Решение № 230 от 14.04.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Пазарджик , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215220200004 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „A.“ ООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Ц.“ №6Е, , представлявано от управителите Н. Д.

С. и А. С. С.а, заедно и поотделно, против Наказателно постановление № 13002368 от 15.12.2020 г. издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. С., с което за нарушение на чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

В бланкетната жалба се сочи, че описаните в АУАН, на база на който е съставено НП, факти не отговарят на обективната действителност, поради което НП е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законовия представител, но изпраща процесуален представител, който подържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП, излагайки обосновани доводи в подкрепа на становището си в представени писмени бележки. Прави искане за присъждане на сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар.

1

Процесуалният представител на въззиваемата страна- АНО, оспорва жалбата и излага обосновано становище същата да се остави без уважение като неоснователна, а НП да се потвърди като законосъобразно, допълвайки доводите си с писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и като съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при спазване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, на 17.09.2020 г., около 13,00 часа, на обект „Лозов масив“, находящ се в землището на с. Л., обл. Пазарджик, е допуснал до работа като работник лицето К. А. М., ЕГН- **********, без да й е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

При извършената проверка от инспектори при Дирекция „ИТ“- Пазарджик на място в обекта, лицето попълнило декларация на осн. чл.402 от КТ, с която декларирало елементи на трудово правоотношение с дружеството, а именно че работи в „A.“ с работно време от 8 до 5 часа, почивни дни- събота и неделя, почивки в работния ден- 1 час, трудово възнаграждение- 30 лева и че не е получила копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

Нарушението било извършено на 17.09.2020 г. в землището на с. Л., когато по време на проверка лицето К. А. М. е заварена да работи в посочения обект на контрол като работник- извършваща дейност по бране на грозде, облечена с работни нефирмени дрехи.

Нарушението било констатирано на 30.09.2020 г. при преглед на фирмената документация в Дирекция „ИТ“- Пазарджик, когато било установено, че представеният трудов договор № 1121/17.09.2020 г., сключен между дружеството и завареното да работи на 17.09.2020 г. лице, бил регистриран със справка № 13388203035748 в ТД на НАП на 17.09.2020 г. в 19:27:05 часа, т.е. след установяване на нарушението.

2

Така констатираното от ст. инспектор Т.Д. съставлявало нарушение 63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, която правна норма императивно предвижда, че Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по чл.63 ал.1 от КТ, а именно от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

За констатираното нарушение св. Д. съставила АУАН № 13-002368 от 30.09.2020 г. в присъствието на пълномощник на дружеството, на който бил предявен и връчен екземпляр. В акта не били направени възражения.

Въз основа на АУАН на 15.12.2020 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на служител в дружеството по пощата на 17.12.2020 г., видно от известие за доставяне на л.18 от делото. Жалбата против НП била подадена от управителя на санкционираното дружество чрез АНО до съда и била входирана в деловодството на ИА „ГИТ“- С. на 23.12.2020 г., поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Т.Д. и К.М.. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

Безспорно се установи по делото, че дружеството-жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Не е спорно също, че с оглед на осъществяваната от дружеството дейност, същото притежава обектлозов масив в землището на с. Л.. Няма спор също, че на 17.09.2020 г. в този обект е извършвана дейност по бране на грозде от наети от дружеството работници. Не се спори и това, че единният от тези работници е св. К.М.. Ням спор и относно обстоятелството, че М. към момента на проверката е престирала труд в лозовия масив и че същата не е имал сключен писмен трудов договор с работодателядружеството-жалбоподател. Тези обстоятелства не се отричат и от дружествотожалбоподател.

3

При така установените безспорни факти, НП се атакува в две посоки- за допуснати СПН в производството по неговото издаване, и за нарушение на материалния закон.

Първото възражение е само декларативно посочено в жалбата, без каквато и да е конкретика. Съдът обаче намира, че същото е неоснователно. АНП е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на надлежно упълномощено лице от единия от управителите на дружеството- А. С.а (виж пълномощно на л.26 от делото), който е бил поканен надлежно в Дирекция „ИТ”- Пазарджик, предявен му е и връчен срещу подпис. Въз основа на акта, АНО е съставил НП. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение. При това положение съдът намира, че издаденото НП е процесуално изправно и няма допуснато СПН, което да ограничава правото на защита на санкционираното лице.

Основателно обаче счита съдът второто възражение направено от процесуалния представител- а именно че е допуснато нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като описаните в НП факти и установени безспорно по делото, обуславят извод за извършено друго нарушение, а не вмененото с АУАН и НП нарушение на дружеството-жалбоподател, в какъвто смисъл е и изложеният от процесуалния представител на въззивника аргумент.

Както се посочи вече, от свидетелските показания и писмените доказателства, основното от които декларацията по чл.402 от КТ, попълнена от св.

М., се установи, че в деня на проверката от контролните органи М. е полагала труд в полза на дружеството-жалбоподател като е беряла грозде. В посочената декларация тя е вписала елементи на трудово правоотношение. Установи се от показанията на св. Д., че от дружеството са били изискани документи, в това число и трудови договори. Дружеството е представило трудов договор от 17.09.2020 г. сключен с работника К.М. (л.22-23). Този договор, както се твърди и от самия АНО обаче е сключен с работника след извършване на проверката. Св.

М. убедително заяви, че преди проверката не е сключвала договор с дружеството 4 и че това се е случило след като проверяващите са си тръгнали. Освен това тя още в декларацията по чл.402 от КТ (л.25) е вписала, че не е получила екземпляр от сключен писмен трудов договор, но също така е посочила, че получава възнаграждение в размер на 30 лева, а в трудовия договор е записано, че месечното възнаграждение на работника е 305,00 лева. Последното сочи на извода, че към момента на попълване на декларацията св. М. не е работила при условията на трудовия договор, което означава, че към момента на проверката договорът не е бил сключен. При това положение е безспорно, че св. М. е работила без да има сключен писмен трудов договор с работодателя, което пък съставлява нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ.

След като към момента на проверката не е имало сключен трудов договор и същият не е бил регистриран в НАП, а с оглед на справката това е станало на 17.09.2020 г. но в 19:27:05 часа, то няма как и да е било издадено уведомление по чл.62 ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП, още по-малко да е имало възможност същото да се връчи на работника.

Казано с други думи, за да е налице неизпълнение на задължението по чл.63 ал.2 от КТ, следва да е била налице обективна възможност за неговото изпълнение и въпреки това работодателят да не го е изпълнил. А за да го изпълни, както се посочи вече, е следвало да има сключен трудов договор и той да е бил регистриран в ТД на НАП, с изпращане на уведомление до НАП, която от своя страна да го получи и приеме, след което завери, за да може да се връчи копие от това уведомление на работника.

В конкретния случай към момента на проверката- 13,00 часа на 17.09.2020 г. трудов договор с К.М. не е бил сключен и такъв не е регистриран в ТД на НАП с изпращане на уведомление и за това, дружеството не е извършило вмененото му нарушение по чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ. Но безспорно е налице нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ, каквото адм. обвинение обаче на дружеството не е повдигнато. В този смисъл е и константната съдебна практика на касационната инстанция, като за пример биха могли да се посочат Решение № 32/13.02.2019 г. по КАНД № 1139/2019 г.; Решение № 494/09.07.2019 г. по КАНД № 509/2019 г.; Р ешение № 585/09.10.2015 г. по КАНД № 687/2015 г.- всички по описа на Адм. съд Пазарджик и мн. др.

С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството5 жалбоподател за нарушение, което то не е извършило, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.

С оглед изхода на делото- отмяна на НП, дружеството-жалбоподател има право на разноски. Такова искане е направено от процесуалния представител на същото и то своевременно в хода на съдебното производство, като правото на разноски произтича от разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.36), от който се установява, че управителят на дружеството-жалбоподател е упълномощил адв. Р. да представлява дружеството. Никъде обаче в договора не е посочено договорено ли е и в какъв размер адвокатско възнаграждение, още помалко дали същото е заплатено дружеството на пълномощника- адв. Р. и по какъв начин. По делото не е представено доказателство, че дружеството е заплатило хонорар на адв. Р.. При това положение липсват каквито и да е доказателства, че дружеството-жалбоподател е сторило разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на адв. Р., поради което и направеното искане за присъждане в полза на дружеството разноски за заплатен адв. Хонорар, следва да се остави без уважение.

Разпечатката съдържа 37 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92f47217-97a6-4f47-bf5e-5a8acc34332b