Присъда № 51 от 18.06.2026, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 51/18.06.2026г., постановена по нохд №1219/2025г. по описа на Районен съд –Благоевград

Производството е образувано по обвинителен акт на РП-Благоевград против С. В. С., на която е вменено извършването на престъпление по чл.195, ал.1,т.7 вр. чл. 194, ал.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК.

Според прокуратурата, престъплението се изразява в това, че на 27.04.2025 год. в гр. Благоевград, около 17.00 ч., от пейка пред заведение на ул. „Марица“ № 4 в гр. Благоевград, в близост до Езикова гимназия „Акад. Л.

С.“, е отнела чужди движими вещи /мобилен телефон марка и модел „Айфон 11“ с ИМЕЙ 56808118272546/, на стойност 234.00 лева и бял калъф за телефон на стойност 13.30 лева, всички на обща стойност от 247.30 лева, от владението на И. Л. А. от гр. Благоевград, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е немаловажен случай и е извършено при условията на повторност, след като е била осъждана с влязла в сила присъда за друго такова деяние на лишаване от свобода/ по НОХД № 1517/2020 г. на Районен съд Благоевград, с одобрено споразумение № 908087/16.10.2020 г. в сила от 16.10.2020 г. за извършено на 31.08.2020 г. престъпление по чл. 195, ал.1 т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, въз основа на което йе наложено наказание „Лишаване от свобода „ за срок от 6/шест/ месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като наказанието е изтърпяно на 23.10.2022 г.; по НОХД № 536/2021г. на Районен съд Благоевград, с присъда № 905598/05.10.2021 г., в сила от 22.08.2022 г., за извършено на 23.06.2020 г. престъпление по чл.197, т.3 вр. чл. 195, ал.1 т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК , като със същата й е наложено наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 8 /осем/ месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и наказанието е изтърпяно на 23.10.2022г., като след тези две осъждания на лицето, с решение № 81/22.08.2022 г. по нд № 307/2022 г. по описа на ВКС основание чл. 23, ал.1 от НК, е определено общо най-тежко наказание между наказанията, наложени й по НОХД № 1517/2020 г. на Районен съд Благоевград и по НОХД № 536/2021 г. на Районен съд Благоевград, а именно „Лишаване от свобода,, за срок от 8 /осем/ месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като и това наказание е изтърпяно на към 23.10.2022 г./

В съдебно заседание представителя на РП-Благоевград поддържа обвинението.

Подсъдимата лично и чрез своят служебен защитник оспорва обвинението, не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение и опелира за оправдателна присъда.

Съдът след като съобрази становищата на страните и анализира събраните доказателства в процеса и приложимото право, в пределите на 1 преценката си по чл.301 от НПК, намира за установено следното:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

Между страните в процеса не е спорно, че подсъдимата С. В. С. .

Видно от свидетелството й за съдимост, С. С. е осъждана неколкократно, както следва:

С протоколно определение № 908087/16.10.2020 г., в сила от 16.10.2020 г., постановено по НОХД № 1517/2020 г. на Районен съд Благоевград, като за извършено на 31.08.2020 г. престъпление по чл. 195, ал.1 т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, й е наложено наказание „Лишаване от свобода„ за срок от 6/шест/ месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим и същото е било изтърпяно към 23.10.2022 г.

С Присъда № 905598/05.10.2021 г., постановена по НОХД № 536/2021г. на Районен съд Благоевград, влязла в законна сила на 22.08.2022 г., за извършено на 23.06.2020 г. престъпление по чл.197, т.3 вр. чл. 195, ал.1 т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, на подсъдимата е наложено наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 8 /осем/ месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като наказанието е изтърпяно от нея към 23.10.2022 г.

В последствие, с решение №№ 81/22.08.2022 г., постановено по н.д.№ 307/2022 г. по описа на ВКС е потвърдена присъда № 3 от 26.01.2022 г., постановена по ВНОХД № 848/2021 г. на ОС Благоевград, с която се изменя присъда № 905598/05.10.2021 г. на PC Благоевград по НОХД № 536/2021 г., като на основание чл. 23, ал.1 от НК, се определя и общо едно общо и найтежко наказание между наказанията, наложени на С. по НОХД № 1517/2020 г. на Районен съд Благоевград и по НОХД № 536/2021 г. на Районен съд Благоевград, а именно „Лишаване от свобода,, за срок от 8 /осем/ месеца, което да се изтърпява при първоначален „общ“ режим. Това наказание се установи , че също е изтърпяно именно към 23.10.2022г. от подсъдимото лице.

Между страните няма спор и относно това, че н а 27.04.2025г., около 17.00 часа, С. С. се намирала в района на ЕГ „Акад. Л. С.“ в гр. Благоевград, където събирала вторични суровини то контейнерите и за целта имала със себе си детска количка, в която да оставя намерените вещи.

От своя страна св.И. Л. А. също се намирала в района на ЕГ „Акад. Л.

С.“ в гр. Благоевград, а именно в близост до пейка на ул. „Марица“ № 4, пред заведение при блок „Строител“, където се снимала със свои приятелки. На тази пейка св.А. оставила раницата си, а върху нея и своя мобилен телефон, с марка и модел „Айфон“ 11 и с ИМЕЙ . и с бял на цвят калъф, в който същата била сложила личната си карта.

Въпреки че били близо до пейката с оставените нейни вещи, св.А. и 2 приятелките й нямали постоянно наблюдение над ангажирани в снимане на видео. вещите, защото били

Подсъдимата С. минала с бутаната от нея количка с вещи в близост до пейката с оставените от св.А. телефон и раница и като видяла, че момичетата са улисани със снимането и никой не пази вещите на пейката, решила да вземе мобилния телефон за да го даде на едно от децата си, защото то нямало телефон. За целта, С. се приближила до пейката с оставените от св.А. вещи и без да бъде забелязана от никой, взела телефона й в калъфа и заедно с намиращата се в него лична карта и се отдалечила с отнетите вещи в посока към ж.к.“Запад“ и зала“Скаптопара“. Там подсъдимата разгледала телефона като го извадила от калъфа и там видяла оставената лична карта на св.А..

Взела телефона с калъфа, а личната карта оставила под матрак в изоставена къща, след което продължила да търси вещи от контейнерите.

След като приключили със снимките св.А. решила да вземе вещите си от пейката и така установила, че липсва телефона й с личната карта в калъфа му.

Веднага позвъняла на своя приятел –св.М. С. от мобилния телефон на нейна приятелка, казала му за това, че й няма телефона и го помолила да проследи локацията му чрез мобилно устройство за това, което той бил инсталирал на своя мобилен телефон .

Св. М. С. веднага чрез този софтуер установил локацията на телефона на св.А. установил и констатирал, че той се придвижва в кв. „Запад“ около зала „Скаптопара“. Тогава св.С. отишъл при И. А. в района ЕГ „Акад. Л. С.“ в гр.

Благоевград и двамата заедно тръгнали да търсят телефона й в посока на констатираната негова локация.

Когато приближили въпросната локация на телефона по приложението за проследяването й, св.А. видяла подсъдимата до кофите заедно с детската количка и си спомнила, че я била забелязала да бута тази количка в близост до мястото на снимките им и пейката, от където бил отнет телефона й. За това св.А. отишла при нея и я попитала дали е взела телефона й от пейката, но подсъдимата отрекла и тръгнала да се придвижва с количката. Тогава обаче св.С. видял по приложението, че локацията на телефона на св.А. започва да се придвижва със С. и така разбрали, че телефонът е у нея. Двамата със св.А. тръгнали след С., а тя забързала движението си докато бутала пред нея и детската количка.Свидетелите обаче я застигнали и настояли да им предаде телефона като й казали, че в противен случай ще извикат полиция. Тогава подсъдимата поискала да й дадат пари за да върне телефона, първо под претекст, че трябвало да ги даде на човек, който държал телефона, а после тя за да им го върне. Св.А. и св.С. отказали да дадат пари на С. за връщане на телефона и вместо това се обадили на полицията. Тогава подсъдимата извадила от детската количка телефона с калъфа на св.А. и й го предала. Св.А. обаче видяла, че в калъфа не се намира личната й карта и поискала да й бъде върната и тя от подсъдимото лице. Така С. завела св.А. и св.С. в изоставената наблизо къща и под мръсен матрак в нея извадила личната карта на 3 пострадалата и й я предала.

Междувременно на мястото в кв.Запад пристигнали и полицейските служители Д. Н., И. Д. и П. К. за проверка на подадения сигнал от св.С. за откраднатия телефон на св.А..

В хода на ДП е изготвена съдебно-оценителна експертиза, от която се установява, че стойността на отнетите вещи към 27.04.2025 г. възлизат на сумата обко от 247.30 лева, от които : мобилен телефон с марка и модел „Айфон 11“, употребяван е оценен на 234.00 лева; а бял на цвят калъф за телефон, употребяван е оценен на 13. 30 лева.

В своите обяснения подсъдимата твърди, че не е извършила вмененото й престъпление, а мобилният телефон й бил продаден от св.Р. за 50 лв., които обаче подсъдимата не успя да аргументира от къде е имала, след като е безработна, няма доходи и напрактика изкарва прехраната на себе си и децата си с търсене на вещи от контейнерите, които да продава за вторични суровини.

Св.Р. бе разпитана в процеса и заяви, че именно тя е взела телефона на пострадалата А., но не успя да посочи ясно и конкретно нито мястото, от където го е взела, респ. мястото, където е бил оставен от пострадалата преди отнемането му, нито какъв е телефона, нито калъфа му, дали е имало други вещи в калъфа му в това число и лична карта. Показанията на св.Р. бяха неубедителни противоречиви и относно мястото, на което е била изхвърлена личната карта на А. след отнемането на телефона й, в последствие обаче взета от С. и предадена на пострадалото лице.

В хода на съдебното производство бе извършена съдебно пихиатричнапсихологична експертиза на подсъдимото лице, в рамките на която се установи, че подсъдимата не страда от психично заболяване. Отчита се само психологичен проблем, свързан с нисък интелект, ограничен между лека умствена изостаналост и нормата за това .Същата не е посещавала училище, неграмотна е, но тези нейни психични и психологични особености не й пречат да разбира свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си, включително и към инкриминираната дата.

Изведената фактическа обстановка се обосновава с ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, както следва: показанията на свидетелите: И. Л. А., М. В. С., Д. Б. Н., И. Д. Д., П. Х. К., заключение по оценителна експертиза, заключение по съдебно психиатрична-психологична експертиза, декларация за материално, имотно и материално положение на подсъдимото лице и свидетелство за съдимост на същата.

Съдът напълно кредитира като достоверни и обективни за изясняване на обективната истина, показанията на свидетелите И. Л. А., М. В. С., Д. Б. Н., И. Д. Д. и П. Х. К.,тъй като те са логични, последователни и безпротиворечиви.

Съдът не кредитира както обективни и достоверни както дадените обяснения на подсъдимото лице, така и показанията на св.Р., защото те са 4 вътрешно противоречиви, противоречиви по между си, нелогични и непоследователни. Напрактика показанията на св.Р. за мястото на отнемане на телефона на св.А. не кореспондира с процесното инкриминирано място, цвета на калъфа на телефона на св.А. е бял, а св.Р. твърди, че бил черен, двете имат различни твърдения относно мястото, където е била изхвърлена личната карта на св.А. след кражбата на телефона й, като не можаха да наведат убедителни и логични причини, как подсъдимата е купила телефона на св.А. за 50.00лв., респ. от къде е имала в себе си тези пари и защо е решила да ги даде на св.Р. за телефон, вместо за храна на децата и себе си, ако е достоверна развитата от двете версия, че св.Р. е отнела телефона от пострадалата на инкриминираната дата,а не подсъдимото лице.

Наред с това се установи, че подсъдимата е знаела къде се намира личната карта на пострадалата, оставена от нея между калъфа и телефона, лично е завела С. и А. на мястото, където е била скрита и оставена тази лична карта, намерили я е под мръсен матрак в изоставена къща веднага и я е предала на св.А..