Решение № 261601 от 11.05.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр. д. № 6355 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 81148 от 03.05.2020 г., постановено по гр. д. № 54452/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 118 състав, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че А.В.И. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 559, 52 лв. – непогасен остатък от стойността на доставената топлинна енергия за таван № 4, в гр. София, ж. к. „*****, аб. № 384530 през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 04.05.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 23, 44 лв. – непогасен остатък от мораторна лихва за периода 15.10.2015 г. – 20.04.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 28416/2018 г. по описа на СРС, 118 състав, като иска за главница е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 652, 36 лв., а искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 55, 31 лв. Ответникът е осъден за заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 73, 90 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 546, 87 лв. – разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 5, 86 лв., представляваща разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „М.Е.“ ООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника А.В.И.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния таван. За периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. топлинният счетоводител е начислил служебно суми за консумирана в имота топлинна енергия поради неосигурен достъп от жалбоподателя в процесния имота в размер на 556, 97 лв. След извършена на 26.02.2019 г. справка за междинен отчет на показанията на измервателните уреди в процесния таван е установено, че количеството топлинна енергия, доставена в имота за целия исков период е нула, за което своевременно е представил доказателства с писмения отговор на исковата молба. Уредът за отчитане на топлинна енергия не е променян, в каквато насока са и изводите на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза. Погасил е задълженията си за дялово разпределение.

След като консумираната топлинна енергия е нула, то неправилно решаващият съд е приел, че сумата, за която е уважен иска за главницата съставлява стойност на реално доставената топлинна енергия до процесния таван. Неправилно решаващият съд е приел, че са осъществени предпоставките за служебно начисляване на топлинна енергия. Твърди, че процесният таван няма врата, като достъпът до него се осъществява от обща за общо 5 тавана врата, която е без брава и е постоянно отворена. В тази насока е и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза. С оглед на това счита, че неправилно е начислена служебно топлинна енергия поради неосигурен достъп до процесния таван. На основание чл.41, ал.1, изр. последно от общите условия на ищеца неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и от свидетели, които не са служители или на граждански договор при търговеца. На основание чл.13, ал.1 от общите условия на ищеца клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. В представения по делото протокол за неосигурен достъп не се съдържат посочените реквизити. Положените подписи не са персонифицирани чрез посочване на имената на лицата, не е посочено качеството им, дали са овластени от етажната собственост да подписват такива книжа. Липсвали и данни за пълните им адреси. С оглед на това счита, че въз основа на представения протокол не може да се установи по надлежния ред липсата на осигурен достъп до уредите в процесния таван. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди същото, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.

„*****, таван № 4, аб. № 384530 за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., поради което и на основание чл.153, ал.1 ЗЕ е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.42 ДР на ЗЕ. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия, които влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В чл.32, ал.1 от общите условия на ищеца е определен 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, да заплатят месечните дължими суми за топлинна енергия. След изтичане на този срок потребителят изпада в забава. Ответникът му дължи сумата от 608, 26 лв. – главница за топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., сумата от 44, 97 лв. – мораторна лихва за периода 15.10.2015 г. – 20.04.2018 г., 44, 10 лв. – дялово разпределение и 10, 34 лв. – лихва, ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. За посочените суми е постановена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника съществуването на горепосочените вземания. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния таван. Твърди, че същият няма врата, а достъпът до общо 5 тавана се осъществява през една врата. През исковия период не е потребявна топлинна енергия. Счита, че неправилно ищецът е начислил служебно топлинна енергия поради неосигурен достъп, без да извърши реален отчет на уредите в таванското помещение. Твърди, че вземанията на ищеца за дялово разпределение са погасени чрез плащане. На 26.02.2019 г. топлинният счетоводител е изготвил справка за междинен отчет на показанията на измервателните уреди в процесния таван, в която е удостоверено, че количеството топлинна енергия, доставена в тавана за целия период, заявен в исковата молба, е нула, включително и за периода 01.05.2016 г.

– 30.04.2017 г., за който е начислена служебно топлинна енергия. С оглед на това счита, че претендираните от ищеца суми не са за реално доставена топлинна енергия до процесния топлоснабден имот. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

Въз основа на депозирано на 04.05.2018 г. заявление, по гр. д. № 28416/2018 г. на СРС, І ГО, 118 състав, е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 608, 26 лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 04.05.2018 г. до окончателното изплащане, лихва за забава в размер на 44, 97 лв. за периода 15.10.2015 г. – 20.04.2018 г., сумата от 44, 10 лв. – за дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 04.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, лихва за забава размер на 10,

34 лв. за периода 15.10.2015 г. – 20.04.2018 г., както и сумата от 75 лв. – сторени по делото разноски, от които 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: длъжникът е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, таван 4, аб. № 384530 и не е погасил задължението си.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу постановената заповед

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Страните не спорят, че ответникът е собственик на таван № 4, находящ се в гр. София, ул. „*****, с площ от 13, 31 лв., който е придобил по силата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 10, том V, рег. № 247, дело № 8 от 12.12.2013 г.

По делото е представено удостоверение от „Географска информационна система – София“ ЕООД, съгласно което жилищна сграда блок В 1, нанесена с планоснимачен номер 1038 в кадастрален лист 473 по плана на гр. София, попадаща в кв.51, м. „ж. к. „Красно село – *****“, находяща се на ъгъла на ул.

„Мидия“ и ул. „Траянова врата“, има следния настоящ адрес – ж. к. „*****.

На 26.09.2022 г. е проведено общо събрание на етажните собственици на бл.53 в ж. к. „Стрелбище“, на което е взето решение търговецът за извършване на услугата „дялово разпределение“ да е „МХ Елвеко“ ЕООД.

На 18.10.2002 г. е сключен договор между „М.Е.“ ООД и етажната собственост с адрес гр. София, ж. к. „*****, , по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред

СРС е ангажиран договор № 5/05.08.205 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „М.Е.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е представена справка за междинен отчет на показанията на измервателните уреди „*****, съставена на 25.02.2019 г. от „М.Е.“ ООД, в която за аб. № 384530 и клиент А.В.И. е установено нулево потребление при стар отчет – 0 и нов отчет – 0. Брой лица, които обитават имота – е посочено нула. Справката е подписана от служител на топлинния счетоводител.

По делото са представени платежни нареждания от ответника в полза на ищеца на обща стойност от 131, 91 лв.