Решение № 118 от 26.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Разлог, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20241240101423 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК, (”Основно производство”).

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозирана ИМ от А.Г.Т., ЕГН*, и В.Г.Т., ЕГН*, ч/з адв. А.Г., съд. адрес: г.С., у.„К.Б..“№*, е.3, против „Е.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж..„М.д.“, у.„Р.П.К.“№*, представлявано от Р.М.-Т.. Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че по ч. гр. д. №519/2007 г. по описа на Рг.РС, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение, с която разпорежда длъжниците да заплатят на кредитора „О..”АД посочените в ИМ суми. Въз основа на горното, на 27.08.2007 г. в полза на „О..”АД бил издаден ИЛ, въз основа на който било образувано ИД №117/2008 г. по опис на ЧСИ А.Ц., с район на действие Бл.ОС. Сочи се, че на 26.06.2008 г. е била извършена цесия м/у „О..”АД и “Е.С.”ЕОД, като пълномощник на “Е.Ф.”ООД-Г., с която вземаните по посочения ИЛ били придобити от последното дружество. Наведени са фактически твърдения, че на 19.12.2012 г. е починал длъжникът по ИД Г.А.Т., като въз основа на молба на взискателя “Е.С.”ЕООД по ИД били конституирани като длъжници н-ците на същия Й.С.Т., А.Г.Т. и В.Г.Т.. На 05.02.2015 г. ищецът А.Т. е получил покана за доброволно изпълнение за сумите по ИД, като в поканата били описани задълженията на ищците по делото. След получаване на поканата за доброволно изпълнение по изп. производство не били извършени каквито и да било действия. На следващо място се твърди, че на 19.03.2021 г. починала Й.С.Т., като единствените нейни н-ци са ищците в производството - А.Т. и В.Т..

Изложени са доводи досежно прилагането на т.10 от Тълк. решение №2 от 2015 г. на ВКС.

Ищците считат, че *, е датата, от която следва да се отчита броенето на давностния срок, който е петгодишен и изтекъл на 25.09.2019 г. Сочат, че по ИД не били налични док-ства, от които да можело да се обоснове извод, че 5-год. давностен срок е бил прекъснат, поради което към 25.09.2019 г. вземането на взискателя по ИД било погасено по давност, в това число и акцесорната претенция за лихва. В депозирана молба от 23.12.2024 г. ищецът уточнява, че размерите на задълженията по процесното ИД са както следва: 4`765.85 лв. главница, видно със законната лихва от 30.03.2007 г. и окончателното изплащане 355.64 лв. договорна лихва, 23,86 лв. нак. лихва, 300.27 лв. разноски за заповедното производство, 238.69 лв. за адв./юрк. възнаграждение по ИД и 1`294.74 лв. такси и разноски по тарифата за към ЗЧСИ.

В едномесечния срок по делото е депозиран от страна на ответника писмен отговор на ИМ.

1

На първо място изразява становище за недопустимост на предявения иск. Счита, че към настоящия момент липсва правен интерес за ищците от поддържане на исковата претенция, тъй като на дата 10.10.2024 г. - предхождаща датата на предявяване на иска, били извършени пълни погашения на задълженията от страна на кредитополучателя С.Е.Х. - по силата на сключено извънсъдебно споразумение с “Е.М.”ЕООД. Посочени са сумите, които били заплатени. Изложени са доводи, че на 10.10.2024 г. м/у “Е.М.”ЕООД и С.Е.Х. е било сключено споразумение за пълно погасяване на процесното задължение, произтичащо от договор за потреб. кредит, обезпечен с поръчители от 02.03.2006 г. Сочи се, че от страна на С.Е.Х. било извършено доброволно заплащане на сумата от 7`000.00 лв., като съгласно чл.5 от споразумението, кредиторът опростил остатъка на общия размер на задължението, а именно сумата от 9`774.36 лв. Също така се твърди, че по образуваното ИД с/у ищците от страна на “Е.М.”ЕООД, като взискател, била представена молба с вх. №*/17.10.2024 г. по силата на която е било поискано ЧСИ да прекрати производството по делото. В установените срокове ответникът е подал информация към ИР на ЦКР към БНБ за погасяване на задължението и промяна на статуса на кредитора. Предвид изложеното, предявеният иск се намира за недопустим, евентуално - за неоснователен.

На база приетите по делото писмени док-ства, първоинстанционният съд достига до следните фактически и правни положения:

По делото не е спорно и се установява от приетите по делото док-ства, че с/у С.Х., Г.Т. и Н.Х. е образувано изп. производство №117 от 2008 г. по описа на ЧСИ А.Ц., по повод издаден в полза на „О..”АД ИЛ по ч. гр. д. №519 от 2007 г., с който длъжниците са осъдени да заплатят на кредитора солидарно парични задължения, а именно 5`145.35 лева главница по договор за кредит, 4`765.85 лева главница; договорна лихва от 355.64 лева, начислена за периода от 17.09.2006 г. до 29.03.2007 г.; 23.86 лева нак. лихва за просрочена главница за периода от 17.08.2006 г. до 29.03.2007 г., както и разноски за заплатена държ. такса и адв. възнаграждение. Вземанията произтичат от сключен на 02.03.2006 г. договор за предоставяне на потреб. кредит м/у банката кредитор, от една страна, а от друга – С.Х., като кредитополучател, Г.Т. и Н.Х. - като поръчители. На 26.06.2008 г. по повод процесните вземания бил сключен договор за цесия и като взискател в производството бил конституиран цесионера, като по повод на негова молба на 25.07.2014 г. по делото бил направен опит за налагане на запор в/у трудово възнаграждение на Н.Х.. На 19.12.2012 г. длъжникът Г.А.Т. починал и на *, като страни в производството били конституирани Й.Т., съпруга, А.Т. – син, както и В.Т., дъщеря, като през февруари/март 2015 г. на последните били връчени покани за доброволно изпълнение на дълга. Други изп. действия в производството не били извършвани. На 17.10.2024 г. от страна на ответника била представена молба пред ЧСИ А.Ц., в която посочил, че като цесионер на вземанията, с оглед сключен на 29.02.2016 г. договор за цесия, желае ИД да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, поради погасяване на задълженията. в/у молбата съдебният изпълнител постановил резолюция за прекратяване на делото, но едва след изплащане на дължимите разноски към ЧСИ. По делото е приобщено и споразумение за пълно погасяване на задължения м/у “Е.М.”ЕООД и С.Х., като страните приели, че към 08.10.2024 г. задължението по договора за потреб. кредит е 9`774.36 лева, като длъжникът се задължил до 31.10.2024 г. да заплати 7`000.00 лева, като в замяна кредиторът следвало да опрости остатъка до пълно претендираната сума (чл.5 от договора). Представена е и бележка, че на 10.10.2024 г. по банкова сметка на “Е.М.”ЕООД постъпила сумата от 7`000.00 лева.

Основният спор в производството е относно допустимостта на исковия процес, с оглед представеното док-ство, че ответното дружество е поискало прекратяване на изп. производство. В тази вр. съдът съобразява мотивите на Определение №21 от 07.01.2026 г. по г.д. №5540 от 2015 г. на ВКС, в което е разяснено, че прекратяването на ИД на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, не погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че давностният срок по вземанията и по двата ИЛа е 2 изтекъл. В Определение №113 от 26.01.2011 г. по г. д. №577/2009 г. на ВКС е обобщено, че искът по чл.439, ал.1 ГПК, е предоставен на страните в изп. процес за оспорване предприетото с/у длъжника изпълнение по конкретното образувано въз основа на съд. изп. основание, ИД, като изискването на чл.439, ал.2 ГПК, е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съд. дирене. Следователно, както е прието и в приложеното решение на ОСГК на ВС №101/72 г. по г.д. №95/72 г., докато не е изтекла давността за изпълнение, ч/з която се погасява самото изп. основание, длъжникът всякога има признат му от закона правен интерес да оспори изпълнението с отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК. В конкретния случай изп. производство не е прекратено по аргумент на чл.433, ал.2 ГПК, но дори и това да бе сторено, то за страните е налице интерес от установяване със сила на пресъдено нещо липсата на принудително изпълнимо право в полза на цесионера, защото същите не разполагат с док-ство за погашение на вземането по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, доколкото и не са страни по споразумението, което е с погасителен ефект спрямо личните обезпечения, не притежават същото, а и док-ствата към него, обосноваващи прилагането на чл.5 относно опрощаването на остатъка по кредита, като е възможно последващо образуване на ИД, в което съд. изпълнител ще е обвързан единствено от ИЛ, тъй като няма да разполага с обвързващ със сила на пресъдено нещо акт за липсата на принудително притезание. Исковото производство обаче е недопустимостта в частта, в която се иска да бъде признато за установено недължимост на сумите, представляващи заплатено адв./юрк. възнаграждение по ИД и такси и разноски по тарифата за към ЗЧСИ, доколкото теорията и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че предмет на иска по чл.439, ал.1 ГПК, са единствено сумите, посочени в изп. тит. По същество искът в неговата допустима част е основателен, доколкото е безспорно, че последното изп. действие в производството е било предприето през 2014 г., поради което действително срокът на 5-год. погасителна давност към момента на предявяване на иска е изтекъл.

При този изход на спора, разноски се следват и на двете страни – чл.78, ал.1 и ал.4 ГПК, като претендираното от страна на ищците адв. възнаграждение не е прекомерно, с оглед цената на иска и извършеното процесуално представителство в ОСЗ от страна на адвоката на страните.

Така мотивиран, Рг.РС на основание чл.235, ал.1 ГПК,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК, че „Е.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж..„М.д.“, у.„Р.П.К.“№*, представлявано от Р.М.-Т., не притежава спрямо ищците А.Г.Т., ЕГН*, и В.Г.Т., ЕГН*, право на принудително изпълнение по отношение на парични вземания, за които е издаден ИЛ по ч. г. д. №519 от 2007 г. на Рг.РС за следните суми:

4`765.85 лева главница, ведно със законна лихва от 30.03.2007 г.; договорна лихва от 355.64 лева, начислена за периода от 17.09.2006 г. до 29.03.2007 г.; 23.86 лева нак. лихва за просрочена главница за периода от 17.08.2006 г. до 29.03.2007 г., 300.27 лева разноски в заповедното производство.

ПРЕКРАТЯВА делото в частта, с която се иска да се признае за установено, че Е.М.“ЕООД, ЕИК* не притежава право на принуд. изпълнение по отношение на следните суми: 238.69 лева разноски за възнаграждение за юрк в изп. производство и 1`294.74 лева такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, “Е.М.“ЕООД, ЕИК*, да ЗАПЛАТИ на А.Г.Т., ЕГН*, и В.Г.Т., ЕГН*, общо съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция от 443.83 €, съобразно уважената част на иска

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК, А.Г.Т., ЕГН*, и В.Г.Т., ЕГН*, да ЗАПЛАТЯТ на “Е.М.“ЕООД, ЕИК*, съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция от 22.33 €, 3 представляващи юрк. възнаграждение, съобразно прекратената част на производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4