Решение № 95 от 25.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000862 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

С постановено по т. дело № 740/2019 г. по описа на П. окръжен съд решение ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на Л. П.

А., ЕГН **********, **** суми представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди търпени от А. вследствие на усложнение в здравословното му състояние изразило се в тежък осифициращ миозит на двата муск. илиопсоас, констатирано на 30.03.2017 г. наложило оперативна интервенция на 18.04.2017 г. в УМБАЛ „С.М.“, което усложнение пък е във връзка с първоначалното увреждане при пътно-транспортно произшествие осъществило се на 26.05.2014 г. в **** причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „С.С.“, рег. № ** **** **, по отношение на който е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Б.И.“ АД, както следва:

40 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху 1 присъденото обезщетение от 18.04.2017 г. до окончателното плащане, 420 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи направени в полза на УМБАЛ „С.М.“ за престой в самостоятелна стая по фактура и фискален бон, издадени на 25.04.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 25.04.2017 г. до окончателното плащане, ,

450 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи направени в полза на УМБАЛ „С.М.“ за избор на екип по фактура и фискален бон, издадени на 18.04.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 18.04.2017 г. до окончателното плащане,

- 28 000 лв. обезщетение за полаганите за ищеца грижи от трети лица за периода от 18.04.2017 г. до 20.08.2019 г., формирано на база възнаграждение от 1 000 лв. на месец за всеки от месеците включени в периода, ведно със законната лихва върху всяко месечно обезщетение от първо число на месеца, следващ този, за който се отнася, до окончателното плащане, по 1 000 лв. на месец обезщетение за бъдещи /след подаването на исковата молба на 20.08.2019 г../ разходи за болногледачи и придружители за периода от 21.08.2019 г. до 01.12.2020 г., когато изтича срока на инвалидизирането на А. по ЕР на ТЕЛК № **** / 17.12.2018 г., ведно със законната лихва от 01.12.2020 г. до окончателното плащане, - 3519,78 лева разноски по делото пропорционално на отхвърлената част от исковете.

ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** също така е осъдено да заплати по сметката на Окръжен съд П. сумата от 3368,13 лв. ДТ за уважената част от исковете и сумата 189,77 лв. разноски, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от исковете, а на адвокат Люб. Г. Г. от Адвокатска колегия Перник, личен номер 1000011323, гр. С., ж.к. Люлин 10, бл. 109 П, ет. 7, ап. 21 сумата от 2 128,14 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА.

С това решение предявените от Л. П. А., ЕГН **********, **** против ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** искове за осъждане на дружеството да заплати на ищеца обезщетения за неимуществени и имуществени вреди търпени от А. вследствие на усложнение в здравословното му състояние 2 изразило се в тежък осифициращ миозит на двата муск. илиопсоас, констатирано на 30.03.2017 г., наложило оперативна интервенция на 18.04.2017 г. в УМБАЛ „С.М.“, което усложнение пък е във връзка с първоначалното увреждане при пътно-транспортно произшествие осъществило се на 26.05.2014 г. в **** причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „С.С.“, рег. № ** **** **, по отношение на който е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Б.И.“ АД са били отхвърлени, както следва: искът за неимуществени вреди за разликата между претендираните 200 000 лв. и присъдените 40 000 лв. ,

- искът за имуществени вреди изразяващи се в разходи, направени в полза на УМБАЛ „С.М.“ за престой в самостоятелна стая по фактура и фискален бон, издадени на 25.04.2017 г. за разликата между претендираните 840 лв. и присъдените 420 лв.,

- искът за имуществени вреди изразяващи се в разходи, направени в полза на УМБАЛ „С.М.“ за избор на екип по фактура и фискален бон, издадени на 18.04.2017 г., за разликата между претендираните 900 лв. и присъдените 450 лв., искът за заплащане на обезщетение за полаганите за ищеца грижи от трети лица за периода от 18.04.2017 г. до 20.08.2019 г. за разликата между претендираните 56 000 лв. и присъдените 28 000 лв., като е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ и искането за присъждането на законна лихва върху присъденото обезщетение от 28 000 лв., считано от 18.04.2017 г. до всяко първо число на месеца следващ месеца, за който обезщетението се отнася, искът за заплащане на обезщетение за бъдещи /след подаването на исковата молба на 20.08.2019 г../ разходи за болногледачи и придружители за периода от 21.08.2019 г. до 01.12.2020 г., за разликата между претендираните по 2000 лв. на месец и присъдените по 1000 лв., като е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ и искането за присъждане на законна лихва от 21.08.2020 г. до 01.12.2020 г.

Въззивни жалби против това решение първоначално са били подадени от двете страни по спора. Тази на ЗД „Б.И.“ АД е върната като нередовна с разпореждане от 28.09.2021 г., в сила от 22. 10.2021 г.

Жалбата на ищеца като редовна е била администрирана и изпратена за 3 разглеждане от ПАС.

С нея той обжалва постановеното решение по делото в частите отхвърлящи исковите му претенции до пълния им предявен размер.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковете.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

На 22.08.2019 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от Л. П. А., ЕГН **********, гр. П. искова молба против ЗД „Б.И.“ АД, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 26.05.2014 г. в с. Т., обл. П., Ц.Н. при управление на лек автомобил „С.С.“, рег. № ** **** ** предприела маневра завой наляво, навлизайки в ул. „К.“ по посока на гр. П. и така нарушила правилата за движение по пътищата като отнела предимството на ищеца, който управлявал мотоциклет „К.“ по ул. „К.” в посока гр. П..

Вследствие на това и въпреки задействането на спирачната система на мотора настъпил удар между мотоциклета и лекия автомобил. Мотоциклетът се приплъзнал хоризонтално, след което ищецът се ударил в лек автомобил „О.А.“, който се движел по посока от гр. П. към гр. К.. Ударът бил в областта на шията.

Ищецът бил откаран по спешност в болница, в която му била извършена неотложна животоспасяваща операция. Проявилите се първоначално телесни увреждания били:

- многофрагментарно счупване на тялото на пети шиен прешлен, съпроводено с компресия /притискане/ и контузия на гръбначния мозък, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота - шийна травма, изразяваща се в многофрагментарно счупване на тялото на пети шиен прешлен, съпроводено с компресия /притискане/ и контузия на гръбначния мозък, наложило спешна оперативна интервенция и параплегия /временна парализа/ на долните крайници, довело до трайно заТ.няване на движението на долните крайници;

- възпалителен процес на белия дроб, съпроводен с остра дихателна 4 недостатъчност, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

В резултат на извършената спешна оперативна интервенция животът на ищеца бил спасен.

С влязло в сила решение по НАХД № 3594 / 2015 г. по описа на ПРС Ц.Н. била призната за виновна в това, че е нарушила правила за движение по ЗДП и е причинила средни телесни повреди на ищеца, което съставлявало престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б от НК.

Посочено е също, че за лек автомобил, рег. № ** **** ** имало валидна застраховка Гражданска отговорност сключена с ответното дружество ЗД „Б.И.” АД.

В тази връзка се сочи, че за първоначално претърпените след произшествието вреди между ищеца и ответното дружество било сключено споразумение през 2016 г., с което бил определен размера на дължимото му се обезщетение, което му било изплатено на 22.02.2017 год.

Твърди се обаче, че в резултат на тежките увреждания от многофрагментарното счупване на пети шиен прешлен, съпроводено с контузия на гръбначния мозък и състоянието на пълна парализа и невъзможност да се извършват каквито и да е самостоятелни движения здравословното състояние на ищеца се влошило.

На 30.03.2017 г. било установено, че той развил тежък осифициращ миозот на двата муск. илиопсоас по-изразено вляво. Установени били и срастване на лява тазобедрена кост предвид пълната парализа на долните крайници и горна парапареза, асиметричен тазов пръстен, разредена костна структура, наличие на перитрохантерит вдясно, уплътнени мекотъканни структури в дясно около бедрената шийка и малкия трохантеа, а в ляво на значително по-голяма площ. Това състояние спорещ ищеца съставлява усложнение /екцес/ следствие първоначалната травма.

На 18.04.2017 г. била направена операция на лява тазобедрена става.

Срастванията в деформираната тазобедрена става при същата обаче не били напълно отстранени. То с оглед обездвижването и парализата на двата долни крайника не можело да се овладее изцяло, което пък значително заТ.нявало ежедневието на ищеца.

На тази база се прави извод, че следва да бъдат обезщетени 5 неимуществените вреди претърпени вследствие на този ексцес Сочи се също, че той не можел да се грижи сам за себе си и се налагало да ползва 24 часа чужда помощ в ежедневните си дейности. За него се грижели майка му, баба му и сестра му, които пазарували, готвели, хранели го, грижели е за личната му хигиена и битово обслужване, сменяли облеклото му, слагали го в инвалидна количка, закупували лекарства. Без чуждата помощ оцеляването му било невъзможно.

Изразено е мнение, че тези грижи следвало да бъдат овъзмездени. Сочи се, че за периода 18.04.2017 г. - 20.08.2019 г. /28 месеца/ се дължи обезщетение от по 2 000 лв. на месец за болногледачи и придружители или общо 56 000 лв.

Сочи се също, че с експертно решение на ТЕЛК от 17.12.2017 г. ищецът имал определена 100 % неработоспособност с потребност от чужда помощ със срок до 01.12.2020 г. На тази база се твърди, че му се дължат по 2000 лв. месечно и за бъдеще време 21.08.2019 г. до 01.12.2020 г.

Изразено е и становище, че следва да му бъдат заплатени и направените разходи във връзка с операцията - 840 лв. с ДДС за престой в самостоятелна стая и 900 лв. за избор на екип.

На база изложеното и разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ е отправена от ищеца претенция за осъждане на ответното застрахователно дружество да му заплати следните суми:

- 100 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, ведно със законната лихва считано от 18.04.2017 г. до окончателното плащане , - 840 лв. с ДДС представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи направени за престой в самостоятелна, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 25.04.2017 г. до окончателното плащане,

- 900 лв. представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, направени за избор на екип, ведно със законната лихва от 18.04.2017 год. до окончателното плащане;

- 56 000 лева обезщетение за полаганите за ищеца грижи от трети лица за периода от 18.04.2017 г. до 20.08.2019 г., формирано на база 2 000 лв. на месец, ведно със законната лихва върху всяко месечно вземане, считано от 6

18.04.2017 г. до окончателното плащане,

- 2 000 лева на месец бъдещи /след подаването на исковата молба/ разходи за болногледачи и придружители за периода от 21.08.2019 г. до 01.12.2020 г., ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане от 21.08.2020 г. до окончателното плащане.