Разпореждане № 1237 от 19.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1237 гр. Благоевград, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200501144 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 7333/20.07.2026г., подадена от Д. Д. Я., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. *** и В. А. Я., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. ***, чрез адв. П. Й., срещу Решение № 243/19.06.2026г., постановено по гр.д. № 1109/2025г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което районнят съд е отхвърлил предявените от жалбоподателите субективно (активно и пасивно) съединени искове по чл. 108 ЗС.

В жалбата са изложени съображения, че обжалваното първоинстанционно решение e неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се в жалбата, че неправилен е решаващият извод, че процесният СОС е собственост на Община Петрич по чл. 92 ЗС. Сочи се, че първоинстанционният съд е приел, че процесният обект бил изграден извън обхвата на учреденото право на строеж и поради това собствеността върху него възникнала в полза на собственика на земята- Община Петрич, по силата на приращението по чл. 92 ЗС. Изтъква се, че съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик на постройките върху нея „освен ако е установено друго“, като се сочи, че в случая е установено друго, че сградата е построена въз основа на разрешение за строеж, договори за групов строеж, отстъпено право на строеж, разпределителен протокол и последващи актове, с които са индивидуализирани самостоятелните обекти и принадлежностите към тях. При наличие на учредено и реализирано право на строеж не може автоматично да се приложи презумпцията на чл. 92 ЗС само защото един вътрешен обект в сградата е изграден или обособен при отклонение от строителните книжа.

Навежда се, че разрешителният режим по ЗУТ има административноправно значение: строежи се извършват при разрешение за строеж, издавано по реда на закона (чл. 2 от ЗОбС), но липсата или непълнотата на строителни книжа не е самостоятелно вещнопрехвърлително 1 основание в полза на собственика на земята.

Посочва се в жалбата, че вещото лице е дало заключение, че процесният обект не попада в разрешението за строеж и не попада в постановлението за възлагане, но експертизата не е имала задача и не е установила дали процесният обект надхвърля вещноправния обем на учреденото и реализирано право на строеж.

Застъпва се становище, че съдът неправилно и незаконосъобразно е приравнил липсата на изрично строително разрешение за процесния СОС с надхвърляне на вещното право на строеж, респективно с придобиване на собственост от Община Петрич по чл. 92 ЗС.

Твърди се, че процесният СОС е обособен в подпокривното пространство на вече изградената сграда, а не като самостоятелна нова сграда върху общинския терен. Не е установено той да увеличава застроената площ на сградата, да представлява отделна постройка върху земята или да е изграден извън конструктивния обем на реализираната сграда в такава степен, че да се квалифицира като „ексцес на суперфициаря“. Сочи се, че при тези данни чл. 92 ЗС не може да се приложи механично, като се застъпва становище, че по делото е безспорно установено, че процесният СОС е реализиран в съществуващо подпокривно пространство на сградата и не представлява ново самостоятелно надстрояване извън конструктивния обем на сградата. С този СОС не се увеличава застроената площ на сградата, не е установено увеличение на одобрените/реализираните коти на сградата към 1997г. само поради обособяването на процесния СОС.

Твърди се също, че първоинстанционният съд е основал решението си на извод за „ексцес на суперфициаря“, без такъв въпрос да е бил изрично включен в задачите на приетата експертиза и без страните да са имали възможност да организират защитата си по него.

В жалбата са изложени съображения, че не е доказано по делото, че Община Петрич да е придобила собственост върху процесния СОС. Изтъква се, че за да се приеме, че един имот е общинска собственост, трябва да е налице придобивно основание, предвидено в закона, като в настоящото дело няма акт за общинска собственост за процесния самостоятелен обект, няма доказателства за придобиването му от Община Петрич и няма твърдение на самата община, тъй като тя не е страна по делото.

Посочва се, че районният е направил извод за собственост на трето неучастващо лице въз основа на собствена правна конструкция, без тя да е доказана по надлежния ред. Във тази връзка въззивната страна се позовава на практика на ВКС (Определение № 3396 от 2025 г. на ВКС), съгласно която, когато общината твърди придобиване на собственост по силата на закона, тя носи тежестта да докаже фактическите предпоставки на съответното придобивно основание; актът за общинска собственост не създава право, а още по-малко такова право може да се презумира без акт и без придобивно основание, поради което според въззивната страна не е доказана първата предпоставка за приложението на мораториума - процесният имот да е бил частна общинска собственост.

Във връзка с горното се сочи, че мораториумът върху придобивната давност за общински имоти е неприложим, защото не е доказано процесният обект да е общинска собственост.

2

Сочи се също, че Районният съд е отхвърлил иска, защото е приел, че процесният обект е частна общинска собственост, поради което давността е била спряна от 01.06.2006г. Твърди се, че този извод е обусловен изцяло от неправилния предходен извод, че Община Петрич е собственик на процесния СОС. В конкретния случай процесният СОС е бил завършен през 1997г., като това е обявено за безспорно между страните с протоколно определение от 11.02.2026г. По делото е установено, че от 1997г. ищците са упражнявали фактическа власт върху него- явно, спокойно, непрекъснато и с намерение за своене. При липса на доказана общинска собственост давностният срок, започнал през 1997г., е изтекъл през 2007 г.

Позоваването на придобивната давност не е елемент от фактическия състав, а процесуално средство за защита на вече настъпилите материалноправни последици, които се зачитат към момента на изтичане на законовия срок (Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК).

Твърди се в жалбата, че процесният СОС не е придобит от ответниците чрез публичната продан, мака, че същите основават защитата си на постановлението за възлагане от 05.10.2012г. и протокола за въвод от 15.10.2013г. Това възражение е оборено от приетата съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е категорично заключило, че процесният обект с идентификатор *** не попада в обхвата на постановлението за възлагане от 05.10.2012г. и на протокола за въвод във владение от 15.10.2013г.

Постановлението за възлагане обхваща самостоятелен обект с идентификатор *** и описаните към него принадлежности, включително таванско помещение по архитектурния проект, но не и процесния СОС, който е самостоятелно кадастрално обособен като ***.

Жалбоподателите се позовават на практиката на ВКС, съгласно която ВКС при публична продан, ако самостоятелен обект не е включен в постановлението за възлагане, не е бил предмет на възбрана, опис, оценка и продан, чл. 92 ЗС не се прилага, за да се приеме, че купувачът е придобил и този самостоятелен обект.

Твърди се още в жалбата, че районният съд е постановил решението при вътрешно противоречие в мотивите. От една страна, съдът е приел за безспорно, че процесният имот има характеристиките на самостоятелен обект в сграда, че е завършен на ниво „груб строеж“ през 1997г. и се владее понастоящем от ответниците, а от друга страна съдът е отказал защита на ищците, като е приел, че давността е спряна поради предполагаема общинска собственост, без тя да е доказана. Сочи се, че така фактическите изводи на съда всъщност подкрепят иска: обектът е съществувал като самостоятелен обект още през 1997 г., ищците са го изградили, държали, обзавели, ползвали и заключвали, след публичната продан на други обекти вещите на ищците са били преместени именно в процесния обект, ответниците са започнали да го ползват едва след изнасянето на вещите на ищците през 2016 г., постановлението за възлагане не включва процесния обект. Изтъква се, че при тези данни са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС.

Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение № 243/19.06.2026г., постановено по гр.д. № 1109/2025г. по описа на Районен съд Петрич и 3 вместо него да постанови ново решение, с което да признае за установено по отношение на Н. Л. Б. и С. А. Б., че Д. Д. Я. и В. А. Я. са собственици в режим на съпружеска имуществена общност, на основание изтекла придобивна давност, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Петрич, одобрени със Заповед № РД- 18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. П., ул. ***, ет.*, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 70,10 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - ***, над обекта - няма, както и да осъди Н. Л. Б. и С. А. Б. да предадат владението върху гореописания самостоятелен обект на Д. Д. Я. и В. А. Я..

Претендира се да бъдат присъдени и сторените разноски пред двете инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна, от която в срока по чл. 263 от ГПК не постъпил писмен отговор.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.

Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията-докладчика, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 19.11.2026г. от 9.30 ч., за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

Разпореждането на съда не подлежи на обжалване.

На основание чл. 102а, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл. 360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

По реда на чл. 102а, ал. 4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________

4