Решение № 748 от 04.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. Пловдив, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330204729 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4915198, с който на А. П. А., ЕГН **********, е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 70 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят А., чрез повереника си – адв. Ст. П. по съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноските по делото за адвокатско възнаграждение. Редовно призован, жалбоподателят не се явява лично в съдебно заседание, като повереникът му – адв. П. моли съда да отмени процесния фиш, както и да присъди адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, ОД на МВР -Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. Чрез писмено становище от процесуалния си представител, страната иска потвърждаване на обжалвания електронен фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

Жалбата е основателна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 16.05.2021 г. в 16:00 часа на път II-642, км 6-ти, посока на движение с.Михилци към гр. Хисаря, било заснето и установено с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M № 511, управлението на лек автомобил „Фолксваген Венто“, с рег. № ** **** ** с установена скорост от 67 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч в извън населено място, въведено с пътен знак В26. От стойността на измерената скорост от техническото средство е била приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч в полза на водача, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 17 км/ч.

Ангажиран с отговорността за констатираното нарушение бил жалбоподателят А. П. А. с ЕГН **********. С оглед на горното, срещу А. за нарушение по чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП бил издаден процесният Електронен фиш, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, справка за регистрация на МПС, справка за нарушител/водач, снимка на полицейския автопатрул, фотоснимка на заснетото МПС в нарушение. Последната, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира всички писмени доказателства по делото като обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR 1- М“ № 511, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която се монтира в служебния автопатрул. Техническото средство е от одобрен тип, видно от приложения Протокол № 1-33-21 за последваща проверка след ремонт на АТСС. Нещо повече, предвид изтеклият срок на приложеното удостоверение № 10.02.4835 към датата на нарушението, следва да се отбележи посоченото в разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 511, тъй като тя е била в употреба към 17.11.2020г. и е отговаряла на одобрения тип.

Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело. Посочени са правилно режим на 2 измерване и посока за задействане, номерата на свалените статични изображения, сред което е и процесното такова. Индивидуализиран е и служебният автомобил, преминатата метрологична проверка. По делото са налични снимков материал на заснетия в нарушение автомобил, както и на разположението на автоматизираното техническо средство.

Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само, относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва акта. Не се прилагат и сроковете за съставяне на АУАН. Би имало значение единствено абсолютната давност от извършване на нарушението, на основание чл.81, ал. 3 от НК във вр. чл. 80, ал.1 т.5 от НК във вр. чл.11 от НК, която давност към момента очевидно не е изтекла.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, доколкото ограничението на скоростта за извън населено място е специфична от общоприетата.

От друга страна обаче издаденият ел. фиш страда от порок , водещ до неговата незаконосъобразност, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон. Видно от самия фиш се установява , че не е посочен приложимия закон и съответната санкционна разпоредба въз основа, на която е определена и наложена съответната санкция . Била е дадена квалификация по реда на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като същевременно не е направена съответната превръзка с разпоредбата на чл. 182, ал. 1 или ал. 2 съответно т. 1, 2, 3 или 4, поради което настоящата съдебна инстанция намира, че е било нарушено правото на защита на жалб. А., тъй като посочването само на тази норма води до неяснота относно правната квалификация на вмененото му във вина нарушение.

Ето защо, предвид горното и основателно въведеното възражение от страна на жалбоподателя, обжалваният ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен, съдът намира, че следва да бъде отменен.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване.

3

С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал. 1, т.3 от Закона за адвокатурата, Съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева. Предвид направеното с депозираното становище от въззиваемата страна възражение за прекомерност, преценката за дължимостта и размера на възнаграждението, съдът направи към момента на постановяване на решението и с оглед действащата отново към този момент редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл, възражението на въззиваемата страна за прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда възнаграждение в минимален размер. Прилагайки правилото на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4915198, с който на А. П. А., ЕГН **********, е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 70 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП .

ОСЪДЖА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Ж. П. /АК Пловдив/, ангажиран в качеството на повереник на жалб. А. П. А., ЕГН **********, сумата в размер на 300 /триста/ лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4