Решение № 97 от 25.05.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Сливница, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20211890100504 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 244, ал. 7 от ТЗ от И. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес в гр. ............. срещу „МИНА БЕЛИ БРЕГ“ АД, с БУЛСТАТ ........, със седалище и адрес на управление в с. Габер, Софийска област, представлявано от изпълнителния директор К. И. Б., с който ищецът претендира ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 8 500 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на 20.06.2022 г. изменение на размера на предявения иск), представляваща незаплатено възнаграждение по договор за управление от 08.07.2020 г., дължимо за периода 01.03.2021 г.

– 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.07.2021 г. до окончателното изплащане.

В молбата е отразено, че по силата на договор за възлагане на управление от 08.07.2020 г. ищецът изпълнявал длъжността „управител“ в ответното дружество, за което получавал нетно месечно възнаграждение в размер на 4 700 лева. С решение от 08.06.2021 г. на ОС на Съвета на акционерите, вписано в ТР при АВп на 14.06.2021 г. ищецът е освободен като член на СД на дружеството, с което договорът бил прекратен. Въпреки коректното изпълнение на трудовите му задължения, ответното дружество не заплатило на ищеца възнагражденията му за м. март и април 2021 г. Ищецът посочва, че е правил опити за доброволно уреждане на спора с ответника, но дължимите възнаграждения не са му заплатени. Поради това за ищеца е налице правен интерес от предявяване на осъдителния иск за заплащане на претендираната сума. Претендира разноски.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответното дружество не е депозирало писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото 1 доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е установено обстоятелството, че ищeцът се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, на основание договор за възлагане на управление, по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „управител“ в ответното дружество, за което е получавал нетно месечно възнаграждение в размер на 4700 лева, като с решение от 08.06.2021 г. на ОС на Съвета на акционерите, вписано в ТР при АВп на 14.06.2021 г. ищецът е освободен като член на СД на дружеството, с което договорът е прекратен.

От разпита на свидетеля И. И. К. се установява, че ищецът е работил в ответното дружество от 2020 г. въз основа на договор за възлагане на управление, като възнаграждението му е било около 4300 лева. Свидетелят твърди, че трудовите възнаграждения на ищеца са изплащани редовно до момента на освобождаването му, като са му останали неизплатени две възнаграждения – за месец март 2021 г. и за месец април 2021 г. Съдът възприема като достоверни показанията на свидетеля И. Комолски, тъй като са еднозначни и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че за периода от месец март 2021 г. до месец април 2021 г. на ищеца са изплащани суми на основание аванс в размер на: 400 лева за месец март 2021 г. и 500 лева за месец април 2021 г. За тези месеци има начисление на възнаграждение по договор за управление, като изплащането е частично – само на суми за аванс, като за останалата част от полагащото се възнаграждение не е налице изплащане. Според вещото лице размерът на неизплатеното възнаграждение на ищеца възлиза на 6881,31 лева, от които 4294,94 лева за месец март 2021 г. и 2586,37 лева за месец април 2021 г.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С оглед предмета на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: съществуване на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните на основание договор за възлагане на управление и изпълнение на поетите от него договорни задължения. В случай, че ответникът твърди, че е изплатил дължимото възнаграждение, то той носи доказателствената тежест да установи това обстоятелство.

Правоотношението между акционерното дружество и изпълнителните членове на съвета на директорите възниква по силата на овластяване – с договор за възлагане на управлението (чл. 244, ал. 7 ТЗ), който се сключва от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите и се урежда по правилата на договора за поръчка по ЗЗД. В случая сключеният договор от 08.07.2020 г. е валиден и е породил действие спрямо страните по него. Изпълнението на възложената работа е прието и се дължи договореното възнаграждение. По делото е безспорно установено, че за времето от 08.07.2020 г. до освобождаването му на 08.06.2021 г. - времето на действие на договора от 08.07.2020 г., на ищеца се следва възнаграждението по чл. 8 от договора в размера, определен от вещото 2 лице на сумата 6881,31 лв. след приспадане на авансово получените суми за м. март и април 2021 г. По делото не са представени доказателства от ответника сумата 6881,31 лв. да е заплатена на ищеца. Изложеното обосновава извод, че заявена от И. Б. претенцията е основателна до изчисления от съдебно - счетоводната експертиза размер и отхвърлянето му до пълния претендиран размер от 8 500 лева. Съобразно допуснатото в о.с.з. на 20.06.2022 г. изменение на иска за останалата част до първоначално предявения размер от 9 400 лева производството следва да бъде прекратено.

С оглед изхода на спора ответникът, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата от 688.13 лв., представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на държавата в полза на Районен съд - Сливница, сумата от 275.25 лв. - държавна такса за производството съобразно уважената част от иска.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 244, ал.7 от ТЗ, „МИНА БЕЛИ БРЕГ” АД, БУЛСТАТ: ........, със седалище и адрес на управление: с. Габер, община Драгоман, област Софийска, да заплати на И. Д. Б., ЕГН **********, от гр. ............., сумата от 6881,31 лева (шест хиляди осемстотин осемдесет и един лева и тридесет и една стотинки), представляваща незаплатено възнаграждение по договор за възлагане на управление от 08.07.2020 г. дължимо за периода 01.03.2021 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.07.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 8 500 лева и ПРЕКРАТЯВА производството за останалата част от претендираните 8 500 лева до първоначално предявения размер от 9 400 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „МИНА БЕЛИ БРЕГ” АД, БУЛСТАТ:

........, със седалище и адрес на управление: с. Габер, община Драгоман, област Софийска, да заплати на И. Д. Б., ЕГН **********, от град ............., сумата от 688.13 лева, представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „МИНА БЕЛИ БРЕГ” АД, БУЛСТАТ:

........, със седалище и адрес на управление: с. Габер, община Драгоман, област Софийска, да заплати на държавата в полза на Районен съд - Сливница, сумата от 275.25 лв. - такса за производството по делото, съобразно уважената част от исковете.

Решението, подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните, а в прекратителната част с характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски окръжен съд 3 в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4