Протокол № 65 от 14.01.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 65 гр. Сливен, 14.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Наказателно дело частен характер № 20242230201273 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:40 часа се явиха:

Частният тъжител М. Р. К., редовно призована, се явява лично и с адв.

М. К. от АК-Сливен, надлежно упълномощен отпреди.

Подсъдимият П. Г. Я., редовно призован, се явява лично и с адв. В. С. от АК-Сливен, надлежно упълномощен отпреди.

Свидетелят А.Ю.Ст. с пор. № 3, редовно призован, се явява лично.

Свидетелката И.Т.К.-Г.а с пор. № 4, редовно призована, се явява лично.

Свидетелят М.М.Ст. с пор. № 5, редовно призован, се явява лично.

Свидетелят М.И. К. с пор. № 6, редовно призована, се явява лично.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ К.: Съгласна съм с адвоката си.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Я.: Съгласен съм с адвоката си.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

1

Делото е във фаза съдебно следствие.

Адв. К.: На този етап нямам доказателствени искания. Да се пристъпи към разпит на свидетелите.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ К.: Присъединявам се към казаното от адвоката.

Адв. С.: На този етап нямам доказателствени искания. Да се пристъпи към разпит на свидетелите.

ПОДСЪДИМИЯТ Я.:Присъединявам се към казаното от адвоката.

САМОЛИЧНОСТ на свидетелите:

М.И. К. - 54г., българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, работи, неосъждана, майка съм на частния тъжител, ЕГН

**********.

А.Ю.Ст. - 36г., българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, без родство със страните, ЕГН **********.

И.Т.К.-Г.А - 50г., българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, работи, неосъждана, без родство със страните, ЕГН **********.

М.М.Ст. - 31г., българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, без родство със страните, ЕГН **********.

Съдът РАЗЯСНИ на свидетеля М. К. привилегията по чл. 119 от НПК, а именно да откаже да дава показания, с оглед на обстоятелството, че е майка на частната тъжителка.

СВИДЕТЕЛЯТ М. К.: Отказвам се от това право. Желая да бъда разпитана като свидетел.

Свидетелите ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.

Съдът пристъпи към разпит на свидетелката М. К..

СВИДЕТЕЛЯТ М. К.: Предупредена съм за наказателната отговорност.

Обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: На 27.04.2024г. Я. дойде да вземе детето.

2

Присъствах на инцидента. Когато подсъдимият дойде да вземе детето го сложи на столчето в автомобила си, обезопаси го, детето започна да плаче, пищеше, че я боли. Дъщеря ми погледна защо детето плаче и каза нещо от сорта, че това столче е за големи деца. Я. я изблъска от колата. Докато блъскаше дъщеря ми отидох да видя за какво детето пищи. Отворих задната дясна врата, наведох се да видя какво е станало и видях, че това не е столче с облегалка, а бустер столче за повдигане без облегалка, без нищо и детето беше закопчано с колана на колата. Коланът минаваше през вратлето на детето и явно това й причиняваше неудобство. Опитах се да дръпна колана, но той беше изключително стегнат, не можах да го помръдна. През това време Я. ме видя, че съм при колата издърпа ме, залитнах падна. Детето пищеше през това време. Тогава дъщеря ми каза, че ще звънне на тел. 112. Я. тръшна вратата на колата, в която беше детето, аз се уплаших, че е прищипал ръчичката й, но не беше прищипана, а само уплашена. В момента, в който Я. тръшна вратата на колата дръжката остана в ръката му и почна да крещи, че аз съм счупила вратата. Я. тръгна да се качва на шофьорското място, аз влязох през предната дясна врата - пасажерска и през предната седалка отидох на задната седалка при детето, защото тя пищеше. В момент, в който прекрачвах от предната към задната седалка Я. се беше качил в колата, удари ме по гърба, заключи вратите на колата, дъщеря ми стоеше пред колата на Я. в ляво, а нейната кола беше паркирана точно пред колата на Я.. За да потегли Я. трябваше да завие в дясно, иначе трябваше да се блъсне в нейната кола. Вместо да завие в дясно Я. зави наляво и блъсна дъщеря ми. През това време аз успях да разкопчея колана на детето, взех я в мен и я гушнах, беше седнала в коленете ми и през целия път плачеше къде е мама. През цялото време от страна на Я. валяха обиди „тъпи селяни, тъпи идиоти, аз сега ще ви науча“. Детето непрекъснато питаше „Къде е мама? Защо баща ми я блъсна? и и обяснявах, че ще дойде доктор да я види и явно Я. се ядоса и отговори „Дано да е умряла“. Когато Я. я блъсна видях, че М. падна на земята, но не видях какво става, т.к. караше с много голяма скорост. Той закара мен и детето пред полицията. Слезе от колата, а мен и детето остави заключени. Почна да крещи, че иска помощ и някой да изкара мен от колата. Нараняването на дъщеря ми беше високо почти в таза на крака, а версията на Я., когато крещеше пред РПУ-то в присъствието на дежурната сменя беше, че дъщеря ми е алкохоличка и в 10 часа сутринта, когато стана инцидента е била на кило водка. По този повод на дъщеря ми й 3 направили проверка с дрегера, който показал 00. В деня на инцидента, минути след това на мястото на инцидента са пристигнали линейка и патрулка и са закарали дъщеря ми в болницата. Живеем в с. С. на ул. И.№..., като улицата е дълга над 300м.

Адв. КАЛЯОНЯВ: Имате ли съсед на име Д.Кт.Хр., който да живее на вашата улица?

ОТГОВОР на свидетелката К.: Д.Кт.Хр. не живее на нашата улица, там живее неговия баща, чиято къща е на повече от 200 м. от нашата къща, пред която се случи инцидента. В деня на инцидента на ул. „И.“ имаше паркирани много автомобили. Пред всяка къща имаше паркирани автомобили. Цялата улица е озеленена. Пред всяка къща има по няколко дървета, на улицата има и два контейнер от страната на нашата къща.

Адв. К.: Нямам въпроси.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ К.: Нямам въпроси.

Адв. С.: От колко места на ул. „И.“ може да има достъп до вашия дом?

ОТГОВОР на свидетелката К.: По асфалт от едно място има достъп до дома ни, а от другото място има достъп по черен път.

Адв. С.: От страна на асфалтовия път като се влезе какво е разстоянието до вашата къща?

ОТГОВОР на свидетелката К.: От началото на асфалтовия път на ул.

„И.“ до нашата къща разстоянието е някъде около 300 м. Нашата къща е в края на улицата и малко след нашата къща асфалта свършва. Влизайки по асфалтовия път нашата къща се намира в дясно, и в дясно се намира и къщата на бащата на Д.Кт.Хр.. В деня на инцидента по нашата улица бяха паркирани автомобили и от двете страни на улицата. До колкото си спомням на улицата от нашата страна беше паркирана колата на дъщеря ми, до нашата къща имаше една кола, а пред следващата къща имаше една или две, т.е. най-малко три автомобила между автомобила на Я. и изхода на улицата и това е от нашата страна. На ул. „И.“ къщата на К. е последният застроен двор. След тях има двор със застроен нещо като гараж, но тя не е срещу нашата, а понавътре. Влизайки от асфалта К. се намират в лявата страна на улицата, а ние сме в дясно. Не си спомням пред К. дали е имало паркиран автомобил в деня на инцидента. Автомобилът на Я. беше паркиран с предницата към 4 асфалтовия път. Нямам идея дали той е дошъл по асфалтовия или по черния път. При потеглянето си Я., ако беше си следвал пътя направо не би ударил дъщеря ми, която се намираше пред колата в ляво, но т.к. той зави волана на ляво я блъсна. Автомобилът на Я. беше паркиран на 50-60 см. от бордюра на нашата къща.

Адв. С.: На какво разстояние от тротоара беше дъщеря ви след удара от страна на Я.?

ОТГОВОР на свидетелката К.: Той я блъсна, аз видях да пада, след това той потегли много бързо и с много висока скорост. Обърнах се да погледна, но колата на дъщеря ми я закриваше. Аз не я видях паднала, видях я докато падаше. Може би два часа след инцидента дъщеря ми дойде пред РПУ, където бях аз с детето и мъжа ми. Вече на нея й бяха направени прегледите, бяха й сложили болкоуспокояващите. Доколкото си спомням в деня на инцидента дъщеря ми беше облечена съвсем домашно с някакво светло долнище, нямам спомен за блузата. Както казах на улицата точно пред нашата къща имаше два контейнера тип „бобър“. По нататък по улицата си имаше други контейнери.

Аз нося очила 4 диоптъра. В деня на инцидента бях без очила, така че не мога да кажа как точно е паднала дъщеря ми, дали по гръб или по лице, а и освен това в този момент аз се мъчех да разкопчая колана на детето. Аз я видях, че пада. До колкото си спомням при удара с колата беше нанесен удар по дясното бедро. По целия крак имаше насинявания. Дъщеря ми беше до колата на Я. на разстояние по-малко от метър преди удара. Не мога да преценя с каква скорост се е движела преди удара колата на Я.. Колата на Я., с която той дойде пред нашия дом беше „Тойота Ярис“, бяла, до колкото знам на майка му. Дръжката от вратата на колата остана в ръката на Я. след като той тръшна вратата и той ме замери с нея и започна да крещи. Автомобилът на дъщеря ми беше паркиран на 40-50 см. от бордюра пред къщата. Дъщеря ми се обади на тел.

112, аз бях без телефон. Вътре в автомобила нямаше други столчета, по-късно Я. изкара от багажника друго столче.

Адв. С.:

Нямам въпроси. Не възразявам свидетелката да бъде освободена от залата.

ВЪПРОС на подс. Я.: Дъщеря ви влачена ли е след удара с моя автомобил?

ОТГОВОР на свидетелката К.: Няколко пъти казах, че видях дъщеря ми 5 да пада.