Решение № 431 от 08.03.2024, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Велико Търново, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110102607 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от "А1 България" ЕАД град София срещу И. Г. Б. кумулативно, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че между страните е сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с неговия уникален номер 505687124 от 29.01.2020 година със системен партиден номер М6475785, като към него са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги с тарифни планове без ДДС, както следва: Мобилна услуга А1 Net Box за тел. номер 359989737618 на стойност 15.99 лева и Мобилна услуга А1 SURF XS за тел. номер 359886148985 на стойност 13.99 лева. Твърди, че към горепосочените договори на ответникът е закупил на изплащане Таблет PrestipioWIZE 34374G 1GB/8GB Bla – с договор от 27.02.2020 година за изплащане с първоначална вноска в размер на 1.98 лева и 23 последователни равни месечни вноски в размер на в същия размер. Посочва, че за периода от 16.05.2020 година до 15.10.2020 година дружеството е изпълнявало задълженията си по договорите, но ответникът не е заплатил задълженията си в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България“ ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени месечни абонаментни такси и ползвани 1 електронни съобщителни услуги на обща стойност 159.91 лева, за които са издадени 5 броя фактури, описани в исковата молба, както и задължения за устройството на изплащане, за посочения период общо в размер на 37.62 лева. В тази връзка на 13.11.2020 година договор № 505687124 със системен партиден номер М6475785 е прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в общ размер на 356.55 лв. Твърди, че ответникът дължи и мораторна лихва, начислена върху посочените суми в размер на 144.42 лева за периода от 05.07.2020 година до 15.06.2023 година. Посочва, че за посочените задължения дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1849/2023 година на ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на И. Г. Б. дължи на "А1 България" ЕАД - град София сумата в размер на 698.61 лв. - главница, представляваща неизпълнени задължения за периода 16.05.2020г. – 15.10.2020г. по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с партиден № М6475785 като част от Рамков договор № 505687124, от която сумата в размер на 159.91 лв. – неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги; сумата в размер на 37.62 лв.

– неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; сумата в размер на 356.55 лв. – неустойка при прекратяване на договора и сумата в размер на 144.42 лв. – мораторна лихва за периода от 05.07.2020 година до 15.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.06.2023 година до окончателното й плащане, за които сума е издадена Заповед № 726 за изпълнение на парично задължение от 27.06.2023 година по Ч.гр.д. № 1849/2023 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен на назначения на ответника особен представител по делото, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените по делото искове. Посочва, че по делото не е представен договорът, въз основа на който ищецът претендира процесните суми. Твърди, че приложените към исковата молба фактури не са годно доказателства да установят вземането по тях. Освен това фактурите представляват само и единствено покана за плащане. Оспорва и дължимостта на претендираната неустойка. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото заверени копия на Договор № 505687124 от 29.01.2020 година и Приложение № 1 от 29.01.2020 година към Договор № 505687124 /л. 6-гръб и л. 8 гръб – 9 гръб/ се установява, че на посочената дата между страните е сключен договор за електронни съобщителни услуги, с който на клиента е предоставен предоставено ползването на услугата A1 Net Box 25, с месечна абонаментна такса 2

15.99 лева и стойността на ползваните допълнителни услуги извън тарифния план за мобилен номер ***, за SIM карта 8935901187037107012. С Приемопредавателен протокол за крайно устройство, такова е предоставено за ползване към договор за услуги от 29.01.2020 година /л. 10/.

Видно от материалите по делото на 07.02.2020 година между страните е сключен и Договор № 505687124, ведно с и Приложение № 1 от 07.02.2020 година към Договор № 505687124 /л. 7 и л. 10 гръб – 12/, от който е видно, че на посочената е сключен и договор за електронни съобщителни услуги, с който на клиента е предоставено ползването на услугата A1 Сърф XS Февруари 2020 2г. с месечна абонаментна такса 13.99 лева и стойността на ползваните допълнителни услуги извън тарифния план за мобилен номер ***, за SIM карта 8935901187059773725.

На същата дата – 07.02.2020 година между страните е сключен и Договор за продажба на изплащане № 5056871214, към който е представен и Приемопредавателен протокол за закупено крайно устройство от 07.02.2020 година и Гаранционна карта № 490942816 от 07.02.2020 година /л. 7-гръб и 5-6/, с който на клиента е предоставено устройство Таблет PrestipioWIZE 34374G 1GB/8GB Bla с обща цена в размер на 47.52 лева, като при подписване на договора купувачът е заплатил първоначална вноска в размер на 1.98 лева, а остатъкът от цената в размер на 45.54 лева страните са уговорили да бъде заплатена на 23 броя месечни вноски в размер, посочен в договора. Видно от приемо-предавателния протокол от същата дата, купувачът е получил устройството, предмет на договора.

По делото са приложени и Фактура № ********** от 19.06.2020 година; Фактура № 0414687322 от 20.07.2020 година; Фактура № 0416238932 от 19.08.2020 година;

Фактура № ********** от 21.09.2020 година; Фактура № 0419731717 от 19.10.2020 година и Фактура № 0421343880 от 19.11.2020 година /л. 35 – 37/, както и ОУ на „А1 България“ ЕАД /л. 14-34/.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1849 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2023 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 27.06.2023 година е издадена Заповед № 726 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И. Г. Б. за сумата в размер на 554.08 лeва - главница, за сумата в размер на 144.53 лева – мораторна лихва в общ размер от датата, представляваща първи ден на забавата за всеки отделен документ до 25.06.2023 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2023г. до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 505.00 лева – направени разноски по делото.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

3

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по приложените договор за електронни съобщителни услуги и договори за продажба на изплащане, че е изправна страна по тях, т.е. че е осигурил достъп на абоната до договорените електронни съобщителни услуги, съответно - че му ги е предоставил, както и че е предоставил закупената на изплащане вещ, наличието на предпоставките пораждащи начисляването на неустойка по договорите, както и размера на претендираните вземания.

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на валидни облигационни правоотношение между страните по делото по сключени между тях Договор № 505687124 от 29.01.2020 година и Приложение № 1 от 29.01.2020 година за мобилен номер *** и Договор № 505687124, ведно с и Приложение № 1 от 07.02.2020 година за мобилен номер ***, по които ответникът има качеството абонат и потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, както и по Договор за продажба на изплащане от 07.02.2020 година. Видно от приложените договори и приложения, операторът е предоставил на абоната посочените услуги по тарифен план, посочен в тях и описан по-горе, срещу задължението на абоната за заплащането им, ведно с цените на ползваните от него допълнителни услуги, когато те не са включени в съответния тарифен план. Изрично в самите договори е посочено, че „Абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ“. На следващо място, видно от самите приложения към договорите, операторът е предоставил на ответника СИМ картите със съответния и посочен изрично номер, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на последния до своята мобилна мрежа и до договорените далекосъобщителни услуги - чл. 23 б. "б" от ОУ. Предоставянето на уговорените с договорите мобилни услуги се установява и от приложените фактури, които представляват извлечение от автоматизираната система на оператора за ползваните услуги. Осигуряването на достъп до мобилната мрежа и до договорените услуги от страна на ищеца е породило насрещното задължението на ответника да заплати дължимите за това месечни такси по тарифните планове, както и цената на 4 допълнително използваните услуги, които не са включени в тях. В този смисъл, независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му услуги по сключените договори, той дължи на оператора месечните абонаментни такси в размерите, които са уговорени и които са посочени по-горе за използване на използваните от него мобилни номера *** и ***.

Видно от приложените по делото по делото фактури за ползваните от ответника услуги са начислени следните суми: За периода от 16.05.2020 година до 15.06.2020 година е начислена сумата в размер на 34.94 лева - за месечни абонаментни такси и използвани услуги, както и за вноска за изплащане на стоки в размер на 1.98 лева. За периода от 16.06.2020 година до 15.07.2020 година е начислена сумата в размер на 29.98 лева - за месечни абонаментни такси и използвани услуги, както и за вноска за изплащане на стоки в размер на 1.98 лева. За периода от 16.07.2020 година до 15.8.2020 година е начислена сумата в размер на 29.98 лева - за месечни абонаментни такси и използвани услуги, както и за вноска за изплащане на стоки в размер на 1.98 лева. За периода от 16.08.2020 година до 15.09.2020 година е начислена сумата в размер на 37.93 лева - за месечни абонаментни такси и използвани услуги, както и за вноска за изплащане на стоки в размер на 1.98 лева. За периода от 16.09.2020 година до 15.10.2020 година е начислена сумата в размер на 27.08 лева - за месечни абонаментни такси и използвани услуги, както и за вноска за изплащане на стоки в размер на 1.98 лева. За периода от 16.10.2020 година до 15.11.2020 година е начислена сумата единствено в размер на 27.72 лева - за вноски за изплащане на стоки. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства ответникът да е изпълнил задължението си за плащане на посочените в тях суми, включително на вноските на изплащане, дължими за целия срок на договора, поради което за посочените отчетни периоди дължи на ищеца за абонаментни такси по договорите за електронни съобщителни услуги сумата в размер на 159.91 лева, както и сумата в размер на 37.62 лева по договора за продажба на изплащане.