Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6108 от 13.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5028/2023
Вид
Решение № 6108
Подписан
13.10.2025
Състав
Елена Маврова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 78, ал.1 · Закон за държавния служител
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 69, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване

РЕШЕНИЕ

№ 6108 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20231100105028 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от С. А. К. срещу СДВР.

Ищецът поддържа в исковата молба, че е служител на ОСПС-СДВР при Министерство на вътрешните работи, считано от 23.02.2006 г. Сочи, че към 12.01.2022 г. е бил на длъжност „младши инспектор“ към 02 сектор на Отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР, т.е. по смисъла на чл. 142, ал. 1 от Закона на МВР е бил държавен служител, заемащ длъжност в полицейски орган.

Поддържа, че на 12.01.2022 г., със заповед на ВПД началник 02 сектор при ОСПС – СДВР, четиридесет и осем служители, след които и младши инспектор С. К. са били извънредно на работа, като резерв и групи за реакции, съгласно план – разстановка за организирано масово мероприятие (протест на около 3500 човека) от източната и западната страна на сградата на Народното събрание в София.

В исковата молба се поддържа, че след ескалиране на протестните действия от страна на протестиращите, преминаването им в грубо нападение към полицаите и опити за преминава през редицата, образувана от служители на МВР, с цел проникване в сградата на НС, полицейският кордон е уплътнен с 48-те служители – резерв на 02 сектор при ОСПС – СДВР. В резултат на създалата се ситуация на сблъсъци между протестиращи и полиция, ищецът е получил травма в областта на гръдния кош и ребрата, и започва да колабира. Само благодарение на адекватната реакция на колегите му, които са го задържали да не падне на земята и почти са го изнесли на ръце от мястото на сблъсъка, не е стъпкан от протестиращите. Прегледан е от екип на спешна медицинска помощ на място и транспортира за болнична помощ във ВМА, където е 1 постъпил със силни болки в дясно подребрие и ребра. Диагностициран е с контузия на гръден кош. При направени контролни образни изследвания е установено счупване на 8 и 9 ребро по предна аксиларна линия.

Характерът на травмите е наложил домашно медикаментозно лечение при режим на покой и ограничена двигателна активност. Въпреки приема на обезболяващи и спазвания постелен режим, в първата седмица след нараняването болките му са били толкова нетърпими, като се проявявали не само при движение, но и при дишане.

Гръбнакът му бил скован, принудително поставен в приведена стойка. Изпитвал болки при всеки опит за движение. Макар и да не били с първоначалния остър характер, болките не отшумели и ищецът постъпил на 01.04.2002 г.в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина на Медицинския институт на МВР, където е проведена физикална терапия за редуциране на болковия синдром в областта на гърдите.

Ищецът сочи, че полученото вследствие на изпълнение на трудовите му задължения увреждане на практика го е поставил в един значителен период от около 4 месеца в състояние на ограничена активност. Понастоящем състоянието му не е напълно възстановено, доколкото при резки движения и промяна на времето изпитва болки в дясното подребрие, което налага да търси физиотерапевти.

Ищецът поддържа, че е изпитал силен емоционален стрес от преживяното, натискът на тълпата и неконтролируемите действия на протестиращите, яростта, с която са се насочили към полицейските служители е подкопала разбирането му да държавност и за престижа на професията която упражнява. Станал е нервен и безпокоен, ограничил е контактите си с колеги.

По повод настъпилия инцидент от работодателя е подадена декларация за трудово злополука до компетентната служба на НОИ, Териториално поделение Софияград, като инцидентът е квалифициран като трудово злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО с разпореждане № 31828 от 12.07.2020 г. по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО.

Предявен е иск с правно основание чл. 78, ал. 1 от Закона за държавния служител, за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и емоционални страдания от претърпяната контузия на гръден кош и множество счупвания на ребра, в резултат на трудова злополука от 12.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпван на увредата, до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът СДВР оспорва претенцията в съдебно заседание и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи в представените подробните писмени бележки, че не е налице основание за изплащане на обезщетение и вредите не са доказани.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните 2 по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 78, ал.1 от Закона за държавния служител, за вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им. Съответната администрация дължи обезщетение за разликата между размера на причинената имуществена вреда и обезщетението и/или пенсията по осигурителния закон. Претенции за неимуществени вреди и пропуснати ползи се предявяват по общия исков ред. /ал. 3/.

Видно от разпореждане № 31828 от 12.07.2022 г. на инж. Светлана Върбанова, длъжностно лице при ТП - София град на НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука, станала със С. А. К. на 12.01.2022 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Установява от представените писмени доказателства – акт за встъпване в длъжност от 06.02.2017 г., кадрова справка от СДВР от 05.06.2023 г., удостоверение от 06.06.2023 г. от СДВР- МВР, че към датата на злополуката от страна на ищеца, като служител и работодателя СДВР, отдел „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“, длъжност „старши полицай“, е съществувало валидно служебно правоотношение по смисъла на чл. 142 от Закона за МВР.

От проведената административна процедура по реда на чл. 57 от КСО е видно, че инцидентът, настъпил във връзка с извършваната работа, е с характер на трудова злополука, като е спазен реда за установяването й.

Същевременно увредите са квалифицирани като лека телесна повреда, поради което е неприложима административната процедура за обезщетяване по чл. 238 от закона за Закона за МВР.

От представените писмени доказателства – медицински удостоверения, епикриза и др. и от заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, се установява, че в резултат на злополуката ищецът е претърпял следните увреждания: контузия на гръдния кош в дясно на ниво ребрена дъга; неразместени счупвания на 8-во и 9-то в десни ребра по предна аксиларна /мишнична/ линия без дислокация /установено при извършено образно изследване на КТ на гръден кош/.

Вещото лице сочи, че въпреки че увреждането се диагностицира като костно счуване, по-голямата част от болката е причинена от наранявания на околните мускули, фасции и нерви. От такава травма са възможни мускулни спазми в гръдния кош. Дълбокото дишане, кихането и кашлицата също могат да бъдат изключително болезнени през първите 7-10 дни. Закритите травми със счупване на едно или две 3 ребра без размествания и без увреди на вътрешните органи не налагат имобилизация с гипсов корсет, но е необходими стриктно пазени – максимално ограничаване на физическата активност и ненатоварване на гръдния кош за около 3 седмици, като при благоприятно протичане на оздравителния процес функционалното възстановяване настъпва до около 25 – 30 дни от датата на травмата. В случая пострадалият е бил в отпуск за временна нетрудоспособност за повече от 4 месеца, което може да се обясни с вторично увреждане при неспазване на щадящ режим, дори при оптимално лечение.

След травмата е предприето консервативно лечение с прилагане на мощно медикаментозно болкоуспокояване, като са приложени и кортикостероиди и инфузионен разтвор. Няма данни проследяващи състоянието на пострадалия до 26.01.2022 г., когато от КТ изследване се доказва счупване на ребра. При контролен преглед на 23.02.2022 г. поради продължаваща болка е удължена временната нетрудоспособност и на 01.04.2022 г. ищецът е приет в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на МИ МВР, където е проведена терапия с йонофореза и утразвук. Отчетено е подобрение на функционалната и двигателна активност, с редуциран болков синдром. Възможно е да има продължаващи леки болки в областта на счупените ребра, които да се засилват при физически усилия и/или резки промени във времето.

Свидетелите И.Г.Г. и П.Л.К. дават информация за търпените болки, за стреса, който е претърпял като полицая, за страха от тълпа и за невъзможността след това от болки да прегърне детето си. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Като съобрази вида и тежестта на увредите- контузия на гръдния кош в дясно на ниво ребрена дъга; неразместени счупвания на 8-во и 9-то в десни ребра по предна аксиларна линия без дислокация, търпените интензивни болки в началото и продължителния период на възстановяване, съдът намира че сумата от 30 000 лв. представлява справедливо обезщетение за претърпените страдания.

При определяне на обезщетението, съдът съобрази и обстоятелството, че става дума за лице, което упражнява професия като полицай и физическото посегателство е накърнило вярата му в обществения ред и възможността за кариерно израстване и участие в полицейски операции.

Основателното е и искането за присъждане на законна лихва от датата на увредата – 12.01.2022 г.

Относно разноските

В полза на адв. М. Н. – Т. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 3660 лв. с ДДС.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати сумата от 1200 4 лв. – държавна такса по сметка на СГС.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, ул. „Антим I“ № 5, да заплати на С. А. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 219, ап. 135, представляван от адв. М. Н. – Т., на основание чл. 7 8 , ал. от Закона за държавния служител сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и емоционални страдания от претърпяната контузия на гръден кош и множество счупвания на ребра, в резултат на трудова злополука от 12.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпван на увредата – 12.01.2022 г., до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, ул. „Антим I“ № 5 да заплати на основание чл. 38 ЗА на адвокат М. Н. – Т. от САК, гр. София, кв.

„Симеонов“, ул. „Шумака“ № 33 сумата от 3660 лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, ул. „Антим I“ № 5 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК на Софийски градски съд сума в размер на 1200 лв., представляваща държавна такса.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5