Решение № 882 от 02.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300500857 по описа за 2026 година

Производство по чл.258, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по ВЖ на С. С. А. от гр.Д., чрез адв.С. М. против Решение № 752/ 20.02.2026г. по гр.д.№ 12100/ 2025г. по описа на ПРС , в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за разликата от 700 евро до 3000 евро – представляващо обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение срещу него за престъпление по чл.343в, ал.1 НК по прекратено ДП 675/ 2024г. по описа на Второ РУ на ОД на МВР по пр.пр. № 14553/ 2024г. на РП – Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 08.07.2025г. до окончателното изплащане. Излагат се доводи в насока на недостатъчна преценка от съда относно вида, характера и степента на негативните преживявания и усещания от ищеца , въз основа на което претендираното обезщетение за неимуществени вреди е присъдено в занижен размер; правят се доводи и в насока на тълкуване на текста на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, вземайки предвид съставът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението на РС в обжалваната му част и уважаване на иска в пълнопредявения му размер, като се претендира и присъждане на разноски за това.

Писмен отговор от въззиваемата страна ПРБ не е постъпил.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

1

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима следва разглеждането й по същество.

Съдът е сезиран с предявен от ищеца С. С. А. от гр. Д. иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ против Прокуратура на РБ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от поддържане на незаконно обвинение за престъпление по чл.343в, ал.1 НК, във връзка с което на 20.11.2024г. е било образувано ДП № 675/ 2024г. по описа на Второ РУ на ОД на МВРПловдив, пр. пр. № 14553/ 2024г. на РП-Пловдив. На ищеца е била наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 300 лева, при образуване на ДП е бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, провеждани били редица следствени действия и разпитани свидетели, след което наказателното производство било прекратено поради несъставомерност на деянието и отпадане на обвинението, към което е бил привлечен ищеца. Обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за репарация на причинените му неимуществени вреди са причинен стрес, притеснения, неудобства поради обвинение в престъпление, което същият не е извършил, както и задържането му за 24 часа.

В подкрепа на заявеното в ИМ е постъпила изисканата преписка по ДП № 675/ 2024г. по описа на Второ РУ на ОД на МВР-Пловдив, пр. пр. № 14553/ 2024г. на РП-Пловдив ведно с Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 14.04.2025г по прок.преписка, видно от което досъдебното производство е изпратено на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР за преценка на въпроса за налагане на административно наказателна отговорност на виновния водач / трето за настоящия спор лице/. По ангажираните по делото гласни доказателства в подкрепа на заявените обстоятелства относно причинените неимуществени вреди , чрез разпита на св. А. А. , брат на ищеца, се установяват изпитаните отрицателни преживявания от него – притеснения, фростриране и депресивни състояния.

При така събраните доказателства и изяснени фактически обстоятелства съдът е установил наличието на осъществен фактическият състав по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране обективната отговорност, аналогичен на общата деликтна отговорност относно елементите – претърпени вреди от дейност на правозащитни органи, възникнали в пряка причинна връзка от незаконосъобразни действия. Обоснован е изводът относно приетото, че всякога едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес , притеснения и неудобства, който извод съответства на възможността съдът да извърши преценка относно реалистичността на твърдението за причинени описаните от ищеца психоемоционални отрицателни преживявания, довеждащи до вреди , които се обосновават с житейска логика въз основа на опитните житейски правила. В случая изводът относно вида и характера на описаните вреди се подкрепят от ангажираните от ищеца свидетелски показания на св. А., но поради близката родствена връзка е приета логичната заинтересованост на свидетеля, от една страна, както и свободният избор у ищеца относно поддържаното поведение, което е описано като проблеми в душевен план поради общата тревожност у ищеца, която е приета в рамките на обичайната като участник в досъдебно 2 производство.

Така определената от районния съд репарация за обезвреда е остойностена в паричния еквивалент в размер на сумата от 700 евро , до който размер обжалваното решение е влязло в законна сила. Висящ се явява правният спор относно прилагане на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД от районния съд, като се поддържа предявената претенция в размера от 3000 евро.

Въззивният съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд .

Пред настоящата инстанция не е спорен въпросът относно наличието на осъществени елементите на фактическия състав на обективната отговорност при условията на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за причинени вреди от държавни органи по повод образувано и впоследствие прекратено наказателно производство. Спорен е въпросът относно имуществената репарация на ищеца при прилагане на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД за обезвреда на ищеца във връзка с установената в настоящото съдебно производство степен на причинени неблагоприятни последици в неимуществената му сфера. Съгласно задължителната практика на ВКС – ППВС №4/ 23.12.1968 и ТР №3/ 22.04.2005г на ОСГТК на ВКС, както и основаната на нея константна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителна и включваща оценъчен извод преценка от съда на конкретни, обективно съществуващи във всеки отделен случай обстоятелства.

При исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да се вземат предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността и начина на развитие на наказателното производство, вида и продължителността на взетата принудителна мярка, както и евентуално други ограничения на правата на ищеца в рамките на наказателното производство, съдебното му минало, както и други конкретни обстоятелства за начина, по който процесното наказателно преследване се е отразило на ищеца и неговия живот.

Размерът на обезщетението следва да е съобразен с обществения критерий за справедливост и обществено- икономическите условия и стандарт на живот в страната към процесния момент на увреждането. По отношение на неимуществените вреди се отчитат обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление се определят тези, при които ищецът търпи стрес притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на нак.производство, страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК, негативни изживявания и чувство за несправедливост и самооценка на лицето, както и доверието му в държавността, дестабилизиране на здравословното му състояние и проблеми в социалното общуване. Приема се, че причинната връзка на тези вреди с незаконно наказателно преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване по отношение на настъпващи в резултат на това преследване по отношение на обичайните вреди. При условията на пълно и главно доказване подлежи установяването на тези извън обичайните вреди, съответно настъпили „специфични“ такива спрямо здравословното състояние на ищеца, рефлексията в семейната му сфера, обществената и професионална среда , както и битовата така, спрямо които следва да се установи и пряката причинна връзка с увреждането на ищеца в неимуществената му сфера. При тези оценъчни критерии следователно въззивният съд намира, че по отношение на настъпилите обичайни вреди в 3 резултат на водено наказателно производство искът е доказан в уважения размер на паричния еквивалент на обезвредата, което съответства и на депозираното от разпитания свидетел по делото независимо от близката му родствена връзка с ищеца, като относно „специфичните“ вреди, отразили се индивидуално на същия не се установява от събраните по делото доказателства при пълно и главно доказване. Съобразно икономическия критерий, свързан с икономическата обстановка в страната към процесния момент на осъщественото вредоносно събитие 20.11.2024г., определеният размер на присъденото обезщетение е съответно на съществувалия обичаен стандарт на живота в страната.

С оглед на това жалбата се намери за неоснователна, а обжалваното решение в обжалваната му част ще се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1, пр. I ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 752/ 20.02.2026г. постановено по гр. д. № 12100/ 2025г по описа на ПРС в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. С. А., ЕГН: **********1 от гр.Д., чрез адв.С. М. против Прокуратура на РБ иск за разликата от 700 евро до 3000 евро – претендирано обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение срещу него за престъпление по чл.343в, ал.1 НК по прекратено ДП 675/ 2024г. по описа на Второ РУ на ОД на МВР по пр.пр. № 14553/ 2024г. на РП – Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 08.07.2025г. до окончателното изплащане.

Решението в останалата му обжалвана част е влязло в законна сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4