Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 705 от 23.07.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 2773/2025
Вид
Решение № 705
Подписан
23.07.2026
Състав
Трифон Пенчев Славков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 244, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5 · Закон за наследството
  • чл. 60 · Закон за наследството
  • чл. 9 · Закон за наследството
  • чл. 203, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 95 · Кодекс на труда
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. Горна Оряховица, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120102773 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 , вр. чл. 228 и чл. 233, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба на дружество „Ивкомерс 82“ ЕООД за осъждане на ответниците Т. Р. Ч., М. К. Ч. и Р. К. Ч., в качеството им на законни наследници на К. Ч., да му заплатят сумата от 30 000 лв. Посочва, че е собственик на седлови влекач марка „МАН“ с рег. № ВТ8012КВ с полуремарке, което е отдало под наем на „Поликомерс 82“ЕООД. Твърди, че на 26.10.2020 г. наследодателят на ответниците К. Ч., служител на „Поликомерс 82“ ЕООД, управлявал товарния автомобил като на път III-702, между с. Б., обл. Р. и с. П., обл. Ш., при участък от пътя 6+420 км допуснал ПТП. При същото товарната композиция завила на ляво по посоката си на движение, преминала през лентата за насрещно движещи се превозни средства, напуснала пътното платно, разкъсала мантинелата и паднала по стръмен скат и се блъснала в широколистно дърво. Счита, че непосредствена причина за процесното ПТП са действията на водача К. Ч., който е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Твърди, че на 31.10.2020 г. Ч. починал. Намира, че Ч. е нанесъл множество щети по превозното средство, което станало негодно за управление 1 и е било невъзстановимо. За въпросното ПТП било образувано досъдебно производство № 275 ЗМ - 291/2020 г. по описа на РУ И., пр. пр. № 1608/2021 г. на Окръжна прокуратура гр. Р., което било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК. Посочва, че на 09.02.2021 г. регистрацията на товарния автомобил била прекратена в КАТ. Иска от съда да осъди наследниците на К. Ч. да му заплатят обезщетение за причинената имуществена вреда, изразяваща се в тотална щета на товарен автомобил седлови влекач МАН, с рег. № ВТ8012КВ, с полу-ремарке, възлизаща на 30 000 лв., като предвид разпоредбата на чл. 5 и чл. 9 от ЗН, счита, че квотите на тримата ответници, в качеството на наследници, са равни. Претендира по 1/3 за всеки от тях или всеки да отговаря за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на деликта 26.10.2020 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали писмен отговор, с който оспорват иска. Намират, че след като не са страна, респ. наследодателят им, по договора за наем от 01.06.2016 г., то не дължат обезщетение. В случая наемател на процесното ППС бил „Поликомерс 82„ ЕООД, което дружество било възложило на наследодателят им да направи съответния курс по маршрут, по силата на трудовото му правоотношение. Считат, че наследодателят им е бил в трудовоправно отношение с наемателя и е изпълнявал възложена работа, поради което не следва да дължат заплащане на претендираната сума. Твърдят, че едноличните собственици и управители на двете дружества –страни по договора за наем, са съпрузи, поради което считат, че това е причината да не се насочи иска срещу „Поликомерс 82“ЕООД.

Оспорват договора за наем като считат, че е сключен за целите на настоящото производство, а датата посочена в него не била действителната. Оспорват да е имало заплащане за ползването на вещта между двете дружества, намирайки че между тях е налице договор за заем. Позовават се на разпоредбата на чл.

244, ал. 3 ЗЗД, която сочи, че заемателят дължи на заемодателя обезщетение за вреди настъпили поради причини, за които той не отговаря. Поради изложеното считат, че не отговарят за претендираните суми, доколкото пасивно легитимиран по този иск е заемателят „Поликомерс 82“ЕООД, който е работодател на наследодателя им. Въвеждат възражение, че размерът на търсеното обезщетение следва да бъде намален с обезщетението получено от 2 ищеца от сключената застраховка „Каско“. Считат, че обезщетението следва да бъде намалено и с получената сума при предаване за скрап на въпросното ППС. Искат от съда да се отхвърлят предявените искове. Претендират разноски.

Съдът, след като изслуша страните и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено и фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже качеството си на наемодател, предаване на наетите вещи на ответника и увреждането им по време на действие на договора за наем, стойността на повредите по МПС-то.

В тежест на ответниците е да докажат възраженията си.

Въпреки указаната доказателствена тежест ищецът не проведе доказване на нито едно от горе-изброените обстоятелства, поради което съдът намира искът за недоказан и неоснователен.

Основанията за това са следните. Видно от представения от ищеца договор (стр.12) е, че между фирма „Ивкомерс 82“ЕООД и „Поликомерс 82“ЕООД на 01.06.2016 г. са възникнали наемни облигационни отношения.

Ищецът предоставил на трето за дело лице „Поликомерс 82“ЕООД, което също било и работодател на наследодателя на ответниците, а именно покойния К. Ч., за временно ползване на процесното превозно средство товарен автомобил (влекач) с рег. № ВТ8012КВ срещу възнаграждение – наем в размер на 900 лв., платим до десето число на текущия месец.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде на третото за делото лице „Поликомерс 82“ЕООД наетата вещ.

На 26.10.2020 г. наследодателят на ответниците К. Ч., служител на наемателя „Поликомеср 82“ЕООД, управлявал товарния автомобил седлови волекач МАН, с рег. № ВТ 8012 КВ с полуремарке, по път III-702, между с. Б., обл. Р. и с. П., обл. Ш.ска, като при участък от пътя 6+420 км допуснал ПТП.

В резултат на ПТП-то товарния автомобил бил унищожен (тотална щета), а на 31.10.2020 г. К. Ч. починал.

Видно от разпореждане № Ц5104-04-61/22.12.2020 г. на ТП на НОИ В.

Търново е, че ПТП-то е прието за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

Причина за същотобило внезапно увреждане на здравето, причинило смърт, станало през време и във връзка с извършваната от К. Ч. работа в полза на 3 работодателя „Поликомерс 82“ ЕООД. Към датата на произшествието наследодателят на ответниците изпълнявал при „Поликомерс 82“ ЕООД длъжността "шофьор на товарен " съгласно трудов договор, като впоследствие с настъпване на смъртта му трудовото правоотношение било прекратено.

Образуваното във връзка със случая досъдебно производство № 275ЗМ291/2020 г. по описа на РУ - И. било прекратено в досъдебната си фаза с постановление на прокурора от 17.03.2022 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б“, във вр.с чл. 342, ал. 1 от НК, поради смъртта на водача К. Ч..

Въз основа на неоспореното заключение на автотехническата и оценъчна експертиза се установява, че от техническа гледна точка непосредствена причина за настъпването на ПТП-то е отклоняване на товарната композиция, наляво, извън собствената лента за движение, при липса на коригиращо действие от страна на водача Ч. върху траекторията и скоростта на движение. В резултат на това композицията напуснала пътното платно и се реализирало ПТП. Вещото лице приема, че в резултат от ПТП-то уврежданията по процесното МПС-влекач били тотална щета, т.е. превозното средство било негодно за технически и икономически оправдано възстановяване. Посочва, че действителната средна пазарна цена на седловия влекач към датата на инцидента 26.10.2020 г. била в размер на 28 687 лв., а стойността на останалите части от влекача, приета равна на стойността на скрапа, била в размер на 3044 лв.

Въз основа на така приетите за установени обстоятелства съдът намира иска за неоснователен. За да възникне в тежест на работник или служител по трудово правоотношение задължение да обезщети в пълен размер причинената на работодателя вреда, е необходимо съгласно чл. 203, ал. 2 КТ да е налице някое от следните условия: вредата да е причинена без връзка с изпълнението на възложените на работника трудови задължения, или да е причинена умишлено, или да е причинена с престъпление. В разглеждания случай безспорно е, че вредата е настъпила в резултат на действия на наследодателя на ответниците, представляващи изпълнение на възложените му с трудовия договор с третото за делото лице „Поликомерс 82“ЕООД задължения като водач на товарен автомобил. Безспорно е също, че не е налице и престъпление (при липсата на влязла в сила присъда). От 4 доказателствата по делото не се установява също К. Ч. да е предизвикал умишлено пътно-транспортното произшествие. За да е налице умисъл, е необходимо водачът да е управлявал автомобила в нарушение на правилата за движение, да е осъзнавал това нарушение и да е предвиждал настъпването на ПТП, като е искал или поне допускал това. От доказателствата по делото, вкл. писмените доказателства по прекратеното наказателно производство, се установява, че произшествието е настъпила като последица от отклоняване от платното за движение, без установяване на причината за това. Така установените факти не могат да обосноват извод, че наследодателят на ответниците е предвиждал настъпването на ПТП и е искал или допускал това, поради което следва да се приеме, че не е налице умисъл като основание за ангажиране на имуществена отговорност. Щом такава не може да бъде ангажирана от работодателят му „Поликомерс 82“ЕООД по реда на чл. 203, ал.

2 КТ, то на още по голямо основание такава не може да бъде ангажирана и от собственика на вещта-ищеца „Ивкомоерс 82“. В този смисъл е и т. 8 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, в което се дава тълкуване, че когато работник или служител при изпълнение на възложената му работа причини вреди на трето лице, което е договаряло с предприятието за изпълнението на тази работа, това лице има право да търси по силата на договора обезщетение от предприятието за причинените му вреди; работникът, причинил вредите, отговаря по чл. 95 КТ (По Кодекса на труда от 1986 г. вж. чл. 203 и сл.) пред предприятието, но не и пред увреденото лице; в случая договорната отговорност на предприятието изключва отговорността по чл. 45 и следващите от ЗЗД;

По изложените съображения и след като наследодателят на ответниците не е страна по сключения на 01.06.2016 г. договор за наем между „Ивкомерс 82“ЕООД и „Поликомеср 82“ЕООД на процесната вещ, то пасивно легитимиран по този иск е наемателя – „Поликомерс 82“ ЕООД, който е работодател на наследодателя на ответниците, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

С оглед неоснователността на главните искове, то на отхвърляне подлежат и обусловените акцесорни искове за лихви.

По разноските:

5

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на всеки от ответниците сумата от по 511, 29 евро съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ивкомерс 82“ЕООД, ЕИК202433365 искове за осъждане съобразно наследствените квоти при условията на чл. 60 ЗН на ответниците, както следва:

Т. Р. Ч., ЕГН ********** - 1/3 от причинената имуществена вреда, възлизаща на сумата в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) да заплати на „ИВКОМЕРС 82“ ЕООД, ЕИК 202433365 обезщетение за претърпените имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца товарен автомобил седлови влекач MAH, peг. номер ВТ 8012КВ с полуремарке, изразяващи се в тотална щета на товарния автомобил, в резултат на ПТП, настъпило на 26.10.2020г., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на деликта (26.10.2020 г.) до окончателно плащане на дължимата сума,

М. К. Ч., ЕГН ********** - 1/3 от причинената имуществена вреда, възлизаща на сумата в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) да заплати на „ИВКОМЕРС 82“ ЕООД, ЕИК 202433365 обезщетение за претърпените имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца товарен автомобил седлови влекач MAH, peг. номер ВТ 8012КВ с полуремарке, изразяващи се в тотална щета на товарния автомобил, в резултат на ПТП, настъпило на 26.10.2020г., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на деликта (26.10.2020 г.) до окончателно плащане на дължимата сума, и Р. К. Ч., ЕГН ********** - 1/3 от причинената имуществена вреда, възлизаща на сумата в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) да заплати на „ИВКОМЕРС 82“ ЕООД, ЕИК 202433365 обезщетение за претърпените имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца товарен автомобил седлови влекач MAH, peг. номер ВТ 8012КВ с полуремарке, изразяващи се в тотална щета на товарния автомобил, в резултат на ПТП, настъпило на 26.10.2020г., ведно със законната лихва за забава върху присъденото 6 обезщетение за имуществени вреди от датата на деликта (26.10.2020 г.) до окончателно плащане на дължимата сума.