докладваното от съдията А.Ангелова т.д.№65 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Окръжен съд – Враца е сезиран с искова молба вх.№4258/30.06.2020г. /п.к.26.06.2020г./, подадена от Г.И.Т., ЕГН********** и Й.Ц.Т. с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Й.Д. ***, против Застрахователно дружество "Евроинс" АД гр.София, с ЕИК ***. Иска се, ответника да бъде осъден да заплати на ищците, сумата от по 70 000.00 лв. за всеки един от тях, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на внучка им Й. Г. настъпила на 22.07.2019г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 30.04.2020г.- датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на обезщетението.

С определение №260096/13.10.2020г. постановено по делото и влязло в законна сила на 10.11.2020г., съда е прекратил производството по делото по отношение на ищеца Й.Ц.Т., като недопустимо, с оглед настъпилата му смърт на 25.06.2020г., което е преди датата на пощенското клеймо за депозиране на исковата молба.

В депозираната искова молба се твърди, че на 22.07.2019г., около 20.00ч. В. П. И. управлявал собствения си л.а. "Сеат Леон" с peг. № ВР *** ВР, в посока на движение от с.Бутан към с.Крушовица, като заедно с него в автомобила пътували малолетните Й. Г. и В. Д.. Твърди се, че след качването им в автомобила, водачът на л.а. не е изпълнил задължението си по чл. 137д от ЗДвП, като не задължил малолетните Й. и В. да поставят обезопасителните си колани. Поддържа се, че водачът В. И. след като преминал през с.Софрониево, продължил движението си в посока с. Крушовица, като ускорил автомобила до скорост над максимално допустимата за конкретния пътен участък. Според изложеното в исковата молба, същия не контролирал постоянно движението на автомобила, тъй като разговарял по телефона, при което разсейвайки се загубил контрол върху управлявания от него автомобил и същият напуснал пътното платно вдясно по посоката му на движение, паднал в канавката, преобърнал се няколко пъти по таван и се установил в крайпътна нива.

Твърди се, че за настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на РУ-Оряхово. Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП № 2019-1045- 409/22.07.2019г., образувано било досъдебно производство № 304/2019г. по описа на РУ- Оряхово, пр.пр. № 1108/2019 г. по описа на ОП-Враца. Поддържа се, че от така настъпилото ПТП е пострадала Й. Г., която е получила несъвместими с живота травматични увреждания и е починала на място. Посочва се в исковата молба, че починалата Й.е била внучка на Г.Т. и починалия Й.Т..

Наведени са доводи, че е съществувала изключително силна връзка между ищцата и нейната внучка. Твърди се, че ищцата е преживяла най-страшното събитие смъртта на внучето, като с голяма мъка е изпратила внучка си по последния й път, до последния й дом. Житейски прието е децата да погребват своите баба и дядо, но ищцата с огромна мъка е погребала внучето си на тази ранна и крехка възраст, без да има възможността да се наслади и изживее живота си. Твърди се, че датата на трагичното събитие се е превърнала в най-тежкия и най- черния ден за ищцата, като не е изминал нито ден, в който да не тъгува по нея и да не усеща липсата й.

Сочи се, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. "Сеат Леон" с peг. № ВР *** ВР е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/07/119000823638, със срок на действие от 20.03.2019г. до 19.03.2020г., при което ответното дружество се явява пасивно легитимирано да отговаря по предявената претенция. Поддържа се, че с искане от 30.01.2020г. ищцата е предявила доброволна претенция пред застрахователното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, като е била образувана преписка при застрахователя.Твърди се,че с писмо изх. № 809/3/30.04.2020г. застрахователното дружество, е уведомило ищцата, че не е налице основание за плащане на застрахователно обезщетение.

Сочи се, че сумата в размер на 100000.00 лв., платима на ищцата би успяла до някаква степен да притъпи непоносимата мъка, която изпитва, но с оглед обстоятелството, че е налице съпричиняване от страна на загиналата Й. Г., поради непоставянето й на обезопасителен колан, то ищцата намалява с 30% претенцията си на 70000.00 лв. за търпените от нея неимуществени вреди от смъртта на Й. Г.. Поддържа се, че с оглед разпоредбата на чл.496 от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във връзка с чл.84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетението.

Към исковата молба са представени писмени доказателства -приложени са констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1045- 409/22.07.2019 г.;препис-извлечение от акт за смърт № 22/23.07.2019 г.;удостоверение за наследници;удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 090/30.08.2019г.;справка от Информационния център на Гаранционен фонд;искане от 30.01.2020 г. до ЗД "Евроинс" АД;писмо изх. № 809/3/30.04.2020 г. до ЗД"Евроинс" АД;удостоверение за банкова сметка; *** № 260004/20.10.2020г. постановена по НОХД № 273/2020г. по описа на ОС-Враца, влязла в законна сила на 05.11.2020г.; удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. №044/02.07.2020г. на Община Ботевград.

Ответникът

ЗД"Евроинс"АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията на ищцата.Оспорва механизма на произшествието като твърди, че смъртта на Й. Г. не е в пряк резултат от неправомерно поведение на застрахован в дружеството водач.

Поддържа се, че ако в хода на производството ищцата успее да докаже причинно- следствената връзка между смъртта на пострадалата и настъпилия пътен инцидент, то твърди, че искът е неоснователен, тъй като Г.Т. не притежава материалноправна легитимация, доколкото за наличието на такава не е достатъчно да е налице родствена връзка.

Посочва се, че е необходимо между починалия и претендиращия обезщетение, приживе, да са съществували отношения, чието съдържание съществено да се отличавало от други сходни родствени отношения, и то в такава степен, че обективно тези взаимоотношения да могат да бъдат окачествени като излизащи извън рамките на характерните за българските традиции, бит и култура отношения между близки родственици. В този смисъл твърди, че в предявения иск липсват наведени обстоятелства, които да водят до заключението, че връзката между Г.Т. и Й. Г. се е характеризирала с онази емоционална наситеност и интензивност, които да създават убеждението, че действително между тях двете е налице изключително емоционално общуване, което, освен дълбоко, е било и трайно.

Оспорва се изцяло претенцията за присъждане на лихва за забава, предвид оспорването на главното вземане.

При условията на евентуалност се поддържа, че ответника никога не е бил поставян в забава, тъй като при предявяване на претенцията си извънсъдебно ищецът не е посочил доказателства за изключително дълбоката си и трайна емоционална връзка с пострадалото лице. Липсата на обективни данни за такава връзка са препятствали възможността застрахователят да прецени основателността на искането, поради което счита, че същият не е бил поставян в забава.

Ответникът признава, че към датата на настъпване на събитието - 22.07.2019г., между ответника и водача на лек автомобил с peг. № ВР***ВР е съществувал действащ застрахователен договор, обезпечаващ възникването на гражданската отговорност на последния във връзка със собствеността и ползването на цитираното МПС.

Иска се от съда да отдели като безспорни и ненуждаещите се от доказване обстоятелствата, че по така заявената извънсъдебна претенция застрахователят се е произнесъл с писмо с изх. № 809/3/30.04.2020г.

/представено по делото от ищеца/, както и че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното дружество и водача на лек автомобил с peг. № ВР *** ВР е било налице валидно застрахователно правоотношение, обезпечаващо гражданската отговорност на последния, която отговорност може да възникне във връзка с притежаването или ползването на посоченото по-горе МПС и не на последно място, че към момента на процесния инцидент Й. Г. е пътувала без поставен предпазен колан.

Прави се искане за спиране производството по делото, в случай, че по делото постъпят данни, че ДП № 304/2019г. по опис на РУ - Оряхово, пр.пр. №1108/2019г. по опис на ОП - Враца е приключило с изготвяне и внасяне на обвинителен акт в съда.

Ищцата, чрез адв. Й.Д. е депозирала в срок, допълнителна искова молба, с която изразява становище за неоснователност на твърденията на ответното дружество, заявени в постъпилия по делото писмен отговор.

Посочва се, че е неоснователно твърдението на ответника, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Й. Г.. Твърди се, че ответникът е признал извънсъдебно, че такава причинно- следствена връзка е налице, при обработката и ликвидацията на доб­роволните претенции, предявени от родителите на починалата – А. и Н. Н., както и че е налице влязла в законна сила присъда на Врачанския Окръжен Съд, постановено по НОХД № 273/2020г., с която деликвентът В. П. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, което наказа­ние е отложено за срок от 4 години.

Оспорва се, изцяло твърдението на ответното дружество, че прижи­ве между починалото момиченце и неговата баба Г. не са били налице отношения на близост, твърдението, че между тях е налице само и единствено формална родствена връзка, както и твърдението, че към датата на ПТП отношенията помежду им са били вече прекъсна­ти, като се счита това за абсурдно.

Оспорват се, твърденията на ответника за липсата на особена близка връзка между Й.и баба й Г.. Поддържа се, че бабата, е била единствената такава, а Й.- единственото внуче което тя е имала и на което е да­вала всичко което е могла - обич, подкрепа, опора, съвет, както и финансови средства, доколкото и е позволявала оскъдната пенсия.

Емоционалната връзка и привързаност между Й.и Г. са били изключително силни и неповторими.

Поддържа се направеното в исковата молба доказа­телствено искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които да установят особено близките отношения, които са същветсвували между починалото дете и ищцата, както и неимуществените вреди, които търпи вследствие смъртта на Й. Г..

Посочва се, че неоснователно и бланкетно е оспорването размера на иско­вата претенция от ответ­ното дружество. Твърди се, че размерът на претенцията на Г.Т. за пре­търпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на Й. Г. не е нито прекомерен, нито завишен.

Заявеното с писмения отговор възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата Й. Г., тъй като е пътувала без поставен обезопасителен колан е основателно дотолкова, доколкото е налице изрично изявление в исковата молба, признавайки това обсто­ятелство, както и съответния процент съпричиняване. Определеният % съпричиняване в размер на 30 % е такъв, доколкото по отношение на него е налице съгласие от ответника, обективирано в подписаните споразумения, с което са уредени отношенията между А. и Н. Н. - родители на пострадалата Й. Г. и ЗД"Евроинс" АД.

По отношение на направените доказателствените искания в исковата молба за събиране на доказателства и изслушване на екс­пертни заключения относно механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и настъпилата смърт на Й. Г.(т. 1, 2 и 3 от доказателствените искания в исковата молба), с оглед на­личието на влязла в законна сила присъда, ищцата се отказва от тях, като поддържа единствено искането си по т. 4 за разпит на двама свидетели.