Решение № 44 от 25.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Велико Търново, 25.01.2024 Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20234100100039 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.247 от ГПК.

С Решение№649/04.12.2023Г. по гр.дело№39/2023Г. ВТОС е: -осъдил ЗK”Лев Инс”АД да заплати на Е. Й. С., сумата 120000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на И Е С.(син на Е. Й. С.) на 28.03.2022Г., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2022Г. до окончателното и изплащане; -отхвърлил предявения иск от страна на Е. Й. С. против ЗK”Лев Инс”АД за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на И Е С.(син на Е. Й. С.) на 28.03.2022Г., в останалата част от 120000.00лв. до пълния предявен размер от 200000.00лв.; о с ъ д и л ЗK”Лев Инс”АД да заплати на А. П. С. сумата 120000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на И Е С.(син на А. П. С.) на 28.03.2022Г., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2022Г. до окончателното и изплащане; отхвърлил предявения иск от страна на А. П. С. против ЗK”Лев Инс”АД за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на Ивайло Енчев С.(син на А. П. С.) на 28.03.2022Г., в останалата част от 120000.00лв. до пълния предявен размер от 200000.00лв.; -осъдил ЗK”Лев Инс”АД да заплати на адв.Л. Г. Г. от АК-Перник, със служебен адрес: гр.София ул.“Пиротска”№51, сумата 18900.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено процесуално представителство и защита по гр.дело№39/2023Г. на ВТОС; -осъдил Е. Й. С. и А. П. С. да заплатят 1 н а ЗK”Лев Инс”АД, сумата 480.00лв., представляваща направените разноски гр.дело№39/2023Г. на ВТОС; -осъдил ЗK”Лев Инс”АД да заплати по сметка на ВТОС сумата 9600.00лв., представляваща ДТ върху уважения иск по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК; сумата 250.00лв., представляваща разноски(възнаграждения за вещи лица), сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

В молба с вх.№12645/20.12.2023Г. на Е. Й. С. и А. П. С.(двамата чрез адв.Л. Г. от АКПерник) се твърди, че в мотивите на постановеното решение е прието, че увредения при процесното ПТП е допринесъл за настъпване на застрахователното събитие, като се е качи при водач, чието съдържание на алкохол в кръвта е над допустимите норми. Прието е, че същият по този начин е съпричинил за настъпване на вредоносния резултат, като е определен размер на принос от 30%, респ. приетите за дължими размери на сумите от по 180000.00лв., определени на двамата ищци, са намалени с 30% до размери от по 120000.00лв. Счита, че е налице явна фактическа грешка между мотивите и диспозитива на решението по отношение приетия принос от 30% върху 180000.00лв., който е сумата 54000.00лв., поради което при приет принос от 30% върху сумата от 180000.00лв., обезщетението е следвало да се намали със сумата от 54000.00лв., а не със сумата от 60000.00лв. Така за всеки от ищците следвало да се присъди обезщетение в размер на по 126000.00лв. Съответно следвало да се преизчисли адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв. и разноските по делото.

В срока по чл.247 ал.2 от ГПК ЗK”Лев Инс”АД не подава становище по молбата с вх.

№12645/20.12.2023Г. на Е. Й. С. и А. П. С.(двамата чрез адв.Л. Г. от АК-Перник).

Според чл.246 от ГПК след като обяви решението по делото съдът не може сам да го отмени или измени. В този смисъл законодателят е предвидил възможност по почин от страните или от съда да бъдат поправени очевидните фактически грешки, допуснати в решението(чл.247 ал.1 от ГПК), като призоваването на страните не е нужно, освен ако съдът не намери за необходимо/чл.274 ал.3 от ГПК/, каквато необходимост съдът намира, че не е налице. Очевидна фактическа грешка всъщност се явява всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на акта. С други думи очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато не се касае до извод на съда, до решаваща негова дейност, а до неправилно изписване на едно име, на един адрес, на една цифра и др., докато от мотивите на решението се вижда ясно, че мисълта на съда е била друга, а е изразена в диспозитива в друг смисъл, който не е резултат на мисловна дейност на съда.

Наличието на такова несъответствие се преценява след изследване на мотивите на съда, където са изложени неговите съображения, и диспозитива на решението, където съдът посочва какво постановява по съществото на спора. Когато в мотивите на решението съдът е изложил съображения, но в диспозитива на решението е посочил нещо различно, е налице очевидна фактическа грешка. Когато обаче съдът е допуснал неточности в мотивите на решението относно посочване на суми относно вида на тяхната валута, на техния точен размер или при пресмятането, но такива няма в диспозитива на решението, няма очевидна фактическа грешка, защото волята на съда, изразена в решението, е тази, която е посочена в неговия диспозитив. С Решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на присъдено нещо, т.е. диспозитивът на решението по чл.236 ал.1 т.5 от ГПК представлява източник на силата на присъдено нещо, а мотивите към решението според чл.236 ал.3 от ГПК не са част от решението(т.18 от Тълк.решение от 04.01.2001Г. по 2 тълк.дело№1/2000Г. – ОСГК ВКС). Процедура за поправка на очевидна фактическа грешка се провежда само за решението, т.е. за диспозитива на съдебното решение по чл.236 ал.1 т.5 от ГПК, а не и за мотивите към решението по чл.236 ал.2 от ГПК. В подадената молба с вх.

№12645/20.12.2023Г. от страна на Е. Й. С. и А. П. С.(двамата чрез адв.Л. Г. от АК-Перник) по спора молба за поправка на ЯФГ се сочи наличие на грешка в диспозитива на съдебното решение.

Както и по-горе съдът посочи, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

На стр.10 в решението, съдът е посочил, че „….обезщетенията за вреди, които следва да се присъдят с предявените искове, за които ответникът отговаря, възлизат на по 120000.00лв., като за разликата до по 200000.00лв. исковете следва да се отхвърлят“. Т.е. липсва несъответствие между действителната воля на съда и отразеното в диспозитива на решението. В случая конкретното присъдено обезщетение има парично изражение(за разлика напр. от дяловете от правото на собственост върху наследствената вещ при делба, които се изразяват в процентно съотношение или в дробно число). Въпросът относно присъдените разноски в полза на процесуалния представител на ищците(адв.възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 т.5 oт Наредба№1/09.07.2004Г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), а също и разноски в полза на ответното дружество(съгласно чл.78 ал.3 от ГПК) е разрешен в мотивите с посочване конкретно парично изражение. Затова и няма основание страната да подава молба по чл.247 от ГПК. Обаче, от гледна точка на крайна прецизност и с цел избягване на всякакво съмнение във волята на съда, макар и основания за такова да не са налице, съдът намира, че следва да допусне поправка в различен от посочения в молбата смисъл. Налице е допусната неточност в мотивите на решението, имаща характера на ОФГ - на страница десета, ред двадесет и шести/изброен от долу нагоре/ вместо израза: “за настъпването на травматичните си увреждания, в размер на 30%” след поправката да се чете “за настъпването на травматичните си увреждания, в размер на 1/3”, както и на страница десета, ред двадесет и четвърти/изброен от долу нагоре/ вместо израза:

“намаляване на определените обезщетения по реда на чл.52 от ЗЗД с 30%” след поправката да се чете “намаляване на определените обезщетения по реда на чл.52 от ЗЗД с 1/3”.

Водим от горното и на основание чл.247 ал.4 от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът РЕШИ:

ДОПУСКА да се извърши поправка на ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на Решение№649/04.12.2023Г. по гр.дело№39/2023Г. ВТОС, като на страница десета, ред двадесет и шести/изброен от долу нагоре/ вместо израза: “за настъпването на травматичните си увреждания, в размер на 30%” след поправката да се чете “за настъпването на травматичните си увреждания, в размер на 1/3”, както и на страница десета, ред двадесет и четвърти/изброен от долу нагоре/ вместо израза: “намаляване на определените обезщетения по реда на чл.52 от ЗЗД с 30% ” след поправката да се чете “намаляване на определените обезщетения по реда на чл.52 от ЗЗД с 1/3”.

Допълнителното решение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТАп.С в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на страните.

Препис от Допълнителното решение да се изпрати на страните(чрез процесуалните им 3 представители).

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________

4