Решение № 3405 от 19.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3405 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.ОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110203340 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. К. Н., ЕГН **********, депозирана чрез адв.Г. – САК, срещу Eлектронен фиш, Серия К, № ХХХХХ, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400,00 (четиристотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен с доводи, че същият е издаден в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, ППЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Конкретно се поддържа, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясно изписване на нарушената норма, доколкото чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са две взаимоизключващи се правни норми и няма как да образуват конструкцията на едно нарушение. На следващо място се навежда, че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП лицето Б. К. Н. следва да носи 1 административнонаказателна отговорност в качеството й на законен представител, а не на собственик, както е посочено в оспорвания електронен фиш, което обстоятелство се приема за съществено нарушение на един от задължителните реквизити на електронния фиш, а именно – посочване собственика на МПС. Отделно от това се излагат аргументи, че посочената в електронния фиш за нарушена разпоредба по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал.

1 ЗДвП не е в съответствие с изложената фактическа обстановка, тъй като едновременно в словесното описание на електронния фиш се твърди, че нарушението е осъществено в гр. София при ограничение на скоростта 80 км/ч, както и че това нарушение е осъществено извън населено място, като ограничението е въведено с пътен знак В-26. Оспорва се техническата годност на използваното автоматизирано техническо средство, като се сочи, че ако извършеното нарушение е установено и заснето чрез използването на мобилно техническо средство констатирането му трябва да се извърши по реда и условията на ЗАНН – чрез съставянето на акт за установяване на административно нарушение с описание на извършеното нарушение и издаване на наказателно постановление за налагане на съответното административно наказание. Сочи се също така и допълнително основание за отмяна на атакувания електронен фиш, а именно – липса на посочване в съдържанието му на разпоредбата на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, регламентираща възможността за подаване на писмено възражение срещу фиша пред директора на съответната структура на МВР, който в предвидените хипотези може да анулира фиша, както и липса на каквото и да е отразяване на субективната съставомерност на нарушението.

По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да бъде отменен изцяло.

В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирана по делото молба от въззивника, чрез адв.Г. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт, иницииралата производството жалба се поддържа изцяло по изложените в същата съображения. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща 2 процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.05.2023 г. в 18:28 ч. в гр. София, по Околовръстен път до номер 360, с посока на движение от ул.“Патриарх Герман“ към ул.“Стар лозенски път“, с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № МD1195, била засечена скорост на движение на МПС – ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ от 122 км./ч., при разрешена такава – 80 км./ч. за извън населено място, въведена с пътен знак В26, т.е. превишение на скоростта от 42 км./ч.

Регистриран собственик на лекия автомобил било дружество „ХХХХХ, чийто законен представител е Б. К. Н..

Въз основа на така констатираната скорост на движение, заснета с мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON М2“ с № МD1195, бил издаден електронен фиш Серия К № ХХХХХ, с който на законния представител на дружество „ХХХХХ, а именно - Б. К. Н. било наложено административно наказание "глоба" в размер на 400,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.

Фишът бил връчен на нарушителя на 09.02.2024 г., който в законоустановения срок депозирал срещу същия жалба, инициирала настоящото производство.

От приложения към делото снимков материал - снимка № ХХХХХ към ЕФ, Серия К № ХХХХХ (заснета с мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № МD1195), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 08.05.2023 г., в 18:28:34 ч., в район с локация на Околовръстен път до номер 3

360, с GPS координати N42.623243,Е 23.442688, е измерена скорост на движение от 126 км/ч, като са записани датата, часът (включително и секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, собственост на дружество „ХХХХХ, чийто законен представител е въззивникът, поради което и доводите на последния, че не може да се направи заключение къде е измерено и засечено движението на процесното МПС, не могат да бъдат споделени.

От приложения към делото снимков материал се установява, че на посочения пътен участък бил поставен пътен знак "В26" за въвеждане на максимална скорост на движение - 80 км/ч. за извън населено място.

Към материалите на делото е приложен и протокол от 08.05.2023 г. за използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП – СДВР, както и сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“, поради което и съдът приема, че техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № МD1195 е била поставена и експлоатирана съобразно изискванията за това.

Техническото средство – мобилна система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № МD1195 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № МD1195 е преминала последваща периодична проверка на 14.03.2023 г. От приложения по делото протокол № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по метеорология е видно, че мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № МD1195 отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен 4 начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; протокол за използване на АТСС от 08.05.2023 г., Протокол № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по метеорология, удостоверение на вписан тип средство за измерване, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON М2“ с № МD1195, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, копие на Заповед № 8121-з931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш, справка за собствеността на автомобила, ежедневна форма от отчет, сертификат за завършен курс на обучение за работа с мобилната система „CORDON М2“, справка картон на водача.

Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на това основание, поради което и всички възражения на въззивника, наведени в жалбата, инициирала настоящото производство, са неоснователни.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, 5 установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от Министъра на вътрешните работи, образец.

Съгласно чл. 189, ал.4, изр.2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС, посочени са нарушените разпоредби, поради което и доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за липса на посочване в съдържанието на атакувания електронен фиш на разпоредбата на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, както и липса на отразяване в същия на субективната съставомерност на нарушението като такива, които да представляват съществени процесуални нарушения. В тази връзка е необходимо отново да бъде посочено, че задължителните реквизити на съдържанието на ЕФ са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, като сочените от жалбоподателя основания не фигурират сред тях. Също така, не почиват на обективен прочит на материалите по делото и наведените от въззивника твърдения, че в случая липсват данни за собственика, на когото е регистрирано превозното средство, доколкото видно от съдържанието на самия електронен фиш е, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството й на законен представител на юридическо лице, на което е регистрирано процесното МПС.

Разпечатката съдържа 30 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92f5a225-909a-4ba1-831d-53e1bfe28ebf