Решение № 1418 от 28.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1418 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330117026 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.

Ищецът Г. А. Д. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.14 за заплащане на неустойка от сключения между нея и ответника в гр. С. Договор за потребителски кредит № *********** г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения.

Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Макроадванс” АД – гр. София оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан, и моли съдът да го остави без разглеждане, а ако приеме иса за допустим – да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски - включително и адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възражение при условията на чл38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се 1 установява, че действително между страните в гр. София е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********* г., по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищеца потребителски кредит за текущо потребление в размер на 500 лева, със срок за издължаване на кредита 30 дни, като в чл.24, ал.1-ал.3 от Договора ищецът се е задължил в срок от три работни дни от сключването на Договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от ответника, което следва да бъде дееспособно физическо лице, което поема задължението да отговаря солидарно с ищеца за изпълнение на всички задължения на ищеца, произтичащи от Договора, при условията на чл.138 и следващите от ЗЗД, както и да е с брутен осигурителен доход над 1 400 лева, работещо по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни и да не е страна по договор за кредит, сключен с ответното дружество, а в чл.14 от Договора страните са се уговорили, че в случай, че не представи обезпечение, ищецът дължи неустойка с обезщетителен характер в размер на 13, 80 лева плюс 0, 800% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Както се установява от заключението от ********** г. на вещото лице по ССЕ Б. Д., процентът на неустойката, макар и да не е включен от ответника в годишния процент на разходите, оскъпява кредита с над 50% годишно, а именно – с 292, 32%, поради което съдът намира, че действително разпоредбата на чл.14 от Договора противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, а оттук – че същата се явява нищожна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание и следва да се уважи.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер общо на 300 лева – платени ДТ и депозит за ССЕ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищеца – ЕАД Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на иска, както и предвид обстоятелството, че адвокатското възнаграждение е в минималния предвиден размер, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.14 за заплащане на неустойка от сключения между Г. А. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*************” № ****, със съдебен адрес:

2 гр. П., ул. „*********” № ***, ап. ***, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ************, представлявано от адвокат Е. Г. И. - М., и “Макроадванс” АД, ЕИК 201127485,със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Г.С.Раковски” № 147, ет.5, ап.14, представлявано от Изпълнителния директор В. Г. С., в гр. София Договор за потребителски кредит № ********** г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. А. Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 300 лева.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество Е. И., с посочените ЕИК, служебен адрес И Законен представител, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 480 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3