Решение № 5329 от 03.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5329 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330106804 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от С. В. срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , ЕИК: 121265177. Излагат се подробни съображения, подкрепящи претенцията за осъждане на ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете. Ангажира доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема за установено, че на **** г. ищцата С. В. е пътувала с автобус по линия № ** в гр. П., който е собственост на превозвач, чиято отговорност е застрахована за "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз при ответника ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД. Установява се, че по време на движение по бул. "В. А.", водачът на автобуса е предприел внезапно и рязко спиране, за да избегне сблъсък с лек автомобил, включил се от странична улица. В резултат на тази маневра и инерцията на движение ищцата е паднала, при което е получила фрактура на горния край на *** с обхващане на *** и рана в *****. Наложило се е извършването на две 1 оперативни интервенции – ****, както и оперативна интервенция за ****.

Впоследствие, на *** г., е извършена и трета интервенция за оперативно премахване на ****. Общият период на нетрудоспособност, включително рехабилитация, е признат за 180 дни, или 6 месеца.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът приема, че е налице застрахователно събитие (злополука), като рязкото спиране на автобуса е пряка и непосредствена причина за падането и увреждането на ищцата. Поради това отговорността на ответника, като застраховател по задължителна застраховка "Злополука на пътниците", е ангажирана. Съдът отхвърля възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата , тъй като рязкото и внезапно спиране е създало изключителна инерция, която не е могла да бъде овладяна дори от пътуващ, който се е държал. Падането е пряко следствие от рязката маневра, а не от небрежност на пострадалата, поради което приносът не е основание за намаляване на обезщетението.

По отношение на неимуществените вреди, Съдът намери предявения иск в размер на 15 000 лв. за основателен и доказан в пълния му размер. При определянето на размера Съдът се съобрази с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като отчете интензитета на болките и страданията, трите хирургични интервенции, значителния болничен престой и най-вече продължителната невъзможност за самостоятелни действия и обслужване, вследствие на обездвижването на **** за 180 дни.

По отношение на имуществените вреди, Съдът уважи претенцията в общ размер на 2 705,20 лв., тъй като тези вреди са пряка и непосредствена последица от злополуката и са доказани с писмени документи. Установено бе, че ищцата е заплатила 1 280 лв. за ****, 52,20 лв. за потребителска такса за ** дни болничен престой и е претърпяла загуба в размер на 1 373 лв. като разлика между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за нетрудоспособност за периода.

По отношение на законната лихва, Съдът прие, че тя се дължи, но не от датата на увреждането (*** г.), както е поискано, а от датата на завеждане на исковата молба 17.4.2024г. Това е така, тъй като не са представени доказателства, че ищцата е отправила пълна и надлежно документирана претенция до застрахователя преди образуването на делото, поради което 2 ответникът е изпаднал в забава едва от момента на узнаване за претенцията по съдебен ред.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения иск е за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди, въз основа н а задължителна застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“, по силата на чл. 47, ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ). Съгласно тази императивна норма, застрахователят отговаря за причинените вреди, настъпили в резултат на злополука по време на превоза, независимо от вината на превозвача или неговия служител. Отговорността по този вид застраховка е обективна и безвиновна, като е достатъчно да се установи единствено наличието на застрахователно събитие, настъпило в причинна връзка с пътуването, както и настъпването на трайни увреждания или смърт.

По делото е безспорно установено, че на *** г. ищцата е била пътник в автобус по линия № ** , когато поради внезапно и рязко спиране , предизвикано от включване на лек автомобил от второстепенен път , е паднала, получавайки тежки телесни увреждания. Предвид установения механизъм, Съдът прие, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между застрахователното събитие (рязка маневра по време на превоза) и настъпилите вреди – фрактура на горния край на *** с обхващане на ставата, наложила три оперативни интервенции и продължителен период на нетрудоспособност. С оглед обективния характер на отговорността на застрахователя, възраженията на ответника, касаещи липсата на вина на водача поради предприета „спасителна маневра“, са правно ирелевантни за основателността на иска по чл. 47, ал. 2 КЗ.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради това, че не се е държала адекватно в салона на автобуса, Съдът намери за неоснователно. В синхрон с трайната и константна съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС), Съдът прие, че макар пътникът да е длъжен да спазва основните правила за безопасност, 3 внезапната и непредизвикана от обичайния трафик маневра на водача, довела до настъпването на ПТП, представлява извънредно и нетипично събитие по време на превоза. При такава екстрена ситуация, надхвърляща нормалните експлоатационни параметри, дори и пътникът да е заемал относително устойчиво положение, запазването на равновесие е обективно затруднено или невъзможно. В случая, решаващата причина за падането и увреждането е рязкото спиране, а не поведението на ищцата.

По отношение на неимуществените вреди, Съдът се ръководи от повелителната разпоредба на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която обезщетението се определя по справедливост. Тълкувателната практика на ВКС последователно приема, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на р е д и ц а конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, като характера и тежестта на увреждането, продължителността на болките и страданията, броя на извършените оперативни намеси и въздействието на травмите върху ежедневния и социалния живот на увреденото лице. При съобразяване на тези критерии, Съдът отчете значителната тежест на получената фрактура, наложила три хоспитализации и три оперативни процедури (****). Отчете се и установената продължителна невъзможност за самостоятелни действия и битово обслужване без чужда помощ в рамките н а 180 дни. Предвид високата степен на търпени физически болки и емоционални страдания, сумата от 15 000 лв. се явява адекватно и пълно обезщетение, съответстващо на принципа на справедливостта и предотвратяващо както неоснователното обогатяване, така и подценяването на вредите.

Относно имуществените вреди, Съдът намира претенцията в размер на 2 705,20 лв. за изцяло основателна, тъй като представените писмени доказателства конкретизират и доказват всички елементи на вредата. Като пряко и необходимо следствие от злополуката са доказани разходите за ******в размер на 1 280 лв. , както и за потребителска такса за болничен престой – 52,20 лв.. Доказана е и претенцията за разликата в трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за нетрудоспособност в размер на 1 373 лв. за периода от 180 дни . Тези суми представляват действително претърпени загуби и следва да бъдат възстановени в пълнота.

4

По отношение на законната лихва, Съдът прие, че задължението на застрахователя възниква от датата на изпадането му в забава. Съгласно чл.

380 от КЗ, застрахователят изпада в забава едва след изтичане на 15-дневен срок от представянето на всички необходими документи по претенцията.

Тъй като по делото не се установи ищцата да е представила пред застрахователя пълен набор от документи за произнасяне по претенцията преди образуването на делото, Съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава от датата на подаване на исковата молба – моментът, в който претенцията е била сведена до знанието му по съдебен ред. Законната лихва върху присъдените главници следва да се присъди, считано от тази дата до окончателното им изплащане.

В резултат на горното, Съдът намира предявените искове за основателни и доказани.

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , ЕИК: 121265177, да заплати на С. С. В., с ЕГН **********, следните суми, представляващи обезщетение за претърпени вреди от ПТП на *** г.:

Сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди;

Сумата 2 705,20 лв. (две хиляди седемстотин и пет лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди;

ВЕДНО със законната лихва върху посочените главници, считано от 17.4.2024г до окончателното им изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5