Решение № 293 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110128581 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. И. П. и М. Д.

Д., чрез адв. П., срещу И. И. М., И. С. З. и Ч. А. М., с която е предявен при условията на активно и пасивно субективно съединяване осъдителен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС с искане ответниците да бъдат осъдени да премахнат всички дървета, засадени в поземлен имот с идентификатор .., находящи се на границата с поземлен имот с идентификатор .., за които не са спазени изискванията на чл. 52 ЗС.

Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор .., с адрес: гр. София, .., а ответниците притежават в съсобственост съседния поземлен имот с идентификатор .., с адрес: гр. София, ..А. Сочат, че в поземления имот на ответниците са налице дървесни насаждения в нарушение на чл. 52 ЗС, доколкото в западната му част, на разстояние по-малко от един метър от собствения им поземлен имот, са налични следните дървета: 1/ иглолистно дърво – „Бор“, посадено на половин метър от оградата между дата имота и три метра от улица „..“, с височина над десер метра, чиято корона почти в цялост се намира в поземлен имот с идентификатор ..; 2/ вишнево дърво, посадено на разстояние от половин метър от оградата между двата имота и пет метра от улица „..“, с височина от около три метра; 3/ вишнево дърво, посадено на разстояние под един метър от оградата между двата имота и петнадесет метра от улица „..“, с височина от около три метра.

1

Излагат доводи, че посочените дървесни видове не се ползват със специална защита и не представляват особена ценност за селското стопанство. Твърдят, че доколкото са засадени в нарушение на чл. 52 ЗС, същите създават пречки за пълноценното ползване на собствения им имот. Сочат, че от бора целогодишно падат иглички и шишарки, които ги принуждават да чистят през три дни двора и покрива на гаража им, за да избегнат запушвания на отводнителните съоръжения.

Отбелязват, че боровите иглички създават киселинна среда, която уврежда насажденията в имота им, както и че другите дървета повреждат оградата, както и настилката в техния имот. Твърдят, че ищецът П. П. е изпратил до ответницата И.

М. нотариална покана с искане за премахване на дървесната растителност, която е в нарушение на чл. 52 ЗС, получена на 18.01.2024 г. В тази връзка, на 21.04.2024 г. ответниците премахнали пет броя дървета, засадени в нарушение на закона, но до настоящия момент посочените три броя дървета не били премахнати. Молят съда да осъди ответниците да премахнат всички дървета, засадени в поземлен имот с идентификатор .., находящи се на границата с поземлен имот с идентификатор .., за които не са спазени изискванията на чл.52ЗС.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. И. М. и Ч. А. М., чрез адв. П., са подали отговор на исковата молба. Потвърждават, че притежават в съсобственост поземлен имот с идентификатор .., с адрес: гр. София, ..А. Оспорват твърденията на ищците относно трите процесни дървета, описани в исковата молба. Считат, че изградената от ищците ограда между двата имота попада навътре в техния поземлен имот с около тридесет сантиметра. Излагат съображения, че за преместването или премахването на дървесните видове следва да се вземе становище от експерти при Столична община. Молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. С. З., чрез адв. И., е подала отговор на исковата молба. Взема становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск. Потвърждава, че с ответниците И. И. М. и Ч.

А. М. притежават в съсобственост поземлен имот с идентификатор .., в който са налице иглолистно дърво – „Бор“ и два броя вишневи дървета. Оспорва твърденията на ищците, че посочените дървесни видове са посадени на по-малко от един метър разстояние от оградата на поземлен имот с идентификатор ...

Оспорва твърденията на ищците, че посочените дървесни видове им създават пречки за ползването на съсобствения им поземлен имот. Твърди, че във връзка с претенциите на ищците е подадено искане до район „Подуяне“ с вх. № РПД-243С00-136/11.07.2024 г. за обследване на дърветата в поземлен имот с 2 идентификатор .. и за даване на разрешение за тяхното премахване.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор .., с адрес: гр. София, .., което се установява и от представения по делото нотариален акт №../1998г., а ответниците са собственици на поземлен имот с идентификатор .., с адрес: гр. София, ..А, което се установява и от представените по делото постановление за възлагане на недвижимо имущество вх. №..19.06.2020г. на Служба по вписвания – София, постановление за възлагане на недвижимо имущество вх. №../06.08.2020г. на Служба по вписвания – София, постановление за възлагане на недвижимо имущество вх. №../06.08.2020г. на Служба по вписванията.

С нотариална покана с рег. №701/22.12.2023г. на нотариус .., връчена на 16.01.2024г., ищците са поканили ответниците да премахнат дърветата, които са на разстояние по-малко от предвиденото в чл.52 ЗС.

От представения входящ номер в СО Район Подуяне не се установява каква молба/жалба е подадена, нито с какво съдържание.

По делото е изслушано и прието заключение на комплексна съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещо лице инженер-лесовъд и вещо лице – геодезист, което съдът намира за компетентно и обосновано и напълно кредитира.

В заключението е посочено, че в поземлен имот с идентификатор .. в западната част на имота до границата с поземлен имот .., има следните дървесни видове:

1/един брой черен бор – иглолистно дърво от семейство Борови, който като вид достига до 40 м височина. Борът е засаден на 0,80 м. от оградата и височината му към момента е 10-12 метра.

2/два броя обикновена вишна, която като вид достига височина между 3 и 8 метра. Първото вишнево дърво е разположено на разстояние от 0,85 м. от оградата между двата имота и е с височина от около 2,60 метра. Дървото не е в добро състояние, клоните му са изрязани до ствола. Второто вишнево дърво е засадено на разстояние 1,05 метра от оградата между двата имота с височина към момента около 4 метра.

Вещото лице - лесовъд е установило, че наличните дървета в поземлен имот с идентификатор .. не представляват особена ценност за селското стопанство, нито попадат в специален режим на закрила.

3

Вещото лице – геодезист е установило, че височината на дърветата е както следва: бор – 11,5м.; вишна №1 -2,6 м.; вишна №2 – 4,2 м. Също така вещото лице след измерване на място и съпоставяне с кадастралната карта е установило, че изградената ограда се отклонява минимално от границата по кадастралната карта, като разликата е в границите на допустимата норма. Вещото лице е посочило, че отстоянията на дърветата спрямо имотната граница по КККР са следните: бор – 0,85; вишна №1 -0,91 м. и вишна №2 -1,04м. С оглед тези отстояния и нормативната уредба в чл.52 ЗС и чл.94, ал.2 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, то и трите дървета са в нарушение на предвидените разстояние по Закона за собствеността.

По реда на чл.200, ал.2 ГПК в открито съдебно заседание на 06.10.2025г. вещото лице е пояснило, че борът създава опасност за построените сгради и в двата имота и за оградата, короната му попада и в имота на ищците. Едната вишна е отразяна и затапена, а другата е изкривена. Корените на дърветата могат да подкопаят оградата между имотите.

При така установените факти от значение за спора, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл.109 от ЗС.

Нормата на чл. 109 от ЗС предоставя защита на правото на собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му.

Уважаването на предявения иск по чл. 109 от ЗС е предпоставено от положителното установяване на следните факти: 1/че ищецът е собственик на вещта или е носител на ограничено вещно право върху нея; 2/че е извършено неоснователно действие върху вещта; 3/че неоснователното действие пречи, ограничава или смущава собственика на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно и в пълен обем, макар да не накърнява владението.

Легитимиран ищец по иска е собственикът или носителят на ограничено вещно право, в т. ч. и на сервитут, а легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху чуждата вещ и ограничава правата на собственика /Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК т. 1 и т. 3/. Съгласно разясненията на т. 3 от посоченото ТР двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: 1) 4 неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и 2) създаването на пречки на ищеца да упражнява правото си в неговия пълен обем. За уважаването на този иск е необходимо ищецът да докаже не само че е титуляр на вещното право (което в случая не е спорно между страните и се установява от представените по делото доказателства), че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на имота по-големи от обикновените - чл. 50 ЗС. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна за всяко дело, като се взима предвид вида на съответните действия и състоянието на съседните имоти.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗС собственикът на един недвижим имот не може да посажда дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1, 5 метра за средните и 1 метър за ниските. По отношение на понятията високи, средни и ниски дървета, законът не дава легална дефиниция на същите, като тяхната уредба се съдържа в чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройството на отделни видове територии и устройствени зони, според която ниски дървета са тези с височина до 2, 5 м, средни - до 5, 0 м, а високи дървета - над 5, 0 м.

За разлика от нормата на чл. 50 ЗС, въведеното ограничение в чл. 52 ЗС е в нормативно определени граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, и следователно, когато законоустановеното отстояние не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му / в този смисъл и Определение № 249/10.05.2018 г., постановено по гр. д. № 4072/2017 г., по описа на ВКС, II ГО/.

В случай, че дърветата в съседния имот са разположени на нормативно установеното отстояние, но клоните им се разпростират над съседния имот, респ. корените им преминават в него, собственикът на последния разполага с изрично признатата му от чл. 52 ЗС възможност да поиска разрешение от кмета на общината, района или кметството да отсече тези клони и корени, тъй като същите навлизат в пространствените предели на правото му на собственост и той не е длъжен да ги търпи, макар и да не може да иска премахване на самите дървета.

По въпроса коя е релевантната височина на дървото при определяне на 5 дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа, настоящият състав намира, че по смисъла на закона това е височината, до която достига съответният дървесен вид /в този смисъл и Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 7375/2013 г., по описа на ВКС, II ГО/. Меродавно за височината на дървото е възможната негова максимална такава според вида, а не според моментното му състояние в хода на делото или при посаждането му. Този извод следва от самата формулировка на посочената разпоредба, която забранява посаждане на дървета на разстояния, по-малки от нормативно установените, от съседния имот.