Определение № 2196 от 07.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2196 гр. Варна, 07.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100501099 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 9283/12.04.2023 г. от К. А. К., чрез адв. С. З., с искане за допълване в частта за разноските на Решение №457/11.04.2023 г., постановено по настоящото дело, като бъдат присъдени такива в полза на молителя.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна М. Е. К. не изразява становище по молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за присъждане на разноски в производството е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с жалба на М. Е. К. от гр. Варна, в качеството и́ на трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 5 ГПК, срещу извършен на дата 11.03.2022 год. по изпълнително дело № 20207190401266 по описа на ЧСИ Станислава Янкова с рег. № 719 въвод във владение, с който взискателят по изпълнителното дело К. А. К. от гр. Варна е въведен във владение на следните имоти: дворно място с площ от 308 кв. в., съставляващо ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Дългопол, общ. Дългопол, Варненска област, с адм. адрес: гр. Дългопол, ул. Лиляна Д.а № 5 и дворно място с площ от 418 кв. м., съставляващо ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Дългопол, общ. Дългопол, Варненска област, ведно с построения в това дворно място гараж със ЗП от 65 кв. м., с адм. адрес: гр. Дългопол, ул. Г.

Бенковски № 11, а жалбоподателката М. К. е отстранена от гореописаните имоти.

С Решение №457/11.04.2023 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е оставил без 1 уважение жалбата подадената от М. Е. К. жалба.

При постановяване на решението си, въззивният съд не се е произнесъл по искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. А. К. има право да претендира присъждане на направените от него разноски за защитата си срещу неоснователната жалба на насрещната страна.

Искането за присъждане на разноски в производството е направено своевременно от въззиваемата страна в открито съдебно заседание, проведено на 13.03.2023 г. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК (л. 86), въззиваемата страна К. А. К. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., извършването на които се установява с договор за правна защита и съдействие № 30/31.10.2022 г.

Настоящият състав приема за основателно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия. Дължимото в полза на въззиваемата страната адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до 300 лв., съобразно разпоредбите на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакция на разпоредбата, действала към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, а именно 31.10.2022 г. Броят на проведените съдебни заседания в настоящото производство обосновава увеличаване на размера на адвокатското възнаграждението с 300 лева, съобразно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на Велико Карлов Богданов в размер на 600 лв.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение №457/11.04.2023 г. по в. гр. дело № 1099/2022 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:

2

ОСЪЖДА М. Е. К., ЕГН ***, с адрес гр. Варна, р-н „Приморски“, ж. к.

„Левски“, ул. „Дружба“ бл. 10, вх. В, ет. 2, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ на К. А. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. “Велико Христов“ №14, сумата от 600 (шестстотин) лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3