Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 68 от 12.02.2024, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 26/2024
Вид
Определение № 68
Подписан
12.02.2024
В сила
12.02.2024
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 68 гр. Бургас, 12.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500026 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на И. Н. Р. против определение №3054 от 02.12.2023 г. по гр.дело №2030/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което молбата да бъде уважена. Излага мотиви, че в първоинстанционното производство съдът е постановил освобождаването му от заплащане на държавна такса по делото, поради липса на средства. Твърди, че не разполага с финансова възможност и за ангажиране на адвокат, който да го представлява по делото, а самият той няма правна компетентност. Изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в условията на специален режим, което обосновава основателността на молбата му за предоставяне на правна помощ, тъй като запознаването с книжата по делото и защита на правата му в производството е неимоверно затруднено, а предоставянето на правна помощ би съкратило значително хода на производството. Процесуалният представител би предприемал своевременно необходимите процесуални действия, включително по електронен път.

Намира, че съдът неоснователно е посочил възможността да ангажира адвокат по реда на чл.38 ЗА. Сочи, че посоченият в молбата за правна помощ адвокат е в резултат на желанието му за адекватна защита и личните му впечатления от работата на поискания адвокат. На последно място се навеждат оплаквания, че съдът не е взел предвид декларираното от ищеца заболяване, доказателства за което са представени по делото.

Бургаският апелативен съд, предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна 1 против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. .

Производството по делото е образувано по искова молба на частния жалбоподател против Българската държава, представлявана от Министъра на финансите, във връзка с нарушение на чл. 13 и чл. 6 от ЕКЗПЧОС, водещи до нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2 500 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 02.02.2008г. до 26.10.2021г., произтичащи от нарушенията на материалния закон, тъй като липсата на материален закон също се явява нарушение, както и форма на дискриминация – чл. 14 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от момента на присъдата му.

Ищецът е обжалвал постановеното решение № 985/06.09.2023 г. по гр.дело №2030/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас пред настоящата инстанция. Във въззивната му жалба е направено искане да му бъде предоставена правна помощ по делото, която да бъде осъществена от адв. М.

Г.

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е намерил искането за неоснователно и е постановил оставянето му без уважение. За да достигне до този извод, съдът е приел, че ищецът е водил множество съдебни дела, част от които висящи и понастоящем, подавал е сам множество молби за защита на своите права и интереси и не е сред лицата, на които се предоставя задължителна правна помощ. Съдът е счел, че демонстрираните от ищеца познания по практиката на ЕСПЧ и по ЗОДОВ му позволяват да излага и аргументира тезите си по начин, осигуряващ му защита в производството. Освен това има възможност да си осигури адвокатска защита по реда на чл.38 ЗА от адвоката, конкретно поискан в молбата за правна помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ, по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формира преценката си, като взема предвид: доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства.

Ищецът в производството И. Р. е освободен от заплащане на държавна такса с протоколно определение от 03.04.2023 г. по делото, с което е признато, че не разполага със средства за изпълнение на фискалното задължение. Към датата на постановяване на настоящото определение не са декларирани и не са установени промени в имущественото му състояние, които да обосноват различен извод. Следва да бъде взето предвид, че той изтърпява наказание „ лишаване от свобода“ в затвора в гр.Бургас, което препятства възможността му да реализира доходи. Възможността за ангажиране на адвокат по реда на чл.38 ЗА не е основание за отказ за предоставяне на правна помощ.

Преценката за обоснованост на искането за предоставяне на правна помощ е индивидуална, за всяко конкретно производство. Обстоятелството, 2 че ищецът има заведени множество дела в съдилища, част от които висящи, осъществяваната от него пред първата инстанция процесуална дейност, не презюмира правната му компетентност да защитава адекватно своите права и законни интереси пред въззивната инстанция. Предвидената чл. 94 и сл. ГПК и чл. 23 ЗПрП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие. Същата се прилага в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, което обстоятелство, както се посочи по-горе, в разглеждания казус е налице, поради което искането на И. Р. е основателно.

Като е приел обратното и е отказал предоставянето на правна помощ, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което се допусне предоставянето на исканата правна помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 95, ал. 2 ГПК, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3054 от 02.12.2023 г., постановено по гр. дело № 2030/2021 г. на Окръжен съд - Бургас и вместо него постановява:

ДОПУСКА предоставяне на правна помощ в полза на И. Н. Р., понастоящем в Затвора - гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, по подадената от него до Апелативен съд - Бургас въззивна жалба с вх. № 16692/02.10.2023 г. против решение № 985 от 06.09.2023 г. по гр. дело № 2030/2021 г., за осъществяване на процесуално представителство до приключване на делото с влязло в сила решение.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Адвокатска колегия - Бургас, като на основание чл. 95, ал. 5 ГПК при възможност се съобрази желанието на И. Р. да бъде представляван от адв. Мария Славейкова Генова.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3