Решение № 337 от 27.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Бургас, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20252120202225 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на И. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ...., против Наказателно постановление № 25-3388-000206/10.06.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР гр.

Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

С жалбата се незаконосъобразно. моли за отмяна на

НП, като неправилно и

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Не се явява и адв. А. от БАК, надлежно упълномощен и редовно уведомен. Изпращат до съда писмена защита, с която заявяват, че са допуснати нередности при вземане на кръвната проба, което е довело до незаконосъборазност на издаденото НП.

За наказващия орган – Началник сектор в ОД на МВР гр. Бургас, 1 редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.04.2025 г. в 10:10 часа в гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“ на ул. „Аква Калиде“ до бл. 33, в посока на движение към бл. 37, проверяващи – полицейски служители, установили, че жалбоподателят като водач на лек автомобил – „Ланчия 3“, с peг. № ... управлявал собствения си автомобил, след употреба на алкохол 1,36 /едно цяло тридесет и шест/ промила, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № 0076. Бил издаден талон за медицинско изследване № 261158 в 11:10 ч., като била взета кръв за химичен анализ в същия ден в 11:30 ч., която установила 0,83 /нула цяло осемдесет и три/ промила алкохол в кръвта.

За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно нарушение на 13.04.2025 г., в присъствие на жалбоподателя, който той подписал без възражения.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление на 10.06.2025 г., с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание„глоба”, в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на административнонаказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административнонаказателното производство.

2

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото актосъставител като обективни и непротиворечащи със събрания по делото доказателствен материал.

Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от жалбоподателя, като той твърди, че кръвната проба е взета след времето определено за това.

Твърдението на жалбоподателя е неоснователно и не намира опора в събраните по делото доказателства. Съгласно приложимата правна уредба, на водача се предоставя определен срок (в случая – 45 минути), в рамките на който той следва да се яви и да даде биологична проба. От фактическа страна е безспорно установено, че талонът за медицинско изследване (л. 14 от делото) е издаден в 11:10 часа, като на жалбоподателят му е предоставен срок от 45 минути, в който да се яви в болницата. Видно от протокола за медицинско изследване (л. 25 от досъдебното производство) кръвната проба е взета в 11:30 часа. Това означава, че между издаването на талона и вземането на пробата са изминали 20 минути.

Съдът намира, че посочването в наказателното постановление както на резултата от взетата проба с дрегер (1,36 промила), така и на резултата от химическото изследване на кръвта (0,83 промила), не създава неяснота относно предмета на обвинението, а напротив – осигурява пълнота и яснота на фактическата обстановка. От съдържанието на наказателното постановление е видно, че административнонаказващият орган е описал всички релевантни факти, включително и двата отчетени резултата, като по този начин е изпълнил задължението си за пълно и точно описание на нарушението. Това не води до противоречие или неяснота, тъй като ясно се извежда, че санкцията е наложена въз основа на установената по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта, а именно тази, установена чрез химическо изследване.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда, че „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“. С оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът намира, че горепосоченото нарушение е безспорно установено.

Процесното нарушение е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е 3 обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към този резултат.

Наложеното наказание по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е с фиксиран размер и не може да бъде изменено от съда, предвид установеното с химическа експертиза количество алкохол в кръвта – 0.84 промила. Наложеното наказание е адекватно на тежестта на извършеното, съответства на степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.

Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към административно наказателна отговорност.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, но с оглед обстоятелството, че АНО не е направил искане за разноски, съдът не дължи произнасяне и те остават както са направени от страните.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-3388000206/10.06.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР гр. Бургас, против И. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. „..., с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева /превалутирани 511,29 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

4

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5