Решение № 501 от 14.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Благоевград, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев

Членове:

АтА.с Иванов

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251200500090 по описа за 2025 година взе предвид следното:

К. А. М., ЕГН **********, адрес с. К., общ. П., обл. Бл., ул. „К.и М.“ №., чрез адвокат А. Б., обжалва решение № 97 от 21.03.2024 г., постановено по гражданско дело № 1550 от 2022 г. на Районен съд Петрич, в частта, с която са отхвърлени исковете му, предявени срещу ТПНОИ Кюстендил и „Технострой“ ЕАД, с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, за установяване на трудов стаж за периода от 31.11.1982 г. до 01.10.1985 г. АтакувА.та част на решението била неправилна и необосновА.. Тя била постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, касаещи неправилна интерпретация на доказателствата по делото, довели до неправилни фактически и правни изводи, и нарушение на материалния закон. Изводите на РС били в колизия със събраните доказателства.

От последните се доказали всички съществени елементи на претендирания от ищеца трудов стаж, а именно: задължителното му осигуряване за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия, при работите, на които е придобил този стаж - такива се съдържали в представеното УП-3 с изх. № 72 от 15.08.2023 г. и в разплащателната ведомост.

1

Ищецът не бил длъжен да установи с точност всеки един момент от претендирания от него период за установяване на трудовия му стаж. Достатъчно било съдържанието на споменатите доказателства да сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не на целия период от време, който се претендира като трудов стаж. Във всеки конкретен случай, според представените писмени доказателства, съдът бил този, който следва да направи преценка дали последните установяват вероятността на претендирания стаж. В настоящия казус били налице не 1, а цели 6 документа, удостоверяващи тези обстоятелства: 1/ трудов договор от 08.08.1983 г., сключен между ищеца и предприятието „СГ-СК-ОПС-СП Механизация и Автотранспорт“-поделение Софстрой, удостоверяващ започването на работа на ищеца като *** и мястото му на работа, 2/ уведомление № 332 от 21.04.1987 г., с което работникът е бил уведомен за служебното му преназначение с трудов договор № 156 от 18.04.1986 г., на същата длъжност, при пълен работен ден, към предприятието „СМУ-Метални конструкции“-С., където е работил от 01.04.1986 г. до 30.04.1987 г., 3/ пропуск на работника да влиза в предприятието, в което е работил, 4/ служебна бележка от февруари 1988 г., издадена от един от работодателите, 5/ удостоверение за придобита квалификация на ***, и 6/ копие на трудова книжка на свидетелката, разпитА. по делото, съвпадащо с времето и предприятията, при които са работили през относимия по делото период. Всички посочени писмени доказателства били подкрепени от съответните РПВ, приети като доказателства по делото, представени от „Технострой“ ЕАД, за част от претендирания период - от 08.08.1983 г. до 01.10.1985 г. /2 г., 1 м. и 15 д./, с които се установявал реално положеният труд от ищеца, размерът на получаваното от него трудово възнаграждение и начинът на осигуряването му. Тези доказателства били издадени от работодателите, при които е придобит стажът, и не били оспорени от ответната в процеса стрА.. Същите надлежно установявали вероятността на трудовия стаж. Разписанието обхващало времето на претендирания стаж при ответника „Технострой“ ЕАД и давало сведения за длъжността на ищеца /***/, звеното, в което същият е работил, квалификационната му степен, образованието и че е бил осигуряван по действащото тогава законодателство, видно от представените по делото РПВ. Данните в тези документи били напълно достатъчни, за да направят твърде сериозна вероятността ищецът наистина да е работил при съответните работодатели през съответния времеви период. Налице било и частично признание на иска от ответника „Технострой“ ЕАД за времето от 08.08.1983 г. до 01.10.1985 г. /2 г., 1 м. и 15 д./. Моли се за отмяна на обжалвА.та част на решението и уважаване на претенцията за периода от 31.11.1982 г. до 2

01.10.1985 г.

Подаден е отговор от „Технострой“ ЕАД, ЕИК 121415253, седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Т.“, ***, представлявано от И. Н. К.. Решението било правилно в обжалвА.та му част. Видно от РПВ, въз основа на които ищецът е получавал срещу подпис трудовото си възнаграждение за пълен 8-часов работен ден, за длъжността „***“, което време се признавало за трудов и осигурителен стаж, при осигуряване на работника при условията на действащото тогава законодателство, считано от 08.08.1983 г. до 01.10.1985 г., за част от претендирания период /31.11.1982 г. - 15.08.1983 г./, в „Технострой“ ЕАД, правоприемник на „СКОПС-СП Механизация и автотранспорт“, не се съхранявали ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които да може да се установи осигурителен стаж или осигурителен доход, съгласно приобщените към делото декларации от изпълнителния директор на „Технострой“ ЕАД. Районен съд Петрич правилно приел, че данните, съдържащи се в РПВ, представени от „Технострой“ ЕАД за надлежно установения трудов стаж, и декларациите, че за периода от 31.11.1982 г. до 15.08.1983 г. не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, не са достатъчни и отхвърлил иска с постановеното решение. Моли се за потвърждаване на атакувА.та част на съдебния акт.

Не е подаден отговор от ТПНОИ Кюстендил.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими.

Не се събираха нови доказателства.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

След като се запозна с материалите от първоинстанционното производство, въззивният съд констатира, че жалбата се явява основателна и трябва да бъде уважена.

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.

Претендира се установяване на трудов стаж за времето от 31.11.1982 г. до 01.10.1985 г.

Разпитан е свидетел. Събирането на гласни доказателства е допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и са издадени от работодателя, при когото е придобит стажът, по време на полагане на последния. В ал. 2 на чл. 6 са посочени писмените доказателства - трудов договор, уведомление 3 по чл. 62, ал. 3 от КТ, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение, трудови книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, както и други подобни документи. Изброяването не е изчерпателно. С тези разпоредби законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия. Достатъчно е съдържанието на споменатите доказателства да сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не на целия период от време, който се претендира като трудов стаж. Във всеки конкретен случай, според представените писмени доказателства, следва да се направи преценка дали последните установяват вероятността на претендирания стаж /Решение № 277 от 23.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2025 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, Определение № 60741 от 01.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1950/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев, Определение № 596 от 02.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4410/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, Определение № 708 от 11.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 952/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева, и Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д.

№ 228/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя АтА.сова/. В настоящия казус са налице достатъчно такива стабилни писмени доказателства - пропуск /л. 7 от делото на РС/, трудов договор /л. 8 от делото на РС/ и разчетно-платежни ведомости /приложения към делото на РС/. Те са издадени от работодателя, при когото е придобит стажът, по време на полагане на последния и не са оспорени от ответните страни. Същите надлежно установяват вероятността на трудовия стаж.

Пропускът задава началния момент на претендирания стаж. Трудовият договор дава сведения за длъжността на ищеца, поделението, в което същият е работил, и мястото на полагания от него труд. Ведомостите пък касаят края на стажа. Данните в тези три документа са напълно достатъчни, за да направят твърде сериозна вероятността ищецът наистина да е работил при съответния работодател през релевантния времеви период. Те намират нужното потвърждение в събраните гласни доказателства.

Показания е дала бившата съпруга на ищеца. За нея са представени необходимите писмени доказателства, упоменати в чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР. Тя е работила при същия работодател.

Както е ноторно, съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани 4 доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от остА.лите събрани по делото доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/ степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, С., 1997 г., стр. 48/.

В гражданския процес винаги се дава предимство на показанията на тези от свидетелите, които са депозирани в резултат на личните впечатления на същите за изнесените пред съда факти. Особено важен се явява начинът, по който свидетелите са узнали тези факти - присъствали ли са при осъществяването им, имат ли впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали ли са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др., както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си /Решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков/.

Свидетелката А. Г. е била очевидец на работата на ищеца като *** в славните и романтични времена на градежа на социалистическа С.. Споделените от нейна стрА. сведения се характеризират с хармоничност, последователност и 5 точност /водещи критерии за оценка на свидетелските показания според „Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, С., 1997 г., стр.