Решение № 260011 от 01.07.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

………./ .07.2020 г. гр.

Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА

СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ мл.с. ИВАН СТОЙНОВ при секретар Петя П. като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов въззивно гражданско дело № 841 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от “БОН ТУР-БГ“ ООД, гр. Варна, чрез адв.

Г.В., срещу Решение № 359 от 24.01.2020 г., постановено по гр.д. № 18967/2018 г. по описа на ВРС, X с-в, в ЧАСТИТЕ, с които първоинстанционният съд:

1/ ОСЪЖДА „Бон Тур – Бг“ ООД, ЕИК

*********, да заплати в полза на В.К.П., ЕГН **********, сумата от 3 000,00 лв.

(три хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от В.К.П. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени травматични увреждания – счупване на лява ръка, в резултат на претърпяната трудова злополука от 31.08.2016 г., в резултата на настъпило ПТП, ведно със законната лихва от 31.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата;

2/ ОСЪЖДА „Бон Тур – Бг“ ООД, ЕИК

*********, да заплати в полза на В.К.П., ЕГН **********, сумата от 1 569,28 лв.

(хиляда петстотин шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от В.К.П. имуществени вреди, изразяващи се в разходи за поставяне на специални импланти, закупуване на медикаменти, провеждане на прегледи, закупуване на превързочни материали и други необходими за лечение на пострадалия медикаменти, поради причинени травматични увреждания – счупване на лява ръка, в резултат на претърпяната трудова злополука от 31.08.2016г., в резултата на настъпило ПТП, ведно със законната лихва от 14.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Жалбоподателят “БОН ТУР-БГ“ ООД счита постановеното решение в обжалваните части за незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Твърди, че съдът е следвало да приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 95 %, а не на 70 %, доколкото същият е допринесъл значително за настъпването му като е нарушил правилата за движение по пътищата. Сочи, че е следвало съдът да приложи процентът на съпричиняване и спрямо претърпените имуществените вреди. Излага, че съдът не е съобразил показанията на разпитаните по делото свидетели на ответника и изявлението на процесуалния представител на ищеца, от които се установява че във връзка с инцидента ответникът му е заплатил сумата от 500 лв., с която сума е следвало да бъде редуцирана уважената част от иска за имуществени вреди. По отношение на претенцията за неимуществени вреди твърди, че същата е недоказана и почива само на твърдения и създадени за целите на процеса доказателства, които са оборени от ответника. Сочи още, че дори да се приеме, че претенцията за заплащане на обезщетение е основателна, то същата е значително завишена спрямо подобни случаи в практиката. Излага, че от доказателствата по делото не може да се установи причинно-следствена връзка между инцидентна и състоянието на тревожност у ищеца. Твърди, че установения от вещото лице стрес и тревожност у ищеца би могъл да се дължи и на други фактори, какъвто е и смъртта на майка му.

Сочи още, че ищецът не е развил фобия към шофиране, защото е продължил да управлява МПС-ва и след инцидента, като също така колегите му го описват като весел и душата на компанията. Излага, че ищецът е потърсил помощ при психиатър едва три години след инцидента, като първото му посещение съвпада с датата на подаване на исковата молба по настоящото дело. Твърди, че съдът не е следвало да се кредитира показанията на свидетелката П., която е съпруга на ищеца и е заинтересована от изхода на делото. В заключение сочи още, че не са взети предвид представените електронни доказателства – снимки, които установяват, че ищецът не е страдал от твърдяната депресивно-тревожна симптоматика.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият В.К.П., чрез адв. М.Т., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на разноски. Твърди, че ответникът не е ангажирал доказателства за механизма на причиненото ПТП, поради което не се установява по делото връзката между поведението на водача и настъпилото произшествие. Сочи, че правилно съдът е преценил като достоверни показанията на съпругата му, доколкото същата има преки впечатления от състоянието му, като установените от нея факти изцяло съвпадат с тези установени от останалите доказателства по делото. Излага, че вещите лица правилно са определили състоянието му и че същото е в резултат от претърпения инцидент. Твърди, че не са в предмета на въззивно обжалване релевираните възражения по отношение на заплатената сума от 500 лв. Сочи, че правилно първоинстанционният съд не е ценил представения снимков материал като годно доказателство по делото.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

Страните били в трудови правоотношения на основание сключен трудов договор от 03.05.2016 г., по силата на който ищецът се задължил да работи на длъжност „екскурзовод“ при ответника с основно месечно трудово възнаграждение от 450,00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6 % за всяка година трудов стаж. На 31.08.2016 г. ищецът, около 10:20 ч., пътувал с предоставеното му ППС – мотопед „Пиаджо Зип“, към хотел „Аква Азур“, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“ за среща с туристи, подхлъзнал се с мотопеда на асфалтовата настилка и паднал, за да избегне удар с внезапно спрелия пред него лек автомобил. В резултат на това били причинени вреди на мотопеда, като пострадал и водачът. Същият получил фрактура на лява ръка. На 01.09.2016 г. било осъществено оперативно лечение, поради счупване на долния край на лъчевата кост. Поставен бил имплант, за който ищецът заплатил сумата от 1180,00 лв. Поставена е имобилизация на крайника за период от 45 дни и е провеждана рехабилитация и активно медикаментозно лечение. Пострадалият е изписан от болницата след 9 дневен престой. Злополуката е приета за трудова, съгласно чл. 55, ал. 1 КСО от ТП на НОИ – Варна. Издадени били болнични листове за период от 120 дни. На 02.05.2018 г. ищецът постъпил в болница за отстраняване на имплантираните през 2016 г. материали. След злополуката работникът изпитвал силни болки и страдания в областта на лявата ръка, бил в невъзможност да се обслужва самостоятелно и се нуждаел от непрекъсната помощ.

Излага се, че злополуката е отключила посттравматичен стрес.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

Твърди се неоснователност на предявените искове. Не се спори, че ищецът е работил при ответното дружество на длъжност „екскурзовод“. Оспорва се описаните последици от претърпяната злополука да отговарят на обективната истина. Излага се, че още през зимния сезон на 2017 г. ищецът работил в гр. Банско, отново за фирмата ответник. В гр. Банско същият живял без роднини и близки, поради което успявал сам да се справя в ежедневието. През лятото на 2017 г. ищецът работил в курорт „Св. св. Константин и Елена“. Освен това по време на активния летен сезон на ищеца бил зачислен автомобил, който управлявал сам. През лятото на 2018 г. ищецът работил на длъжност „аниматор“ и отново му бил зачислен автомобил.

Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед на това, че МПС било шофирано с несъобразена скорост. Настъпилото ПТП е осъществено при изключително груба небрежност. Сочи се, че претенцията е завишена по размер. На 20.12.2016 г. ответното дружество заплатило на ищеца сумата от 500,00 лв. за покриване на нуждите от оперативно лечение. Излага се, че е изплатено и застрахователно обезщетение за претърпяната трудова злополука.

Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявени са искове по чл.

200 КТ за осъждане на работодателя да заплати на работника обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат от настъпила трудова злополука.

Няма твърдения в тази насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.

По същество въззивникът твърди, че следва да се определи 95 % съпричиняване на вредоносния резултат, който следва да се приложи по отношение и на имуществените и неимуществените вреди. Сочи, че съдът не е сторил това по отношение на имуществените вреди, дори и за определените от него 70 % съпричиняване. Съдът не е съобразил още извършеното плащане от работодателя преди образуване на делото в размер на 500 лв. Не са обсъдени като доказателство приетите в първоинстанционното производство фотоснимки и неправилно е кредитирана СПЕ, както и показанията на водената от ищеца свидетелка.

Не е спорно между страните по делото, че ищецът В.К.П. е работил на трудов договор при ответника „БОН ТУР-БГ“ ООД в периода 03.05.2016 г. – 08.10.2018 г. на длъжност екскурзовод, а впоследствие на длъжност аниматор. На 31.08.2016 г. ищецът е претърпял произшествие, като по време на изпълнение на служебните си задължения е паднал от управлявания от него служебен мотопед. От падането ищецът е претърпял вреди изразяващи се в счупване на долния край на лъчева кост. Злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО от ТП на НОИ-Варна с разпореждане от 08.09.2016 г.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че на 01.09.2016 г. на ищеца му е проведено оперативно лечение, като е извършено наместване с вътрешна фиксация и поставяне на имплант. Проведени са и съпътстващи процедури по имобилизация на крайника. На 02.05.2018 г. на ищеца е извършена планова операция – отстраняване на имплантираните остеосинтезни материали. В периода на възстановяване В.П. е бил в болничен общо 153 дни. От изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза след преглед се установява, че в резултат на злополуката на ищеца му е останал белег, същият има леки затруднения в движението и отслабена мускулна сила. Налице е лек дефицит, но има почти пълно оздравяване. Може да се обслужва сам, но е възможно да се получават болки в ръката при по-големи физически натоварвания и при рязка промяна във времето. През оздравителния период счупването на лява лъчева кост е обусловило трайно затруднение на движенията на лява ръка за повече от 30 дни и охлузване по гърба, което е причинило много силни болки. След този период и сваляне на гипса започва постепенно раздвижване, което в началото има доста силни болки в обездвижените стави. От изслушаните съдебно-психиатрични експертизи се установява, че ищецът е преживял стрес от злополуката и страда от разстройство на адаптацията, които би следвало да преодолее за година-две, ако продължава да приема предписаните му медикаменти и ходи на терапия. Събрани са и доказателства, че за първи път е потърсил психиатрична помощ към датата на исковата молба 14.12.2018 г., като в този период е починал и негов близък.

Размерът на претърпените имуществени вреди се установява от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства за извършени разходи във връзка със злополуката, а именно същият възлиза на сумата от 1 569,28 лв. По отношение на размера на претърпените неимуществени вреди настоящият състав на основание чл. 52 ЗЗД определя същия на 10 000 лв. Този размер е справедлив и отговаря на степента, интензитета и характера на вредите. Основният мотив в случая е необичайно дългия период на възстановяване за подобен вид травма (152 дни), който е бил съпътстван с операции, силни болки, приемане на медикаменти и затруднения в ежедневното обслужване.