Решение № 4482 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4482 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110112098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от **** срещу Л. Н. Б. и Г. Н. Б., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47483/2024 г. по описа на СРС, 79 състав:

Л. Н. Б. - сумата от 347,04 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 60,09 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.07.2024 г., сумата от 32,82 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,19 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 19.07.2024 г.;

Г. Н. Б. - сумата от 115,68 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 20,03 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.07.2024 г., сумата от 10,94 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,73 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 19.07.2024 г.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците, в качеството им на 1 собственици на топлоснабдения имот, са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот с адрес: гр. *******, е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период общи условия.

Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – ***. Посочва се, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в общите условия падеж. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. Н. Б., чрез адв. Д. С., оспорва исковете при доводи за недопустимост на производството и неоснователност на претенциите.

Твърди, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика на имот да е потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца противоречат на правото на ЕС и решения на Съда на ЕС, които посочва в отговора. Излага доводи, че няма качеството на клиент на топлинна енергия, тъй като липсва сключен писмен договор с ищеца, като в тази връзка излага съображения, че разпоредбите на ЗЕ влизат с колизия с разпоредбите на ЗЗП, който именно следва да се прилага като по-благоприятен закон. Оспорва да е обвързана от общите условия на ищеца, като евентуално твърди, че същите съдържат неравноправни клаузи. Счита, че исковите претенции не са индивидуализирани в достатъчна степен и не са подкрепени с годни доказателства. Сочи, че искът за заплащане на цена за услуга дялово разпределение е недопустим, тъй като ищецът предявява чужди права. Релевира доводи, че заповедта за изпълнение е нищожна, съответно предявените искове са недопустими, което обосновава с практика на Съда на ЕС и норми от Общностното право. Сочи, че е налице непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП, а по същество и оспорва доставката на топлинна енергия.

Оспорва ищецът реално да е доставял твърдяната услуга, както и размера на предявените претенции, както и че, в случай че е начислена енергия за сградна инсталация, същата е недължима. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Твърди, че Общото събрание на етажната собственост не е компетентно да сключва сделки на потребление от името на собственици/ползватели, както и че едностранното определяне на цена от доставчика на топлинна енергия, дори и при наличие на писмен договор, се основава на неравноправна клауза, водеща до нищожност на договора.

Позовава се на нарушения на европейското законодателство, подробно посочени в отговора на исковата молба. Прави възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувачите. Позовава се на практика на ВАС, съгласно която начисляването на лихви върху прогнозните сметки е нищожно, съответно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия е противозаконна. Излага съображения, че сумите по прогнозните вноски не са ликвидни, съответно не следва да се олихвяват. Излага доводи за нарушения на европейското право, подробно развити в отговора на исковата молба. При изложеното моли за отхвърляне на исковете, като претендира разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Н. Б., чрез адв. А. С., оспорва предявените 2 искове по основание и по размер. Счита, че исковите претенции не са индивидуализирани в достатъчна степен и не са подкрепени с годни доказателства.

Оспорва съществуването на облигационна връзка между страните, доколкото липсвал сключен между тях писмен договор за предоставяне на процесните услуги. Оспорва да е ползвал твърдяната за доставена топлинна енергия от страна на ищеца. Излага, че е налице некачествено изпълнение на задълженията на ищеца по твърдения договор, доколкото ищецът не е доставял топлоносителя с параметри съобразно техническия проект на топлинната инсталация в процесната сграда. Оспорва се законосъобразността на Методиката към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., като са наведени подробни съображения в тази насока. Оспорва измервателните уреди на ищеца да са в технически годно състояние, както и размера на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика на ТЕ. Претенциите се оспорват и по размер, доколкото ответникът счита, че счетоводните записвания на ищцовото дружество са нередовно водени. Счита също за нелоялна търговска практика издаването от ищеца на фактури за заплащане на непоискана ТЕ. Излага, че претендираната от ищцовото дружество сума не е дължима, тъй като не е начислена на база действителна консумация на топлинна енергия и не е обективирана във фактури, изготвени въз основа на реалното енергийно потребление. Оспорва се и дължимостта на акцесорните претенции, като счита, че от своя страна ищецът е в забава, доколкото не е издавал фактури за процесните вземания. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира разноски по производството.

Във възраженията си по чл. 414 ГПК и двамата ответници излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност на издадената заповед за изпълнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47483/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Неоснователно е направеното от ответниците възражение за недопустимост на исковете поради нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото същата е издадена от съда в рамките на правораздавателната му компетентност, в изискуемата писмена форма и има изискуемото нормативно определено съдържание, а волята на съда е ясно изразена. В процесната заповед за изпълнение се съдържа основанието на вземането – доставена топлинна енергия, цена на услуга за дялово разпределение, лихви за забава, съответно разноски за водене на производството. Липсва необходимост от издаването на нарочен съдебен акт – разпореждане, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение, при условие че същият се съдържа в самата заповед за изпълнение на парично задължение, с оглед на което заповедта за изпълнение не е нищожна.

С оглед на обстоятелството, че исковото производство по реда на чл. 422 ГПК се явява продължение на заповедното, съдът намира, че ищецът е изложил фактическите обстоятелства, на които основава исковите се претенции - посочил е основанието, на което претендира вземанията – договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия, индивидуализиран е топлоснабденият имот, включително с посочване на абонатния номер, като вземанията са индивидуализирани 3 с размер и период; формулирал е искането си към съда. С оглед на това исковата молба е редовна и допустима.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена; че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По своевременно релевираното от ответницата Л. Н. Б. възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на дефиницията, закрепена в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.