Решение № 4573 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4573 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20231110156922 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 3 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.

Настоящият състав на съда приема за установено, че между страните е сключена спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, по силата на която правоотношението, произтичащо от договора за продажба на топлинна енергия е погасено, а не негово място възниква задължение, респективно вземане, което се основава на постигнатото между страните съгласие (л.67). Следователно налице е различно от претендираното в заповедното, респективно исковото производство основание на процесното вземане, т.е. налице е различно субективно право със собствено основание(постигнатото съгласие), различен размер и срок за изпълнение.

Съдът е длъжен да съобрази релевантните за спорното право факти, настъпили след 1 предявяването на иска, в хода на съдебното дирене, арг. чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно исковата претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като претендираното притезателно право е погасено по силата на чл. 365 ЗЗД.

Ищецът с молба, вх. № 396093/03.12.2025 г., изрично е признал неизгоден за него факт, а именно че ответникът е погасил доброволно задължението по постигната спогодба в размер на 2 941,85 лева, като остават непогасени 364,30 лева, които са с настъпил падеж 29.11.2025 г.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищеца, въпреки постигнатото съгласие за доброволно уреждане на спора, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на настоящето производство. Ищецът има право на разноски в размер на 50 евро юрисконсултско възнаграждение и 44,42 евро – д.т.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради постигна спогодба в хода на процеса, предявените по реда на чл.

422, ал.1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от дружество с ЕИК, ******** срещу Е. Е. Н., ЕГН **********, за сумата от 2 528,76 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в адрес, аб. № 284343, за периода от 05.2019 г. до 04.2022 г.., ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до окончателното погасяване на вземането, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 333,59 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.02.2023 г., както и сумата от 46,98 лева, представляваща цената за услугата дялово разпределение за периода от 01.2020 г. до 04.2022 г., както и сумата от 8,69 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 08.02.2023 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9000 по описа за 2023 г. на СРС, I ГО, 24 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Е. Н., ЕГН **********, да заплати на дружество, ЕИК ********, сумата от 94.42 евро, представляваща сторените в първоинстанционното и заповедното производство съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2