Решение № 774 от 14.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. София, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20211001001016 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 260036/19.07.2021 г., постановено по т.д.№ 81/2019 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, Търговско отделение, 1-ви състав са отхвърлени предявените от „АПС файнънс“ ООД срещу „Рис ойл“ ЕООД и „Струма транспорт“ ЕООД, два осъдителни иска за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми: сумата от 297 000 лева, представляваща усвоена и невърната главница по Договор за овърдрафтен кредит № 010- 160/26.04.2010 г. и Анекс №1 към него, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от деня на подаване исковата молба в съда – 06.08.2019 г. до окончателното й заплащане, както и за сумата от 15 600 лева, представляваща общия размер на годишните такси за управление на кредита по процесния договор при годишна такса в размер на 3 900 лева, за срок от четири години, включващ периода от 26.04.2010 г. /деня на сключване на договора за кредит/ до 06.08.2014 г. / крайният срок за погасяване на всички суми по договора за кредит, уговорен в Анекс № 1 към него/ като неоснователни.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „АПС файнънс“ ООД, което моли то да бъде отменено и исковете му да бъдат уважени. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно приел, че липсват каквито и да е данни за усвоените суми по отпуснатия кредит, както и че липсва доказване на съществени условия по договора за кредит.

Отпускането на кредита било установено от съвкупността от събраните по делото писмени доказателства и експертиза. Движението по сметката за овърдрафт само по себе си не било единственото доказателство, чието наличие или липса можело да обоснове получаването на кредит и възникването на задължение за неговото връщане. Вливането на банката кредитор МКБ "Юнионбанк" ЕАД, вписано в търговския регистър на 04.03.2014 г. в „Първа инвестиционна банка“ АД, която впоследствие цедирала на „АПС файнънс“ ООД вземанията към ответниците, било обективна пречка за предоставяне на извлечения от сметките на кредитополучателите на вече прекратената банка. Били представени извлечения 1 от сметката на придобиващата банка „Първа инвестиционна банка “ АД и от значение бил най-вече подписания между страните анекс към договора за кредит, с който те уговарят връщането на предоставения кредит. Този анекс доказвал, че кредитополучателите са получили и ползвали кредита и са се съгласили да го върнат при уговорения погасителен план. Извлеченията от банковите сметки, приложени в исковото производство били частни документи, които имат своята доказателствена сила. Като доказателство, те са подкрепени от договора за кредит, анекса, договора за цесия, приетата експертиза и останалите приложени по делото доказателства.

Ответниците не ангажирали нито едно доказателство в подкрепа на своите твърдения и възражения. Единственото доказателство, което съдът обсъдил било извлечението от счетоводните книги на „МКБ Юнион- банк“ АД от 07.01.2013 г. и единствено въз основа на него бил изводът, че то не може да докаже претенциите на ищеца в производството без да бъдат анализирани другите доказателства. По делото не били представени извлечения от банковата сметка, по която е усвояван и погасяван кредита в режим на овърдрафт, тъй като това е обективно затруднено от вливането на банката кредитор „Юнионбанк“ АД в „Първа инвестиционна банка“ АД през 2014 г. Ищецът не бил кредитодател, а титуляр на вземанията като цесионер по договор за цесия, поради което не разполагал с документацията по кредита. Анекс № 1/ 15.04.2011 г., подписан и неоспорен от ответниците по делото, бил основно доказателство, че кредитът, уговорен с Договор № 010-160/26.04.2010 г. е бил реално предоставен от банката кредитор на ответника „Рис ойл“ ЕООД в качеството му на кредитополучател, съответно доказва възникването и размера на процесиите вземания. С анекса страните уговорили кредитният лимит да бъде без право на усвояване, а кредитът бил трансформиран от револвиращ в кредит с погасителен план - факт, сочещ на това, че кредитополучателят е изпаднал в невъзможност да възстановява усвоените суми, което е наложило въвеждането на погасителен план, който да дефинира размера на всяка вноска и периода на нейната дължимост. Тази причина за преструктурирането на кредита изтъквало и вещото лице в откритото съдебно заседание на 26.01.2021 г., в което е посочило че преструктурирането на кредита в друг кредит с погасителен план означава, че към този момент е имало проблемно плащане. Крайният срок за погасяване на всички суми бил удължен до 06.08.2014 г. /вместо предвидения с договора за кредит срок до 06.05.2011 г./, с което е изявена волята на ищеца за уреждане на възникналото с ответниците правоотношение по пътя на преговорите и чрез предоставяне на нова възможност на длъжниците да изпълнят задълженията си. По същия начин с т. 1.4 от Анекс № 1 страните уговорили годишната такса за управление на кредита да бъде намалена на 1.3 % или 3900 лв., вместо първоначално уговорената в т. 1.8.1 от договора за кредит - 1.5 %. Това било индиция, че към този момент ответниците вече не били в състояние да изпълняват задълженията си по договора. С това банката кредитор целяла постигане на събираемост на дължимите суми в приемлив срок. Това, че страните уговорили условия за погасяване на задълженията по договора за кредит, означавало че задълженията вече са възникнали. Погасяването на вноски по кредит, който допреди това е бил револвиращ, предполага тяхното усвояване в по-ранен момент. С т.1.2. от Анекс № 1 страните уговорили, че издължаването на кредита ще става на месечни погасителни вноски. Следователно задължението било вече съществуващо, а с анекса се променяли условията, при които погашенията на тези суми ще се извършват. Анексът е подписан на 15.04.2011 г. почти година след сключване на договора за кредит. Ответниците не възразили, че не са усвоявали суми по договора за кредит. Това твърдение направил съдът в своите мотиви за първи път.

Анексът бил подписан от двамата ответници, и в това си качество представлява частен документ, обективиращ тяхното признание, че са длъжници на сума на обща стойност 297 000 лв., колкото е сбора от отделните вноски, съгласно посочения в Анекс № 1.

Жалбоподателят не спори, че представеното от ищеца извлечение няма материалната доказателствена сила по чл.179 ГПК, но въпреки това имало доказателствена стойност. Същото следвало да се цени в съвкупност с останалите доказателства по делото, най-вече в съвкупност с подписания от страните в настоящото производство анекс към договора за кредит. Същото не било оспорено от ответниците, както и размера на вземането 2 по извлечението. Този документ не е съставен ог ищцовото дружество, а от трето неучастващо в процеса лице, в случая - МКБ "Юнионбанк" ЕАД, в качеството му на кредитодател на ответниците. Причина ищецът да разполага с този документ е, че същия му е бил предаден от МКБ "Юнионбанк" ЕАД в изпълнение на т. 4.1.1 от Договора за цесия от 27.11.2012 г., предвиждащ цедентът да предаде на цесионера с приемо-предавателен протокол удостоверителните/доказателствени документи за вземанията, които се прехвърлят. Следователно, този документ е съставен от банката-цедент за счетоводни цели с оглед установяване размера на дълга по договора за кредит към определен момент, а фактът, че датира от 07.01.2013 г., т. е. шест години преди началото на съдебното производство срещу ответниците, опровергава всякакви твърдения за заинтересованост на ищеца от този доку мент.

Неправилно съдът не обсъдил и изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като същата била основана на представеното извлечение от счетоводните книги на МКБ "Юнионбанк" ЕАД от 07.01.2013 г., което не било достатъчно за осъждане на ответните дружества. На основание издадено от Окръжен съд - Кюстендил удостоверение за сваляне на банкова тайна вещото лице е изпратило писмо до г-жа К. - директор „Съответствие СМК“ в „Първа инвестиционна банка “ АД - приемник на МКБ "Юнионбанк" ЕАД (заличен търговец). В получения отговор с изх. № /И-8541#1/ от „Първа инвестиционна банка “ АД било обяснено, че овърдрафт кредита е бил в режим на многократни ус‐ воявания и погасявания в периода от 30.04.2010 г. до 15.04.2011 г., на която дата същият е преструктуриран в кредит с погасителен план, а от датата на преструктуриране на кредита до датата на цесията, осчетоводена с вальор от 17.12.2012 г., няма погасяване по същия.

Липсата на данни в счетоводството на „Първа инвестиционна банка “ АД за размера на вноските, заплащани от „Рис ойл“ ЕООД към МКБ "Юнионбанк" ЕАД била обяснима, предвид факта, че кредитът е отпуснат през 2010 г., а през 2014 г. кредитодателят е заличен.

На въпроса към кой момент и на коя дата е преустановено плащането на главниците по договора за кредит, вещото лице посочило, че плащането на главниците по договора е преустановено преди датата на преструктуриране на същия в обикновен кредит с Анекс № 1/15.04.2011 г. А ко след преструктурирането на кредита с анекса длъжникът беше започнал да изпълнява своите задължения към банката- кредитодател, последната не би имала интерес да прехвърлили вземанията си по този кредит на обща стойност 373 701.08 лв. на „АПС файнънс“ ООД за сумата от 94 000 лв., която съставлява едва около 25 % от номиналния размер на вземанията. Съгласно предоставена извадка от аналитичния регистър на „АПС файнънс“ ООД, задълженията на „Рис ойл“ ЕООД за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2020 г. възлизат общо на 307 800 лв. като вещото лице посочило, че от деня на прехвърляне на вземането до 07.01.2021 г. по сметките на „АПС файнънс“ ООД няма погашения по Договор за овърдрафт кредит № 010-160/26.04.2010 г. Информацията, предоставена от „ПИБ“ АД, както и от счетоводните книги на „АПС файнънс“ ООД се припокривала с данните от извлечението, съставено от „МКБ Юнионбанк“ АД към дата 07.01.2013 г., с Приложение № 12 към Договора за цесия от 27.11.2012 г., където е посочен размерът на цедираното вземане, изчислен към дата 25.11.2012 г. както и с Анекс № 1. Независимо от липсата на данни за размера на вноските, изплащани от кредитополучателя „Рис ойл“ ЕООД на база анализа на данните от всички тези документи, използвани и от вещото лице при изготвяне на неговото експертно заключение следвал извод, че усвоените от кредитополучателя суми по договора за кредит не са върнати и понастоящем са дължими.

Ответниците не доказали своите възражения. Възражението, че към датата на предявяване на исковете не е настъпила изискуемост на вземанията по договора за кредит, тъй като праводателят МКБ "Юнионбанк" ЕАД не обявил предсрочна изискуемост на вземането по кредита. Към датата на подаване на исковата молба 06.08.2019 г., въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, претендираните от ищеца вземания били изискуеми. Тяхната изискуемост настъпила още на 06.08.2014 г., съгласно уговорения от страните в т. 1.2. на Анекс № 1 краен срок за погасяване на всички суми, дължими по договора за кредит. С изпратените до ответниците уведомления по чл. 99, ал.

3 от ЗЗД през 2013 г., а впоследствие и през 2019 г., ищецът единствено съобщава за 3 извършената цесия, респ. че длъжниците вече имат нов кредитор, а не обявява кредита за предсрочно изискуем. Това уведомление няма никакво отношение към настъпване падежа на задължението, нито влече като последица неговата предсрочна изискуемост.

Неоснователно е възражението, че договорът за цесия не ангажира правната сфера на ответниците, тъй като същият е нищожен поради липса на предмет и съдържание, тъй като не е налице годно за прехвърляне на вземане /за да имало такова, банката кредитор следвало да има изискуемо от длъжника си вземане/. За да бъде едно вземане предмет на прехвърляне, обаче, не било необходимо то да бъде изискуемо. Вземане, чиято изискуемост не е настъпила, може да бъде прехвърлено напълно валидно, като цесионерът няма да може да изисква нито доброволно, нито принудително изпълнение, докато изискуемостта не настъпи. В конкретния случай, падежът на вземанията настъпил още на 06.08.2014 г., поради което ищцовото дружество разполага с правото да ги събере по съдебен ред.