Решение № 17 от 07.06.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Бургас , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Албена Я. Зъбова Кочовска

Членове:Калина С. Пенева

Кремена И. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212000500156 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 32/18.12.2020 год. по гр.д.№ 325/2020 год. по описа на Ямболския окръжен съд, е осъдено ЗД "Бул Инс"АД със седалище и адрес на управление: гр.София 1301, район "Лозенец", бул."Джеймс Баучер"№ 87, ЕИК *********, представлявано от изп.директори С. С. П. и К. Д. К. да заплати на Ж. Д. Д. от гр.Я., ж.к. "Х.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН **********, със съдебен адресат адв.П.В. от гр.Б, ул. "В. А." № *, ет.*, офис *, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бабата на ищеца К. М. П., настъпила от ПТП на 11.06.2016 год., причинено виновно от водача на застрахован при ЗД "Бул Инс"АД л.а. "Фиат Палио" с ДК № У **** АК по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 19.02.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата над сумата 40 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението за 1 неимуществени вреди за периода от 16.07.2016г. до 18.02.2019г. е отхвърлен като неоснователен. Осъдено е ЗД "Бул Инс"АД, да заплати на Ж. Д. Д. от гр.Ямбол, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на сумата 1 760 лв. Осъден е Ж. Д.

Д. от гр.Ямбол, да заплати на ЗД "Бул Инс"АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 504 лв. Осъдено е ЗД "Бул Инс"АД, да заплати в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 1 600 лв. и 5 лв. - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД "Бул Инс"АД със седалище и адрес на управление: гр.София 1301, район "Лозенец", бул."Джеймс Баучер" № 87, ЕИК *********, представлявано от изп.директори С. С. П. и К. Д. К., чрез процесуален представител адв.Г.Д. от АК-Ямбол, срещу решението в осъдителната за застрахователя част. Твърди се, че в тази част решението е неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Оспорено е безкритичното приемане на свидетелските показания от страна на съда, сочи се, че не е установена изключителност на отношенията между ищеца и неговата баба. Твърди се, че сочената от свидетелите близост и привързаност между ищеца и неговата баба не са достатъчни за уважаване на предявения иск, тъй като показват обичайно протичащи отношения. Сочи се, че макар ищецът да е живял с баба си на един адрес, той има родители, с които не е прекъсвал връзката си, като няма данни те да са се дезинтересирали от него.

Изтъква се, че бабата на ищеца за период от четири месеца в годината е отсъствала от адреса в гр.Ямбол, тъй като през летните месеци е била заета с работа в гр.К. заедно със съпруга си. Твърди се, че общият адрес, на който са живели бабата на ищеца и неговото семейство след като той е сключил брак, не са показател за изключителност на отношенията. Твърди се, че не е доказано след смъртта на баба си ищецът да е изпитвал продължителни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите. Твърди се, че изводите на съда за наличие на кумулативните предпоставки за присъждане на обезщетение в полза на ищеца са в противоречие с изискванията на закона и съдебната практика. Отречено е наличието на тези предпоставки. Присъденият от съда размер на обезщетението от 40 000 лв. е оспорен като прекомерен и неотговарящ на установените в съдебната практика критерии за справедливост. За сравнение 2 е посочено, че присъденият размер на обезщетението се равнява на статистически установения среден доход на едно лице за шест години и излиза извън рамките на обезщетителната функция. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за цялостно отхвърляне на претенциите на ищеца, евентуално - за намаляване на размера на обезщетението до справедлив такъв, както и за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна-ищец по предявения иск Ж. Д. Д., чрез процесуален представител адв.П.В. АК-Бургас, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението в обжалваната част. Извършен е анализ на фактите и обстоятелствата по делото, за които се твърди, че установяват изискуемите кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение в полза на ищеца.

Твърди се, че с решението са обсъдени всички правнозначими факти и обстоятелства, че то е постановено при правилна преценка на доказателствата и при съобразяване със задължителната съдебна практика. Отречени са твърденията на въззивника за несправедлив, прекомерен размер на присъденото обезщетение. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда подлежащ на въззивно обжалване и е допустима.

С решението в обжалваната част Ямболският окръжен съд се е произнесъл по иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и по претенция за законна лихва.

Ямболският окръжен съд е сезиран с исковата претенция на ищеца Ж.

Д. Д. от гр.Я., ж.к. "Х.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН **********, срещу ответника ЗД "Бул Инс"АД със седалище и адрес на управление: гр.София 1301, район "Лозенец", бул."Джеймс Баучер"№ 87, ЕИК ********* , за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата на душевни болки и страдания, претърпени поради смъртта на неговата баба К. М. П. поч. на 3

16.07.2016 год., в резултат на ПТП настъпило на 11.06.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на смъртта -16.07.2016 год., до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба ищецът сочи, че виновният за ПТП водач Л. Д., управлявал лек автомобил "Фиат", модел "Палио" с per. № У**** АК -, чиито застраховател по застраховка „ГО“ е ответника, е признат за виновен и осъден за вредоносното деяние по НОХД № 134/2018г. по описа на ЯОС. Ищецът твърди, че с баба си е бил в много топли и близки отношения, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Сочи, че тя го отгледала, а той полагал грижи за нея до сетния й дъх. След смъртта на баба си ищецът изпаднал в тежка скръб и още не може да преодолее загубата.

Сочи, че на 19.11.2018 год. отправил застрахователната си претенция към ответника, но получил отказ за изплащане на обезщетение. Ищецът поддържа иска, ангажира доказателства, прави искане за присъждане на съдебните разноски.

Ответникът с отговора си е признал сочените от ищеца факти относно деликта и сключената застраховка, но е оспорил активната му материална легитимация за получаване на търсеното обезщетение. Възразено е, че в отношенията между внука и бабата не е установена изключителност по смисъла по ТД №1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се, че в случая липсва толкова дълбока и трайна емоционална връзка, като не са установени и тежки душевни страдания на ищеца след смъртта на неговата баба.

Евентуално е направено оспорване на претенцията по размер, както и на началната дата, от която е претендирана законната лихва. Направено е и възражение за погасяване на лихвата по давност. Иска се претенцията на ищеца да бъде изцяло отхвърлена с присъждане на съдебните разноски, евентуално е поискано присъждане на обезщетение в по-нисък от претендирания размер.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната 4 форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Решението в обжалваната част е допустимо. Постановено е по допустим иск, предявен след като ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя със заявление от 19.11.2018 год., но съгласно отговор от 05.12.2018 год. последният е отказал заплащане на обезщетение.

Решението не е било обжалвано в частта, с която претенцията е отхвърлена за сумата над 40 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва, и за законната лихва върху присъдената сума от 40 000 лв. за периода от 16.07.2016 год. до 18.02.2019 год. В тези части решението на окръжния съд е извън предмета на въззивния контрол за допустимост и правилност.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка по релевантните факти и обстоятелства:

Установено е по делото, че ищецът е внук по майчина линия на К. М. П. поч. на 16.07.2016 год. в резултат на ПТП настъпило на 11.06.2016 год..

Съгласно представеното удостоверение, наследниците по закон на починалото лице са нейните дъщери Д. С. Д. и З. С. Д.- майка на ищеца.

С влязла в сила присъда от 20.09.2018 год., постановена по НОХД 134/2018 година Ямболския окръжен съд, изменена отчасти с решение №18/15.03.2019 год. по ВНОХД № 275/2018 год. по описа на Бургаския окръжен съд, Л. Г. Д. е признат за виновен за това, че на 11.06.2016 год., около 17,30 ч., в гр.Ямбол, на пешеходна пътека на кръстовище на ул. "Гр.

Игн." с ул. "Др.", след магазин К.-Ямбол, при управление на лек автомобил марка и модел „Фиат Палио“ с ДК№ У **** АК, със скорост на движение от 78 км/ч и с посока на движение от централна градска част към ж.к."Д.", в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта - 1,84 %, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени с пътен знак за въвеждане на забрана по чл.47, ал. 3 от ППЗДв.П - В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от 30 км/ час“ и във връзка с разпоредбите на чл. 21, ал. 2, вр. aл. 1 от ЗДв.П и чл.119, ал.1 от ЗДв.П и по непредпазливост е причинил смъртта на К. М. П. от гр.Ямбол с ЕГН **********, починала на 16.07.2016 год. в гр.Бургас и средна телесна повреда на Е. Г. Б. от гр. Ямбол, изразила се в травма на лява ръка - счупване на главичките на втора, трета и четвърта 5 метакарпални /предкиткови/ кости и на основата на пета предкиткова кост, причинила на пострадалата трайно затруднение движенията на лявата й ръка за период от време над 30 дни, след което е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл.343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б", вр. с ал.1, б. "в", вр. чл. 342, ал.

1 вр. с чл. 54 и чл. 58а ал. 1 от НК, за което на подсъдимия е наложено наказание по НК.

Не е спорно и е установено по делото, че между ответното дружество "Бул Инс"АД и собственика на лекия автомобил „Фиат Палио“ с ДК № У **** АК, чийто водач е причинил смъртта на бабата на ищеца, е сключена застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица валидна за периода, в който е настъпило процесното ПТП.

Разпитаният от окръжния съд свидетел Д. Д.-семеен приятел, отдавна познава ищеца и семейството на родителите му, сочи, че когато ищецът се родил през 1985 год. майка му работела на смени, а баща му бил военен, поради което често ходел в командировки. С отглеждането на ищеца се занимавала баба му. В началото цялото семейство на ищеца живеело заедно с бабата в кв."Х." в гр.Ямбол, но около 90-те години родителите на ищеца и по-малката му сестра се преместили в апартамент в кв."Б.". Свидетелят сочи, че бабата на Ж. винаги е живяла в кв."Х.", само за известен период живяла в с.К.. Още когато бил жив дядото, през летните сезони той и бабата работели като готвачи в К.. Когато родителите му се преместили в кв."Б." Ж. бил 5-6 годишен. Тъй като бил записан на детска градина в кв."Х.", останал да живее там с баба си. В един период 6-7 клас Ж. се преместил при родителите си в кв."Б.", но след като записал техникум в 8-ми клас се върнал при баба си, докато завърши средното си образование. Още преди да се ожени Ж. заживял с приятелката си, по-късно негова съпруга, при баба си в кв."Х.", продължил да живее при баба си след раждането на неговото дете, живеел в жилището на баба си и към момента на смъртта й. Семейството на Ж. и баба му взаимно си помагали. Ж. плащал сметките, а баба му и съпругата на Ж. полагали грижи за домакинството. Бабата помагала и в отглеждането на детето на Ж.. Според свидетеля отношенията между него и баба му били по-силни отколкото между него и майка му. Бабата го имала са свой син, а той нея за негова майка. Свидетелят бил на работа в една смяна с Ж., когато му се обадили да му кажат за катастрофата. Първоначално Ж. изпаднал в шок. След това 6 ищецът и свидетеля тръгнали за Ямболската болница. В тази болница бабата престояла два дни, след което била транспортирана в болница в гр.Бургас, където по- късно починала. Преди катастрофата бабата на Ж. била много жизнена жена. Два дни след инцидента била контактна, но не можела да се движи. Ж. посещавал баба си в болницата всеки ден. Бабата била посещавана и от майката на Ж., но по-рядко, тъй като тя също била трудно подвижна.

Разпечатката съдържа 35 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92f23ddd-d50c-48c5-9626-1b28f085583d