Определение № 373 от 18.06.2020, Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

Гр.Враца,18.06.2020г.

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение в закрито заседание на 18.06.2020г., в състав:

Председател:Евгения

Симеонова

Членове:Пенка Т.Петрова мл.с.:Магдалена Младенова при участието на прокурора секретар като разгледа докладваното от съдията П.Петрова в.ч.гр. дело N` 221 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,гр.София, чрез процесуален представител юрисконсулт А.Б., против Разпореждане № 1248/19.02.2020 г. по ч.гр.дело № 465/2020 г. на Районен съд-Враца, в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И. А. П., с постоянен адрес:*** за следните парични вземания: сумата 18,48 лв. – договорна лихва за периода 21.04.2016 г.- 06.07.2016 г.и сумата 87,39 лв.мораторна лихва за периода 06.07.2016г.-13.02.2020г. – разликата от уважения размер от 73,22 лв.до пълния предявен размер от 160,61 лв.

В жалбата се поддържа, че в атакуваната част разпореждането е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Навеждат се доводи, че претендираните вземания нямат неравноправен характер по смисъла на чл.143 ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., както и че съобразно чл.145 ЗЗП и чл.4 от Директивата при извършване на преценката относно неравноправността на клаузите следва да се вземат предвид видът и стоката на услугата – предмет на договора, всички обстоятелства по сключването му, както и всички останали клаузи от договора или друг договор, от който той зависи.

Развиват се подробни съображения относно правната същност на договорната /възнаградителна/ лихва. Изтъква се, че в случая не е налице нарушение на добрите нрави при определянето на тази лихва, тъй като размерът й е ясно и конкретно посочен при сключване на договора и потребителят е могъл свободно да формира воля дали желае да получи заем при тези условия, както и че при малките, необезпечени кредити пазарните нива на лихвата са по-високи отколкото при банковите кредити.Правната и икономическа същност на възнаградителната и законната лихва за забава са напълно различни и неправилно е обвързването и поставянето в зависимост на размера на възнаградителната лихва с размера на законната лихва за забава.Изложените от заповедния съд мотиви били относими към редакцията на ЗПК от преди изменението му от 2014г.

Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част и за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани суми със заявлението по чл.410 ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред

Районен съд-Враца е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕООД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника И. А. П..

В т.9 от заявлението се сочи, че се претендират следните парични вземания: сумата 200 лв. – главница; сумата 18,48 лв. – неплатена договорна лихва за периода 21.04.2016 г.-06.07.2016 г.; сумата 160,61 лв. – лихва за забава за периода 06.07.2016 г.

- 13.02.2020 г. Претендира се и присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски за заповедното производство. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от неизпълнени задължения по Договор за паричен заем Бяла карта № 462463/07.04.2016 г.

Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че на 07.04.2016 г. И. А. П., като заемател, е сключил Договор за паричен заем Бяла карта № 462463 с „Аксес Файнанс”” ООД. На 10.04.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., по силата на който „Аксес Файнанс” ООД е прехвърлило вземанията си по договора на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, за което длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ЗЗД.От своя страна „АКПЗ” ЕООД прехвърлило процесното вземане в полза на „АСВ” ЕАД гр.София.Твърди се, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора,като е предоставил на заемателя сума от 200,00 лева, а клиентът е поел задължение за връщане на заетата сума съгласно договорените условия.Фиксираният годишен лихвен процент на кредита е 43,2%,а годишния процент на разходите – 45,9%. Твърди се,че длъжникът усвоил отпуснатата сума на 20.04.2016г.,но до подаване на заявлението не е извършил нито едно плащане по договора, поради което дължи освен главницата и уговореното договорно възнаграждение и обезщетение за забава , както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Към заявлението са приложени описаните в него Договор за кредит „Бяла карта”, и Приложение № 1 към договора.

С Разпореждане №

1248/19.02.2020 г. районният съд уважил частично заявлението, като постановил издаване на заповед за изпълнение за главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата,и разноските по делото съобразно уважената част от заявлението. Със същия съдебен акт е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сумата 18,48 лв. – договорна лихва за периода 21.04.2016г.- 06.07.2020 и сумата 87,39 – лихва за забава.Съдът е изложил съображения,че по отношение претенцията за договорна лихва е налице обосновано предположение да е неравноправна,а по отношение на лихвата за забава е посочил,че сам изчислявайки я е достигнал до извод,че същата възлиза на 72,22 лв./в която част я уважил/.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

В производството по издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът следи за наличието на следните предпоставки: дали вземането е за парични суми или заместими вещи, респ. за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за съответствие на заявлението с чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2