Решение № 3236 от 10.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3236 гр. Пловдив, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330101435 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Ж. М., ЕГН **********, представляван по пълномощие от адв. Е. И., за прогласяване нищожността на клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от 98,52 лева в договор за кредит № ********* от 23.02.2017г., сключен между „Вивус.БГ“ ЕООД и М. Ж. М., поради противоречието й със закона и добрите нрави, както и осъждане на „Вивус БГ“ ЕООД да върне на М. Ж. М., ЕГН ********** сумата от 98,52 лева, заплатена без правно основание, поради нщожност на клаузата за експресно разглеждане, ведно със зак. лихва върху тази сума от датата на завеждане на исоквата молба в съда – 31.01.2022г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски и ангажира доказателства.

В исковата молба са изложени подробни съображения, обосноваващи нищожността на клаузата от договора, а в постъпилия писмен отговор са наведени доводи за неоснователност на исковете.

ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните нямат спор относно сключването на процесния договор за кредит и посочените в същия параметри на ГПР, фиксирания лихвения 1 процент, предоставената в кредит парична сума и срок за връщане на сумата.

По делото е представен и заверен препис от цитирания договор.

По делото е допусната и изслушана ССЕ с вещото лице Л. К., според която Съгласно заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза, единственият разход, по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, който кредиторът включил в договорения ГПР бил договорената годишна лихва, а размерът на платената сума за такса експресно разглеждане била 98,52 лева.

Касае се за договор за потребителски кредит, чиято правна регламентация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на член 24 от ЗПК и в ЗЗП. Ищецът има качество качеството на потребител по смисъла на член 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите начл. 10 и 11 от ЗПК.

В процесния договор за кредит е уговорено, че заемателят дължи заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за кандидатури на кредитополучателя в размер на сумата от 98,52 лева.

Съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие. Уговорената в разглеждания договор такса за експресно разглеждане на документи представлява такса, свързана с усвояване и управление на кредита, поради което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 забрана.

2

С оглед на изложените съображения клаузата за такса за експресно разглеждане е нищожна, като уговорена в противоречие със ЗПК, респ. същата не поражда права и задължения за страните по договора.

Така също престираната от ищеца сума в размер на 98,52 лева е без правно основание, тъй като няма оправдателна, основателна причина за нейното престиране – клаузата е нищожна, поради което сумата от 98,52 лева следва да бъде върната от обогатилия се кредитор на обеднилия се ищец.

Съгласно член 78 ГПК разноските са в тежест на ответника.

По делото ищецът е представляван от адв. И. от ПАК, по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА съгласно удостовереното в договора за правна защита. В полза на същата следва да бъде присъдено дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., доколкото е предоставена защита по два обективно съединени иска. На ищеца ще се присъдят разноски за държавната такса и възнаграждението за вещо лице в размер на общо 200 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА

НИЩОЖНОСТТА на клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от 98,52 лева в договор за кредит № ********** от 23.02.2017г., сключен между „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ******** и М. ЖОРЕС М., ЕГН **********, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ******* да върне на М. Ж. М., ЕГН ********** сумата от 98,52 лева, платена при начална липса на основание по клауза за експресно разглеждане в договор за потребителски кредит № ******* от 23.02.2017г., сключен между „Вивус. БГ“ ЕООД, ЕИК ******* и М. Ж. М., ЕГН **********, ведно със зак. лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 31.01.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на М. Ж. М., ЕГН ********** разноски в размер на общо 200 лева.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на адв. Е. И.

3 вписана в АК-Пловдив сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал. 2 вр. ал. 1, т.2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4