Решение № 165 от 27.04.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Монтана, 27.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20241630101456 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове от “**** срещу И. Т. С., както следва: иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, чл. 183, във връзка с чл. 200, вр. вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата ***** лева – представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане № 505582116 от 19.08.2019 г., която сума е заплатена от "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД с ново име "****** ЕАД в качеството му на поръчител на "А1 България" ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 01.03.2024 г., до окончателното плащане. иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 30,76 лева – лихва за забава върху главницата от ***** лева за периода от 08.02.2021 г. до 29.02.2024 г.,

Посочва, че на 19.08.2019 г. между ответника и ****** е сключен договор за продажба на изплащане на апарат, поради неплащане на ответника, 1 договорът бил прекратен. Останала непогасена сума в размер на ***** лева.

На 07.11.2014 г. е сключен договор а поръчителство между ****** и ищеца.

На основание т. З от Договора за поръчителство се задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с "А1 България" ЕАД Договор за продажба на изплащане. Поради липса на плащане от страна на ответника, ищецът е заплатил сума в размер на ***** лева на ******. Изпратено е уведомление до ответника за прехвърляне на задължението му на ищеца. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 243/2024 г. на РС – Монтана.

Представя доказателства. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва плащането на ищеца спрямо ******. Възразява срещу твърдението, че ответникът е уведомен. Твърди, че е погасил задълженията си към ******. Прави възражение за нищожност на договора за поръчителство. На следващо място посочва, че евентуалното плащане от ищеца е без правно основание, след като договорът за поръчителство е бил с изтекъл срок. Не са налице предпоставките за реализиране на поръчителската отговорност. Не била издадена фактура. Не е изпълнена договорната процедура за анализ на ответника. Не е обявена предсрочната изискуемост на договора. Прави доказателствено искане.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед. по ч. гр. д. № 518/2024 г. по описа на РСМ. Последната е връчена на длъжника, като е подадено възражение срещу нея.

От приложен по делото договор за продажба на изплащане №505582116 от 19.08.2019г., се установява, че същият е сключен между "А1 България" ЕАД, в качеството на продавач, и И. С., в качеството на купувач – като договорът има за предмет мобилно устройство Нandset Nok2.1 DS Blue Copper със сериен номер: 359013097560817. Видно от приемопредавателен протокол от същата дата, продавачът е прехвърлил в собственост и предал на купувача устройството Нandset Nok2.1 DS Blue Copper със сериен номер:

2

359013097560817. Договорът и приемо предавателният протокол са подписани от ответника купувач, като подписите на същата не са оспорени.

В договора е уговорено, че устройството ще бъде заплатено на общо 24 вноски – една първоначална в размер от 4,98 лева и 23 месечни вноски по погасителен план. В тази връзка видно от последния всяка от 23 месечни вноски възлиза на по 4,98 лева – като включва главница и договорна лихва /като за всяка вноска е посочен по отделно размерът на главницата и лихвата, които погасява същата/.

Представен е по делото договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между "Мобилтел" ЕАД и "Състейнъбъл бизнес солюшънс" /СБС/ АД – последното като поръчител, по силата на който поръчителят обезпечава вземанията на кредитора срещу потребители – абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг /кредитен скоринг на потребител/ и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит. Срокът на договора е продължен с анекси от 08.10.2015 г., 15.03.2016 г., 12.10.2016 г., 30.11.2017 г., 05.06.2018 г., 01.10.2018 г. и 08.08.2019 г. Съгласно последния анекс срокът на договора се счита продължен с една година, считано от 08.08.2019 г. - т. е. до 08.08.2020 г. Приложимостта на договора за поръчителство спрямо ответника се установява от приемо-предавателен протокол от № 308 от 05.07.2020 г., съставен между "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД и "А1 България" ЕАД, ведно с приложена към него справка, съдържаща данни за абонатите, в която справка е посочено вземане срещу И.

С. Д. в размер на 153 лева по договор № №505582116 от 19.08.2019г.

Към исковата молба е приложено и уведомление за встъпване в дълг – по чл. 146 от ЗЗД, което обаче няма данни да е връчено на ответника. Същото е издадено въз основа на т. 2.2.6 от договор от 07.11.2014 г., от страна на "А1 България"

ЕАД.

Съгласно уведомлението до ответника поръчителят "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД е погасило вземанията на кредитора по договор за продажба на изплащане в размер на ***** лева.

На последно място съгласно договор за встъпване в дълг наред с ответника в задължението е встъпило и още едно лице "Фонд за гарантиране на задълженията на ФЛ" ЕООД. Няма данни обаче последното да е заплатило процесните суми.

По делото липсва спор и че ответникът също не е заплатила процесните суми вкл. към момента на приключване на устните състезания – като е изпаднала в забава още с втората вноска. Няма данни вземанията по договора да са обявявани за предсрочно изискуеми.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от 3 правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за платени от ищеца като поръчител суми, дължими от ответницата, в полза на трето лице, за което е издадена заповед по ч. гр. д. № 518/2024 г. по описа на РСМ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи съществуването на договор за поръчителство, обезпечаващ вземания срещу ответника, по силата на който договор за поръчителство е заплатил изискуемо вземане в полза на трето лице – кредитор по договора за поръчителство и кредитор на обезпечените вземания. Ответницата от своя страна следва да докаже плащане на процесните суми.

Наличието на облигационно отношение по договор за продажба на изплащане между ответника и "А1 България" ЕАД, както и договор за поръчителство, сключен между "А1 България" ЕАД и "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД /предишното наименование на ищеца "Мъни плюс корп" ЕАД/ се установява от приложените по делото писмени доказателства.

Установено е и плащането на остатъчните по договора за продажба задължения от страна на поръчителя ищец от приложените уведомление от "А1 България" ЕАД и платежно нареждане.

В тази връзка възражението на ответницата, че не била в облигационни отношения с "А1 България" ЕАД няма как да бъде споделено –доколкото, както се отбеляза и по-горе същата е подписала договора за продажба на изплащане съответно приемо предавателния протокол за получаване на устройството, а подписите й в никой от документите не е оспорен от нея.

На следващо място няма как да бъде споделено и възражението й, че не е в облигационни отношения с ищеца "Мъни плюс корп" ЕАД /с предишно наименование "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД/. Това е така, доколкото ответницата не твърди да е извършила плащане на сумата от 180. 99 лева в никакъв момент от изпадането си в забава по втората вноска по договор № 505663999 от 22.11.2019 г. до приключване на устните състезания по делото – 4 поради което и дори същата да се счита за уведомена в промяната на личността на кредитора едва с връчване препис от исковата молба – то правата й не са засегнати, доколкото не се претендира двойно плащане от нейна страна. В случая, както се отбеляза и по-горе, от уведомлението и платежното нареждане се установи, че след преустановяване на плащанията от главния длъжник през м. януари 2020 г, поръчителят по договора "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД е изплатил оставащата сума по договора в пълния й дължим размер от 180, 99 лева.

Платилият дълга на главния длъжник поръчител разполага с личен обратен (регресен) иск срещу главния длъжник. Това право той има, когато изпълнението е редовно, т. е. проявява погасителен ефект спрямо главния длъжник, като поръчителят следва да е уведомил главния длъжник за намерението за изпълни, за да може изпълнението от поръчителя да е противопоставимо на главния длъжник.

В случая съдът намира, че уведомление от поръчителя за намерението му да изпълни задължението на длъжника, действително няма данни да е отправяно съответно да е достигало до знанието на последния – ответницата по делото. Уреденото в чл. 143 от ЗЗД задължение на поръчителя да уведоми длъжника има за цел той да узнае своевременно възраженията му. доколкото в противен случай рискува да плати недължимо или в повече. а длъжникът. ако не знае за извършеното плащане от поръчителя. може да продължи да изпълнява на кредитора (в този смисъл решение № 229 от 10.09.2012 г. по гр. дело № 452/2011 г. IV г. о.. ВКС). Неуведомяването на длъжника съгласно чл.

143, ал. 1 от ЗЗД за намерението за изпълнение от страна на поръчителя не погасява регресните права на последния при плащане на задължението. а има за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника, съответно поръчителят следва да търпи да му се противопоставят от длъжника всички възражения, които той е могъл да направи на кредитора преди изпълнението.

В случая обаче такива не са направени. Наред с това при получаване от кредитора, както на изпълнение от длъжника, така и на изпълнение о т поръчителя, поръчителят може да иска от кредитора връщане на това, което е получил недължимо (чл. 143, ал. 2, изр. посл. ЗЗД), но данни за плащане на задължението и от длъжника не се съдържат по делото.

Поради това макар да не се установи поръчителят да е уведомил длъжника за предстоящото изпълнение от негова страна, при извършено такова, той разполага с обратен иск за платеното срещу длъжника, респективно предявената в настоящото производство претенция е основателна и следва да бъде уважена – доколкото не се твърди ответницата в никакъв момент да е заплатила процесните суми вкл. на първоначалния кредитор.

5

На последно място съдът намира за неоснователно и възражението на ответницата за погасяване на задълженията й по давност. Това е така, доколкото в случая вземанията произтичат от договор за продажба на изплащане – т. е. спрямо тях намира приложение общата 5 годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Поради това при договор от 19.08.2024 г. и заявление за издаване за заповед за изпълнение, подадено на 01.03.2024 г. това възражение няма как да бъде споделено, доколкото между посочените дати е изтекъл период от пет години.