Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 08.11.2023, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 27/2023
Вид
Решение № 216
Подписан
08.11.2023
В сила
29.02.2024
Състав
Диана Сотирова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.33, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.206 · Закон за горите
  • чл.213, ал.1, т.2 · Закон за горите
  • чл.266, ал.2 · Закон за горите
  • чл.273, ал.1 · Закон за горите
  • чл.275, ал.1, т.2 · Закон за горите
  • чл.24, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Разлог, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана С. Павлова, Адм. нак. дело №

20231240200027 по описа за 2023 година

С НП №2110200154/12.12.2022 г. на инж. С.Й.П., ИД Директор на РДГ-Б., е наложена на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, на "К.И."ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.“Д.Х.“№37, с управител И.П.М., ЕГН*, ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ по чл.266, ал.2 от ЗГ, вр. с чл.266, ал.1, вр. с чл.213, ал.1, предложение второ, т.2 от ЗГ, от 2`000.00 лв. в приход на РДГ-Б. и са отнети в полза на държавата: 1. Вещите - предмет на нарушението: 26,15 пр. м3 обли иглолистни материали от бял бор и смърч, на основание чл.273, aл.1 от ЗГ, като сумите от продажбата им се превеждат в приход на РДГ-Б., за това че на дата 26.05.2021 г. е установено, че в обект по чл.206 от ЗГ, на фирма „К.И.“ЕООД, с производствена марка Серия О №1515, г.Б., Поземлен имот №***, о.Б., о.Б., се съхранява иглолистна гора и средна строителна дървесина /бял бор - 2,56 м3 и смърч - 23,59 м3/, непридружена с превозен билет.

Недоволен от НП останал жалбоподателят "К.И."ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.“Д.Х.“№37, с управител И.П.М., който го обжалва в срок. Излага, че констатациите в НП не отговарят на действителното фактическо положение, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се представлява от адв. П.С., който поддържа жалбата по изложените в същата съображения за незаконосъобразност на НП и моли да бъде отменено, поддържа искане, че са налице нарушения на чл.34, ал.3 от ЗАНН, като претендира и присъждане на разноски съгласно приложеното пълномощно.

За издателят на обжалваното НП - Директор на РДГ-Б. - редовно призован, се явява юриск.

В., който излага, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и моли да бъде потвърдено, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Представена е писмена защита.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели В.Т., А.Г., от заключението на в. л. М.К. по назначената съдебно-лесотехническа експертиза в досъдебното производство, от заключението на вещо лице Х.А. за извършена техническа експертиза, както и от становището на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 02.06.2021 г. бил съставен Акт /без №/ Серия №000012/02.06.2021 г. за установяване на 1 адм. нарушение от св. В.Т., в присъствието на св. А.Г., срещу "К.И."ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.“Д.Х.“, с управител И.П.М., ЕГН*, за това че на дата 26.05.2021 г. е установено, че в обект по чл.206 от ЗГ, на фирма „К.И.“ЕООД, с производствена марка Серия О №1515, г.Б., Поземлен имот №***, о.Б., о.Б., се съхранява иглолистна гора и средна строителна дървесина /бял бор - 2,56 м3 и смърч - 23,59 м3/, непридружена с превозен билет.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица с оглед представените към преписката писмени доказателства.

Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Видно от събраните по делото доказателства, ИД Директор на РДГ-Б. след като се е запознал с процесния Акт /без №/ Серия №000012/02.06.2021 г. е преценил, че са налице предпоставките на чл.33, ал.2 от ЗАНН, с оглед данните за наличие на престъпление по НК, поради което без да прекратява административно-наказателното производство, изпратил материалите на РП-Б., ТО-Р. с писмо с изх. №РДГ02-3787/08.06.2021 г. - л.27 от делото/.

Нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, ясно и категорично разпорежда, че при данни за извършено престъпление, административно-наказателното производство се прекратява, като в случая АНО без да изпълни императивно вменените му с нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН задължения, е изпратил преписката на РП-Б. без да прекрати административнонаказателното производство.

От доказателствата по делото се установява, че с Постановление от 01.12.2022 г. по преписка №4287/2021 г. по описа на ТО-Р., наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство, тъй като деянието не съставлявало престъпление от общ характер и е изпратил материалите по преписката на АНО РДГ-Б. по компетентност, за преценка и ангажиране на административно-наказателна отговорност за извършени адм. нарушения.

След получаване на постановлението, както въз основа на него, така и въз основа на акта за установяване на административното нарушение, ИД Директор на РДГ-Б. е издал обжалваното НП за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, като на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 2`000.00 лева и са отнети в полза на държавата, вещите предмет на нарушението, на основание чл.266, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗГ и вр. с чл.273, ал.1 от ЗГ.

С оглед така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира че при издаване на НП, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелна предпоставка за отмяна на НП само на това основание. Аргументите в тази насока са следните: Както бе посочено и по-горе, обжалваното НП е издадено без административно-наказателното производство да е било прекратено от наказващия орган /липсва мотивирана резолюция на АНО за прекратяване на административно-наказателната преписка/. Целта на разпоредбата на чл.33, ал.1 и чл.33, ал.2 от ЗАНН, е да не се допусне за едно деяние да се водят 2 паралелни производства наказателно и административно, които са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване 2 пъти за едно и също нещо, което ще е нарушение на принципа non bis in idem /ТР №3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по т. д. №3/2015 г. /. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретното деяние е започнало наказателно преследване, то органите на администрацията да не предприемат, каквито и да било мерки по адм. преследване, а да чакат произнасянето на компетентните органи - съд или прокуратура, които след като се произнесат съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят прекратеното наказателно производство на АНО. Тогава вече той ще е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, т. е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния случай не е спазена: започнато е АНП със съставяне на АУАН, който в същото време е изпратен на 2 прокуратурата, защото деянието е съдържало признаци на престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което след произнасяне на прокуратурата е продължило развитието си. С това обаче е била нарушена императивната разпоредба на чл.33, ал.2, изр.1 от ЗАНН, което е опорочило необратимо цялото производство по административното наказване и на собствено основание налага отмяна на издаденото НП. Нещо повече, в случая видно от обжалваното НП, наказващият орган е записал, че издава НП, както въз основа на Акт /без №/ Серия №000012/02.06.2021 г., констативен протокол серия Е №0404793/26.05.2021 г. така и въз основа на постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.12.2022 г. на ТО-П. към РП-Б., каквото смесване е недопустимо и съставлява допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като поставя невъзможност, както жалбоподателят така и съда да разберат, на какво основание е издадено обжалваното НП, както и въз основа на който акт. В конкретния случай за пълнота следва да се посочи, че пречката по чл.84 от ЗАНН, вр. чл.24, ал.1, т.6 от НПК е налице, тъй като разпоредбата изрично изисква спрямо същото лице за същото деяние да е налице Постановление за прекратяване на делото, т. е. на ДП, както е в процесния случай, а именно нарушен е принципът, залегнал в чл.4, §1 от Протокол №7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като е налице постановен краен акт, който да е влязъл в законна сила, поради което съдът намира, че е налице нарушение на принципа ne bis in idem в конкретния случай.

Действително в нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, към датата на която процесния АУАН е бил изпратен на РП-Б., относно преценка за наличие на престъпление не е било указано с какъв акт следва да бъде постановено прекратяването, но по аналогия с разпоредбата на чл.54 от ЗАНН /в старата й редакция/ това може да стане с резолюция от страна на наказващия орган.

Независимо как ще бъде наименован този акт, с който се прекратява административнонаказателното производство, то той следва да е изрично постановен, а такъв видно от настоящия случай не е наличен.

Поради това, само на това основание като незаконосъобразно, обжалваното НП следва да бъде отменено.

В контекста на изложените доводи за налични процесуални основания за отмяна на НП, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Единствено за пълнота, следва бъде отбелязано, че в конкретния случай, съществуват безспорни правни аргументи и за неправилно приложение на материалния закон от АНО. Основанията за този извод са следните:

Ако се приеме, че обжалваното НП е издадено въз основа на съставения на жалбоподателят АУАН, предвид идентична между този акт и обжалваното НП фактическа обстановка, на жалбоподателят е наложена "имуществена санкция" по чл.266, ал.2 от ЗГ, вр. с чл.266, ал.1, вр. с чл.213, ал.1, предложение 2-ро, т.2 от ЗГ, в размер на 2`000.00 лв. в приход на РДГ-Б. и са отнети в полза на държавата: 1. Вещите - предмет на нарушението: 26,15 пр. м3 обли иглолистни материали от бял бор и смърч, на основание чл.273, aл.1 от ЗГ, като сумите от продажбата им се превеждат в приход на РДГ-Б.

С издаденото НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за това, че на инкриминираната дата съхранявал в г.Б., поземлен имот №***, о.Б., иглолистна едра и средна строителна дървесина /бял бор - 2,56 м3 и смърч - 23,59 м3/, непридружена с превозен билет. "Съхранението", като вид деяние, с което се осъществява административното нарушение, се изразява в упражняване на фактическа власт върху дървесината – предмет на нарушението по начин, че достъпът на трети лица до тази дървесина е ограничен, като се вземат и мерки за запазване или за подобряване на нейните качества. Значението на думата съхранявам означава "държа на сигурно място, пазя от разхищение или повреда". Съхраняването на дървен материал предполага деецът да постави и складира дървесината по начин, че тя да бъде защитена не само от въздействието на атмосферните условия, но и от възможност да бъде предмет на чужди посегателства. В 3 случая е очевидно, че описаните признаци на състава на адм. нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, изразяващо се конкретно в "съхраняване" на дървесина, непридружена с превозен билет, не са налице.

По делото безспорно се установи от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, че автомобилът, в който е била натоварена част от процесната дървесина, действително, в този момент, когато те са го видели, не е бил в движение, но са извършили проверка на същия и са установили, че дървесината не е придружена с превозен билет. Тоест към дата на установяване на нарушението, процесната дървесина се е съхранявала в товарен автомобил, което обстоятелство не е отчетено по издадените АУАН и НП, напротив като място на извършване е посочено единствено поземлен имот, находящ се в г.Б. /цитиран с № по-горе/.

Обстоятелството, установено чрез свидетелски показания, че дървесината е установена и съхранявана в товарен автомобил навеждат на извода, че процесната дървесина е възможно да е била подготвяна да бъде експедирана, с въпросния товарен автомобил, на който е била товарена, от обект по чл.206 от ЗГ, а не съхранявана, както са приели актосъставителя и в последствие наказващият орган.

Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие съдебна лесотехническа експертиза се установява, че по договора между „К.И.“ЕООД и о.Б.