Определение № 23 от 05.01.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. София, 05.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Частно наказателно дело № 20211110216201 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.5 и следващите от Наказателно процесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е по жалба на Е. Б. Б., подадена на 17.11.20210 г. срещу Постановление на СРП с изх. №34220 от 04.11.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство /ДП/ № ЗМ 5385/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр. № *****2019г. по описа на СРП, на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК.

След като се запозна с подадената жалба и материалите по делото, съдът констатира следното:

Видно от материалите по прекратеното с обжалваното Постановление на СРП досъдебно производство, същото е било образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК с нарочно постановление на СРП от 17.12.2019 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.311, ал.1 от НК. За законен повод по смисъла на чл.208, т.1 НПК за образуване на производството е послужил сигнал до СРП от Е. Б. Б..

В хода на досъдебното производство не е било привлечено лице в процесуалното качество на обвиняем.

С оглед на изложеното и въз основа на доказателствата по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Прекратеното наказателно производство е било водено за престъпление по чл.311, ал.1 от НК, което представлява документно престъпление. Документните престъпления, съгласно правната теорията и трайната съдебна практика са формални – на просто извършване, и от тях не настъпват съставомерни имуществени вреди, поради което от тези престъпления няма пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, както и ощетено юридическо лице.

С оглед на това жалбоподателката в настоящия случай не е придобила качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК и следователно не е включена в кръга от лица, които могат да обжалват постановленията на прокурора за прекратяване на наказателното производство, визирани в чл.243, ал.4 от НПК, доколкото престъплението за което е водено 1 досъдебното производство е формално и не предвижда настъпването на съставомерни имуществени вреди.

С оглед на изложеното, при положение, че жалбоподателката няма качеството на субект, легитимиран да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, подадената от нея жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено.

Съдът следва да посочи, че преценката относно това за какво престъпление да образува и води наказателно производство е изцяло в конституционните правомощия на Прокуратурата на Р. България и извън правомощията на съда в настоящето производство е да дава указания на наблюдаващия прокурор извън тези, касаещи правилното прилагане на закона.

В Определение № 260029 от 6.01.2021 г. на СГС по в. ч. н. д. № 4257/2020 г. се приема, че съгласно нормата на чл. 74 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Според утвърдената съдебна практика такова е лицето, което би могло да се конституира валидно в един съдебен наказателен процес като частен обвинител и граждански ищец за претърпени имуществени и неимуществени вреди от престъплението. Жалбоподателят няма качеството на пострадал и следователно за него липсва възможност да инициира съдебен контрол върху постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство. Специфичният обект на защита в случая изключва наличието на "пострадал", тъй като при осъществяването на престъпните състави не се нарушават права на отделната личност и/или юридическо лице. От значение е систематичното място на визираните престъпления - против правоотношенията, гарантиращи и осигуряващи правилното документиране и документооборота.

Вредите трябва да са пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на деянието в широк смисъл, тъй като причинната връзка между деянието и престъпния резултат е обективен елемент на конкретното престъпление. В конкретния случай липсва причинно следствена верига, която да направи жалбоподателя пострадал по смисъла на чл.

243 от НПК и субект със законно признат интерес да атакува акта на прокурора пред съда.

Това обаче не означава, че обезщетение за тези вреди не може да се потърси по гражданскопроцесуален ред от увредения или че лицето, което се приема за засегнато в широк смисъл от деянието, няма право на достъп до горестоящата прокуратура.

Следва да се отбележи, че в съдебната практика въпросът за невъзможността поначало да има пострадал от престъпление, което в своя състав не предвижда причиняването на вреди за някого, е дискусионен. По делото не се установи да е налице вреда, която да е пряка и непосредствена последица от престъпление. Косвените вреди, ако изобщо в случая може да се твърди наличието на такива, не са последица, произтичаща от престъплението, съответно дори и да се сподели тезата, че е налице възможност от документно престъпление да настъпи пряка вреда, то тук не се установи наличието на такава. Подписаните констативни 2 протоколи от 22.03.2013г., в койито се твърди да има невярно документиране, с оглед техния характер не се отразяват пряко неблагоприятно върху правната сфера на лицето, съответно не настъпва неблагоприятно изменение в патримониума на жалбоподателя, което да представлява всъщност вреда. Ето защо жалбоподателката няма качеството на пострадал и за нея не възниква правото на жалба срещу постановлението, която да бъде разгледана от съд.

В случай че от страна на жалбоподателя се твърди, че има настъпили вреди, то пред него остава открита възможността да атакува постановлението пред горестоящата прокуратура, която е компетентна да дава указания за това по какъв текст може да се води делото и да дава задължителни за изпълнение указания на наблюдаващия прокурор. Правната защита се осигурява именно по реда на вътрешноинстанционния контрол в рамките на прокуратурата.

Този извод следва от разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК, в чиято хипотеза е предвиден прокурорски контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство, когато същите не са били обжалвани пред съда. Оттук следва, че постановленията за прекратяване на наказателни производства, по които не съществуват лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК, също могат да бъдат атакувани пред горестоящата прокуратура, защото тя има правомощия и служебно да се самосезира за проверка на правилността им. Легитимацията на лицата, които имат право да инициират съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата, които могат да поискат инстанционен прокурорски контрол. Това е така, доколкото прокуратурата, поради конституционното си правомощие по чл. 127, ал. 1 Конституцията на РБ, може да преценява на кои лица и за кое престъпление ще повдига обвинение, може да извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението, предмет на разследването, така и на правната му квалификация и да прецени не само дали е извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има данни по делото за друго и за вината на други лица. Тази проверка е дължима с оглед осигуряването на правото на достъп до правосъдие на всяко лице.

Ето защо съдът следва да обърне внимание на жалбоподателката, че при несъгласие с постановлението за прекратяване, тя има правна възможност да иска отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство по реда на йерархичния контрол от по-горестоящата прокуратура.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.243,ал.4 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. Б. Б., подадена на 17.11.20210 г. срещу 3

Постановление на СРП с изх. №34220 от 04.11.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство /ДП/ № ЗМ 5385/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр.

№ *****2019г. по описа на СРП, на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД№16201/2021 год. по описа на СРС, НО, 116 с-в.

Определението подлежи на обжалване и протест пред СГС в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от определението да се изпратят на СРП и жалбоподателката.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4