Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 775 от 03.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2389/2024
Вид
Решение № 775
Подписан
03.06.2025
В сила
18.08.2025
Състав
Петя Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Ц.а като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20241100902389 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът „ТОМ И ДЖЕРИ 2021“ ЕООД иска да бъде осъдена „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, да му заплати, след допуснатото изменение на размера на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, застрахователно обезщетение в размер 27 000 лв. за имуществени вреди по договор за застраховка „Каско на МПС“ съгласно застрахователна полица № 93002110064389 от 18.10.2021 г. за настъпил застрахователен риск „кражба“ на лек автомобил „Мерцедес С 350 ЦДИ“ с рег. № ****, ведно със законната лихва от предявяване на иска /16.05.2024 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 18.10.2021 г. сключил с ответника застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 93002110064389 за лек автомобил „Мерцедес С 350 ЦДИ“ с рег. № **** със срок на действие от 19.10.2021 г. до 18.10.2022 г. Сочи, че автомобилът бил застрахован за сумата от 27 000 лв., срещу застрахователна премия от 1466,04 лв., която била заплатена еднократно при сключване на застраховката.

Твърди, че на 23.07.2022 г. предоставил автомобила на Д.С., която на 24.07.2022 г. паркирала същия в с. Казичене, ул. ****. На 25.07.2022 г. около 08,30 часа С. установила, че автомобилът не бил на мястото, на което го оставила, поради което се обадила на тел. 112 и уведомила застрахователя, на когото били предоставени всички необходими документи. Във връзка с кражбата на автомобила било образувано ДП № 658/2022 г. по описа на 08 РУ СДВР, като с постановление от 25.12.2022 г. наказателното производство било спряно.

Сочи, че предявил претенция пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като през юни 2023 г. получил уведомление с рег. № 5901/28.06.2023 г. от 1 ответника, с което отказвал да изплати обезщетение по образуваната щета № 0000-1801-22000006, тъй като в „предложение Декларация“ за сключване на застраховка „Каско на МПС“ било посочено, че автомобилът е с два ключа, а при заявяване на претенцията бил предоставен един ключ. Ищецът твърди, че не е подписвал „предложение Декларация“, не е заявявал и никога не е разполагал с два ключа за автомобила. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните по застрахователна полица № 93002110064389 за лек автомобил „Мерцедес С 350 ЦДИ“, с рег. № **** със срок на действие от 19.10.2021 г. до 18.10.2022 г., ведно с Общи условия, неразделна част от договора. Сочи, че при завеждане на претенцията ищецът е трябвало да представи документите описани в т. 29 от ОУ, като съгласно т. 29.7 от ОУ е трябвало да представи и комплект ключове към претенцията.

Твърди, че при сключване на полицата ищецът не е упоменал, че има само един наличен ключ. Ответникът счита, че не били налице основания за ангажиране на отговорността му.

Сочи, че е изпълнил задълженията си като се е произнесъл по основателността на претенцията с писмо, с което е отказано изплащането на застрахователно обезщетение.

Оспорва иска за лихви като неоснователен. Претендира разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, и доказано от представените писмени доказателства, че между страните е сключена Застрахователна полица № 93002110064389 от 18.10.2021 г., със срок на действие от 19.10.2021 г. до 18.10.2022 г., при Общи Условия, приети с протокол от 26.04.2005 г. от УС на „ЗК Лев Инс“ АД, изменени и допълнени последно на 11.04.2019 г.; че е налице валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка „Каско на МПС“ относно лек автомобил „Мерцедес С 350 ЦДИ“, с рег. № ****, рама № WDD2211221A291045, цвят: черен, между ищеца от една страна и ответника – застраховател от друга. Застрахователната сума била в размер на 27 000 лв. с основно покритие „Клауза 1“ и допълнително покритие „Практик: Мини“.

Също така безспорно е, че автомобилът е собственост на ищцовото търговско дружество. В част (С.1.1.) от регистрационния талон издаден на 08.10.2021 г. е вписан собственик на автомобила „ТОМ И ДЖЕРИ 2021“ ЕООД.

От представените удостоверение от 12.04.2023 г. на 08 РУ при СДВР и постановление от 23.12.2022 г. се установява, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – кражба на имуществото, за което бил подаден сигнал в 08 РУ при СДВР и образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.

Установи се, че при ответника е била образувана преписка по щета № 0000-1801-22000006 във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Безспорно е, а и видно от писмо 2 с изх. № 5901 от 28.06.2023 г., че на ищеца е отказано изплащането на застрахователно обезщетение за застрахования лек автомобил поради това, че в „предложение-Декларация“ за сключване на застраховка „Каско на МПС“ било отбелязано, че посоченият автомобил е с 2 бр. ключове за запалване, а заявителят на кражбата бил предоставил на ЗК „Лев Инс“ един брой автомобилен ключ, което било основание за отказ за изплащане на обезщетение съгласно т. 28.1, т. 28.4 и т. 29.7 от Общите условия.

Ответникът изрично е признал в открито съдебно заседание проведено пред Софийски районен съд на 23.10.2024 г., че действителната стойност на отнетото имущество към датата на застрахователното събитие е в размер на 27 000 лв. , колкото е и размера на исковата претенция след допуснатото изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.

Свидетелят Т. Д. е бил пълномощник на А. Ц. и П.П., които продали процесния автомобил на ищцовото дружество. Твърди, че не може да каже какъв автомобил е продал, тъй като е минало много време и е продавал много автомобили. Свидетелят сочи, че не си спомня нито марката, нито дали е бил седан или джип, както и колко ключа е предал.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. За да бъде уважен иска е необходимо да се установи или че не е платено застрахователно обезщетение, или че то не съответства на действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие.

На основание чл. 386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в кодекса. В алинея втора на същия текст е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност т. е. на обезщетяване от застрахователя подлежат действително претърпените вреди, ограничени само от лимита на отговорността. Обезщетението следва да бъде намалено единствено на основание чл. 369, ал. 2 от КЗ със сумата от неплатените вноски по договора за застраховка с ненастъпил падеж. Правото да получи застрахователно обезщетение по сключената полица за имуществена застраховка възниква за застраховащия собственик на имуществото.

По делото е отделено като безспорно, че страните са били обвързани от застрахователно правоотношение по застрахователна полица № 93002110064389 за лек автомобил „Мерцедес С 350 ЦДИ“, с рег. № ****, със срок на действие от 19.10.2021 г. до 18.10.2022 г., както и че е настъпил застрахователен риск по полицата кражба на процесния автомобил.

Видно от приложените писмени доказателства ответникът е постановил отказ да 3 изплати застрахователно обезщетение на ищеца, като е приел, че в „предложениеДекларация“ за сключване на застраховка „Каско на МПС“ било отбелязано, че посоченият автомобил е с 2 бр. ключове за запалване, а застрахованият бил представил само 1 бр. ключ, което било основание за отказ за изплащане на обезщетение съгласно т. 28.1, т. 28.4 и т. 29.7 от Общите условия.

В т. 28.1 от ОУ на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД било уговорено, че застрахователят не дължи плащане на обезщетение при представяне на неверни данни и/или документи с невярно съдържание, свързани със собствеността и ползването на МПС, както и други обстоятелства, които имат отношение към застраховката – при сключването й, при доказване на застрахователното събитие и/или оценка на щетите. Съгласно т. 28.4 от ОУ, застрахователят не дължи плащане на обезщетение при оставени вътре или вън от МПС – ключове и/или устройство за управление на алармена система и/или имобилайзер. В т. 29.7 от ОУ е уговорено, че претенция за застрахователно обезщетение се предявява от застрахования след представяне на комплект ключове и устройства за управление на алармена система и/или имобилайзер (при „Кражба“) на МПС.

В настоящото производство с отговора на исковата молба, ответникът е навел като възражение срещу предявения иск, че при сключването на застрахователната полица застрахованият не е упоменал, че има само един наличен ключ.

След като съдът е задължил ответника да представи заверени преписи от Общите условия към застраховка „Каско на МПС“, квитанция за платена премия, както и цялата преписка по образувана щета № 0000-1801-22-000006 същите са приети като доказателства по делото.

Към уведомлението за настъпило застрахователно събитие от 25.07.2022 г. е попълнено и сведение от същата дата, в което П.Т. И., в качеството му на управител на „ТОМ И ДЖЕРИ 2021“ ЕООД, е посочил в т. 9, 10 и 11 от сведението, че разполага с 1 бр. оригинален ключ, който се намира у него.

Спорно по делото е с колко ключа за процесния автомобил е разполагал застрахованият и представлява ли несъобщаването на този факт от негова страна основание за отказ на застрахователя да се плати обезщетение.

В тази насока, съдът съобрази, че правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение е уредено в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят може да откаже 4 плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото (така по чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.) в Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, Т. К., І отд., която норма съответства на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, като в момента в законовата норма изрично е записано изискването за връзка между неизпълнение на застрахователния договор и възникването на застрахователното събитие).